Решение № 344 от 08.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. ХАСКОВО, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500674 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

С Решение № 252/14.08.2023 година, постановено по гр.д. № 1475/2022 година, РС-Димитровград е признал за установено, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление *** представлявано от С. Н. Н. и Ц. Г. С. - управители съществува вземане срещу С. Ж. К. от ***, ЕГН **********, в размер на 866,90 лева – остатъкът от невърната главница по Договор за потребителски кредит с №**** година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2022г. до окончателното й изплащане – за които суми по ч.гр.д. № 1214/2022 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК. В останалата част искът е отхвърлен, а именно: до пълния претендиран с ИМ размер на главницата от 2419,66 лева, за сумата 838,20 лева - договорно възнаграждение на кредитора; за сумата 637,50 лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст; за сумата 884,28 лева - възнаграждение за закупена услуга Флекси; за сумата 312,56 лева - лихва за забава и 135,04 лева - законна лихва. Направените от страните деловодни разноски са разпределени между страните с оглед изхода на делото.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „Профи кредит България“ ЕООД - С., който внася оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. По съществото на спора въззивникът заявява, че счита направения в решението извод на съда за несъответствието на договора на изискванията закона - чл. 11 ал. 1 т. 10 от ГПК, чл. 22 ЗПК и чл. 26 от ЗЗД, както и за заобикаляне на закона – чл. 19 ал.

4 от ЗПК, за неправилни. Настоява, че в случая страните ясно са уговорили в договора процент на ГПР и ГЛП, както и точния размер на дължимите суми от ответника. А невключването на заложеното в договора възнаграждение по пакет допълнителни услуги не следвало да води до нищожност на договора или отделна негова клауза. Следователно, не били налице основания за обявяване на договора за недействителен, а от там – всичко платено от ответницата, в това число и по възнаграждението по пакет допълнителни услуги, било дължимо и предявеният иск бил основателен и доказан в пълния му размер. Въззивникът подчертава, че не обжалва решението на съда в частта за услугите фаст и флекси, както и лихви за забава, като счита, че с оглед отпадане на тези задължения следва да се признае съществуването на вземането му от длъжника в размер на още 1424,30 лева по главницата и договорно възнаграждение в размер на 358,44 лева. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на решението като неправилно и уважаване на претенциите му. Прави се искане за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство С. Ж. К., чрез упълномощен адв.

Зорница Димитрова, - подава писмен отговор. Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт.

Счита, че не са допуснати твърдените от въззивника нарушения. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение. Възззиваемата счита, че районният съд правилно е упражнил задължението си да провери изцяло и служебно процесния договор за кредит, сключен с потребител, за наличието на неравноправни клаузи. Правилно е констатирал, че поради нарушение на закона, водещо до нищожност на целия договор е нищожен. Прави се искане за потвърждаване на решението изцяло и за присъждане на разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

2

Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна.

Не е спорно по делото и се установява от представени и приети като доказателства по делото Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40000667652/20.07.2020 година и анекси към него, между „Профи кредит България“ ЕООД и С. Ж. К. е създадено кредитно правоотношение, за сумата 3000 лева, за срок 24 месеца. В договора е посочен размер на вноската 183,35 лева, ГЛП - 41,00%, 0,11 % лихвен процент на ден, както и ГПР 48,96 %. При тези параметри в съдържанието на договора е посочена общата сума, която длъжникът ще следва да заплати до края на срока на договора - 4400 лева.

Няма спор и относно това, че по искане на С. К., с част от кредитната сума е рефинансиран друг кредит на К., в размер на 833,14 лева.

В договора е посочено, че едновременно с отпускане на кредитната главница, кредитополучателят закупува и две допълнителни услуги – „Фаст“ - предоставя право на приоритетно разглеждане и Флекси предоставя право на промяна на погасителни план на потребителския кредит.

Последните услуги били незадължителни, с цена: „Фаст“ - 900.00 лева и „Флекси“ - 1230 лева. И при допълнителна месечна вноска по закупените услуги 88,75 лева, общата месечна погасителна вноска по договора възлизала на 272, 10 лева, а общо задължение по кредита - 6530,44 лева.

На 10.09.2020 година страните са сключили Анекс № 1 към процесния Договор, с който са постигнали уговорка за отлагане на погасителна вноска и промяна на ГПР на 43,52%. Видно от погасителния план към анекса, последната погасителна вноска по договора за кредит е падежирала на 15.08.2022 година, т.е. цялото задължение е изискуемо поради изтичане договорения от страните срок. По този въпрос спор между страните няма.

За събиране на вземанията си по съдебен ред, ищецът е инициирал заповедно производство. По ч.гр.д. № 1214/22 година против длъжника С. Ж.

3

К. е издадена заповед по чл.410 ГПК № 562/03.10.2022 г. за сумите: 2 419,66 лева - главница, ведно със законна лихва за период от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 135,04 лева - лихва за период от 05.04.2022 г. до 29.09.2022 г., сумата 838,20 лева - договорна лихва за период от 15.03.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата 312,55 лева -представляваща мораторна лихва за период от 16.08.2020 г. до 05.04.2022 г., 637,50лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст , 884,28лева неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси, както и държавна такса в размер на 104,54 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.

Длъжникът К. е подала възражение по чл. 414 от ГПК, ето защо в законоустановения срок и по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК ищецът „Профи кредит България+ ЕООД е поискал вземането му да бъде признато за съществуващо. Ответницата К. се е противопоставила на иска с възражение за неравноправност и нищожност на договорни клаузи, които водели до ненужно оскъпяване на кредита.

При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Във въззивното производство не се представиха нови допустими и релевантни доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.

Изложената от РС-Димитровград фактическа обстановка и анализ на доказателствения материал се споделят изцяло от ХОС, поради това съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част, на основание чл. 272 от ГПК.

Няма спор, сключеният между страните договор придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това както по въведеното от ответницата възражение, така и служебно, съдът дължи произнасяне относно действителността на договорните клаузи, респективно дали не се касае за неравноправна клауза.

Както става ясно от съдържанието на договора, предоставеният на 4 длъжника заем е в размер на 3000 лева. В същото време, към тази сума кредиторът прибавя сумите по „допълнителните услуги“ фаст и флекси, които още при сключването на договора се разсрочват на 24 равни части, които автоматично се прибавят към месечните погасителни вноски и формират общия им размер, подлежащ на заплащане от кредитополучателя. На практика, така вмененото задължение да се заплатят „допълнителните услуги“, прикрива предварително уговорено задължение на потребителя освен договорната главница по заема и произтичащите от нея лихви, да заплати още една, допълнителна сума (по размер почти равна на договорната главница), с която общият размер на задължението се увеличава почти двойно. Не може да има съмнение, че за кредитополучателя това допълнително плащане представлява предварително заложени, но скрити разходи по кредита, а за кредитора – скрита печалба над размера на договорената възнаградителна лихва.

В процесния договор за заем е посочен размер на ГПР 48,96 %, но не е посочено - как това прибавяне на допълнителните разходи за „фаст“ и „флекси“ се отразява на общия размер на ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР не позволява да се проверят индивиндуалните му компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Простите математически сметки показват, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителните суми за „фаст“ и „флекси“, - то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер, визиран в чл. 19 ал. 4 от ЗПК – пет пъти законната лихва. За да се заобиколи тази законова забрана, в договора не е посочен действителният размер на ГПР. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като той на практика няма ясна и достъпна за него информация за това – как и с колко се оскъпява кредитът му, за да вземе информирано решение дали да го сключи.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал. 2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не 5 може да надвишава законната лихва. Договореното допълнително възнаграждение за услугите Фаст и Флекси по своя характер е такова за дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК . Размерът на тези възнаграждения е определен произволно и противоречи и на добрите нрави, тъй като общият им размер е приблизително равен на цялата договорна главница. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т. 3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Уговорката за заплащане на допълнителен пакет от услуги е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като с нея се заобикаля забраната по чл.

19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В случая ГПР по процесния договор е 48,96 % при максимален размер от 50 %, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което ако към дължимата по договора сума се присъединят и разходите по допълнителните услуги, ГПР ще надхвърли нормативно допустимия размер от 50 %. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК . Предвид цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК , е недопустимо под формата на "възнаграждение" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbd871bb-59c9-48a8-8074-009d62149975