Решение № 8943 от 16.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8943 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110158989 по описа за 2022 година

При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.

В исковата молба от името на ищцата К. Н. В. пълномощникът й твърди, че доверителката му претърпяла травматично увреждане – мозъчно сътресение в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 03.11.2021г. в град София, при което водачът на автомобил „*** КК Д. И. И. поради неспазване на правилата за предимство на пътя ударил автомобил „**** , управляван от ищцата. Според ищцовата страна виновен за проишествието е водачът на автомобил „*** КК Д. И. И., а ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач следва да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея болки и страдания от уврежданията й , както и за претърпените от нея имуществени вреди , представляващи осъществените от нея разходи във връзка с лечението й, за които тя е предявила извънсъдебна претенция, вх. № 7627/22.07.2022г. , по която била заведена щета , но ответното дружество не се е произнесло в предвидения по чл.496 КЗ тримесечен срок.

Искането на ищцата към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „*** КК да й заплати:

- 15 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразявящи се претъпените от нея болки и страдания от увреждането - мозъчно сътресение, получено при 1 осъщественото на 03.11.2021г. пътно-транспортно проишествие в гр. София , причинено по вина на водача на автомобил „*** КК, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ответното дружество , заедно със законната лихва върху това обезщетение от 25.10.2022г. до окончателното плащане, и

- 422 лв, представляващи обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищцата в резултат от същото пътно-транспортно проишествие, съставляващи претърпени загуби , изразяващи се в осъществените от ищцата разходи във връзка с проведено лечение – за медицински прегледи и изследвания на 23.11.2021г. , заедно със законната лихва върху това обезщетение от 25.10.2022г. до окончателното плащане.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 21.02.2025г. адвокат на ищцата е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът ЗК „Л.И.”АД оспорва исковете по основание и по размер според изричното изявление на пълномощника му в представения на 20.01.2023г. отговор на исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на виновно и противоправно поведение от водача на автомобил „*** КК ; тежестта на травмите на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърдените от ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и размера на претендираното обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от страна на ищцата , която като водач на лек автомобил „**** в нарушение на чл.20, ал.1, и ал.2 от ЗДвП не е контролирала непрекъснато превозното средство , което е управлявала , като при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с атмосферните условия , с релефа на местността , със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението , с конкретните условия на видимост, както и в нарушение на чл.21,ал.1 ЗДвП, чл.47 ЗДвП , чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.137 А ЗдвП. Посочва се , че по претенцията , вх. № 7627/25.07.2022г. на ищцата е била образувана щета № 0000-1000-6422-7487 , по която от ответната страна с писмо, изх. № 5616/27.07.2022г. са били изискани допълнителни документи , които не са представени , поради което на основание чл.497,ал.1, т.2 КЗ застрахователят не дължи законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявените искове. В заседанието на 04.12.2024г. юрисконсултът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. В съдебното заседание на 21.02.2025г. , в което е даден ход по същество на делото не се е явил представител на ответника.

Подпомагащата страна Д. И. И. (конституиран на основание чл.219 ГПК с определение № 367/06.01.2025г. по искане на ответника в качеството му деликвент , причинил процесното ПТП - б.с.) не изразява изрично становище по исковете видно от изявленията му в откритото съдебно заседание на 21.02.2025г.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за 2 установено от правна и фактическа страна следното :

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявените осъдителни искове по чл.432 КЗ произтичат от търговско правоотношение, т.е. от търговска сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като всеки от исковете е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди:

Този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

Като писмено докзатаелство по настоящото дело е приет Констативен протокол № К538/03.11.2021г. на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, от който се установява , че на 03.11.2021г. около 16.00 ч. в гр.София на ул. „Неофит Рилски” в района на кръстовището с ул.”Цар Асен” било осъществено пътно-транспортно проишествие , при което се ударили автомобил „*** КК, собственост на Илия Д. И. , управляван от Д. И. И. (третото лицепомагач по настоящото дело) и автомобил „**** , управляван от собственика му - ищцата К.

Н. В., при което й причинил травматично увреждане – фрактура на черепа , според работнаи диагноза от УМБАЛ ”Пирогов”, където била настанена. .

Според посоченото в представените по настоящото дело писмени доказателства :

Констативния протокол № К-538/03.11.2021г. ; Акт за установяваване на административно нарушение № 415046/03.11.2021г. от ОПП-СДВР; Заповед № 21-4332-006249 /2362 от 03.11.2021г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,т.1, б.”б” ЗДвП на ОПП-СДВР и Споразумението по чл.382,ал.7 ГПК по НОХД № 5942/2022г. по описа на СРС, НО, 99 състав , удостоверено в съдебния протокол от проведено на 22.06.2022г. открито съдебно заседание по същето дело , както и в приетото в заседанието на 28.06.2024г. заключение по комплексната съдабна авто-техническа и медицинска експертиза , неоспорено от страните, причините за настъпването на процесното ПТП не са от технически , а от субекстивен характер и това е поведението на водача на автомобил „*** КК - Д. И. И., който е управлявал автообила под въздействието на употребени наркотични вещества и със скорост , при която не е било възможно да спре , когато е възприел автомобил „**** , управляван от ищцата.

От установените факти във връзка с механизма на процесното ПТП е видно, че по делото са доказани противоправността на поведението (деянието) на водача на автомобил автомобил „*** КК и причинната връзка между неговото поведение и процесното проишествие, в резултат от което са причинени вреди на ищцата, което е изрично посочено в в приетото в заседанието на 28.06.2024г. заключение по комплексната съдабна автотехническа и медицинска експертиза. Според посоченото от вещото лице-лекар в приетото по съделото експертно заключение ищцата е била с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП , което се установява от липсата на тежки травматични увреждания , а 3 мозъчното сътресение е получено поради удара на главата й в деформираната лява врата на автомобила , но движенията на главата на водача на автомобила не се ограничават от поставен предпазен колан. Констатациите на вещото лице опровергават твърденията на третото лице-помагач Д. И. И. за липса на поставен колан от ищцата. Възражението на ответника за съпричинителство от страна на ищцата е неоснователно.

Страните не спорят , а и от представеното по делото заверено копие от застрахователна полица № BG/22/121002179070 /29.07.2021г. се установява, че между собственика автомобил „*** КК – Илия Д. И. и ЗК „Л.И.”АД през периода от 30.07.2021г. до 29.07.2022г. е съществувало застрахователно правоотношение с клауза "Гражданска отговорност на автомобилистите".

От приетото в заседанието на 28.06.2024г. заключение по комплексната съдабна автотехническа и медицинска експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация, неоспорено от страните, се установява,че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 03.11.2021г. ищцата е получила травматично увреждане : „мозъчно сътресение” в лека степен , което е „причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, оплакванията от което отзвучават в срок от 5 до 7 дни , като „липсват данни за настъпили усложнения , ексцес” от увреждането или от проведеното лечение” , което е било консервативно.

В заседанието на 04.12.2024г. по искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан Живко Пламенов Кордов , който живее на семейни начала с ищцата от 2012г. и има непосредствени впечатления от състоянието й след злополуката. Свидетелят посочва , че веднага след катастрофата в „Пирогов” са били извършени изследвания чрез ядрено магнитен резонанс на главата на ищцата , тъй като е имало съмнение , че черепът й е пукнат , но после се оказало , че не е така. Постъпила в болница за около три-четири дни. След като се върнала в къщи й било много зле , залитала , виело й се свят , говорела странни неща , психически не била добре , пиела доста медикаменти , което наложило свидетелят един месец да се грижи за нея , през което време тя не ходила на работа , а дълго време е било необходимо , за да започне отново да кара кола. Според свидителя къмнастоящия момент ищцата е добре , само е стресирана.

Предвид установените факти по настоящото съдебно производство е доказан правопораждащият фактически състав за ангажирането спрямо ищцата на отговорността по чл.432 КЗ на ЗК „Л.И.”АД: застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска отговорност на автомобилистите" със собственика на автомобил „*** КК , управляван по време на процесното ПТП от деликвента Д. И. И.; застрахователно събитие- нанасяне на телесно увреждане на ищцатамозъчно сътресение , както и изживяване на болки , физически дискомфорт и силен психически стрес, причинени й от неправомерното виновно деяние на застрахованото лице (пътно-транспортното проишествие, осъществено на 03.11.2021г.); неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените от ищцата болки и страдания в резултат от нанесените й увреждания, и причинна връзка между тях и поведението на застрахования деликвент.

4

Безспорно е, а и е доказаночрез представената Претенция, вх. № 7627/25.07.2022г. от ищцата до ответното дружество , че е била предявена извънсъдебна претенцията по чл.380 КЗ , по която няма определено от ответника застрахователно обезщетение , а само са изискани документи по реда на чл.106,ал.3 КЗ с писмо, изх. № 5616/27.07.2022г. от експерт „Помощ при пътни злополуки и заболяване” до пълномощника на ищцата.

Не се спори между страните , че застрахователно обезщетение не е платено на ищцата от ответника.

Обемът на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ се определя от задължението за обезвреда по чл.45 ЗЗД на застрахования деликвент. Размерът на обезщетението по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за неимуществените вреди (доколкото се касае за вземане, породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия , посочен в чл.52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г. , съдът преценява , че претърпените от ищцата физически болки и страдания и психически стрес вследствие от уврежданията й, които са й причинили физически дискомфорт за около един месец, представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно обезщетени от застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния за ПТП деликвент. Съдът обаче отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди и следователно намаляващи размера на дължимото за тях обезщетение: липсата на тежки и необратими травматични увреждания; краткотрайността и ниската интензивност на болките (които не са налагали специализирана медицинска помощ); отсъствието на инвалидизиране и благоприятното развитие на увреждането – окончателното му излекуване. С оглед на посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 3 500 лв. Следователно на ищцата следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в размер на 3 500 лв. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично- за 3 500 лв.