Определение № 26801 от 31.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26801 гр. София, 31.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20231110140332 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. ХІІ ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 206525/19.07.2023г. на СРС, подадена от Н. Х. А. срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12444/30.04.2023г., издадена по ч.гр.д. № 10757/2023г. на СРС, за установяване дължимостта на сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение по Регламент (ЕС) 261/2004 във връзка с полет по маршрут София-Неапол, предназначен за изпълнение на 05.09.2022г., ведно със законна лихва до окончателното изплащане.

Твърденията в исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищцата като страна по облигационно отношение с потребителски характер за въздушен превоз на пътници. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните

(в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице (опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.). Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, §1, т. 41б, б. „а“ от Закона за енергетиката и др., както и релевантните разпоредби в актовете на правото на Европейския съюз. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него 1 потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022ОСГТК).

Ищцата има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр и чл. 17, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Чл. 18, т. 1 от него определя като компетентни да разгледан иск, предявен от потребител, или съдилищата по местоживеене на страната-непотребител, или тези по местожителство на потребителя. Става дума за определяне на националната компетентност на българския съд, но не и за определяне на местно компетентен български съд. Това следва от неслучайното използване на множествено число („съдилища“). Местно компетентният съд следва да се определи съобразно вътрешното българско право и установените в него правила за защита на потребителите при водени от и срещу тях дела, като в тази насока следва да се възприема и релевантната към въпроса практика на съда на ЕС. Извод в противна насока би бил в противовес на вложените както в европейската, така и в националната правна регламентация, принципи за гарантиране и закрила на правата на потребителите.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Без значение е, че заповедното производство е разгледано от Софийския районен съд: след измененията на ГПК, свързани с подсъдността на потребителските спорове, включително по заповедните производства, местната подсъдност следва да бъде преценявана поотделно за заповедното и за исковото производство по специфичните за всяко такова критерии. Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 2012г. ищцата е с настоящ адрес: област Монтана, община Монтана, град Монтана, ул. „Семчин дол“ № 1. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Монтана.

Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в град Монтана.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 40332/2023г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Монтана.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата чрез адв. Г. по посочения в исковата молба съдебен адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3