Разпореждане № 161677 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 161677 гр. София, 06.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20241110164307 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление с вх. № 343613 от 29.10.2024г., подадено от „*** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. О. Б..

Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 833449 от 23.03.2023г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 930,54 лв. за периода от 23.03.2023г. до 25.03.2024г., вземане за неустойка за забава в размер на 164,25 лв., начислена еднократно на 23.07.2023г. при забава в плащането и сумата от 135 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията за периода от 01.05.2023г. до 01.09.2024г.

При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно, се констатира следното:

В клаузата на чл. 6.1 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да предостави обезпечение по начина и реда, посочен в уговорката, в тридневен срок от сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 930,54 лв. (чл. 6.2 от договора), която ще се заплаща разсрочено съгласно приложимия към договора погасителен план, като се установява, че същата е изначално включена в размера на дължимите вноски съгласно Приложение 1 от договора.

Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката 1

(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.

Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съдът приема, че клаузата на чл.7 вр. чл. 37 от ОУ и чл. 3 Тарифата на таксите за допълнителни услуги, която предвижда при забава в плащането да се дължат разходи за отлагане процедурата за принудително изпълнение по просрочено задължение в размер на 10 % от стойността на кредита за неравноправна, защото по същество установява събирането на такси във връзка с управление на кредита, което е недопустимо съгласно чл.

10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви и колко конкретни действия е начислявана претендираната сума, нито размерът й е съобразен с конкретно извършеното, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Поради това по отношение на това вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли на основание чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Заявлението следва да се отхвърли и за претендираното вземане от 135 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава за периода от 01.05.2023г. до 01.09.2024г., защото посочената такси по същество са във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъдат събирани съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви конкретни действия е начислявана такса и дали същата не е начислявана повече от веднъж за едно и също действие, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 343613 от 29.10.2024г., подадено от „***, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. О. Б., ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземания по договор за паричен заем № 833449 от 23.03.2023г. за сумата в размер на 930,54 лв., представляващо неустойка по чл. 6.2 от договора, дължима при непредставяне на обезпечение по същия за периода от 23.03.2023г. до 25.03.2024г., сумата в размер на 164,25 лв., представляваща неустойка при забава в плащането, начислена еднократно на 23.07.2023г., на основание чл. 7 от договора вр. чл. 37 ОУ и чл. 3 от Тарифата на таксите за допълнителни услуги и сумата от 135 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията за периода от 01.05.2023г.

2 до 01.09.2024г.

Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3