Определение № 2418 от 27.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2418 гр. София, 27.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. М. като разгледа докладваното от Цв. М. М. Частно гражданско дело № 20211110145451 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

По делото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г., с която е разпоредено длъжникът .... общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на заявителя ..., сумата от 20 937,89 лв. /двадесет хиляди деветстотин тридесет и седем лева и 89 стотинки/, представляваща неплатена наемна цена по окончателен договор за наем на съоръжения за инсталиране на "Хибридна оптична разпределителна мрежа за интернет на територията на к. к. "Сл. Б. - I етап", рег. № И53-00А-20 от 22.12.2017 г. за периода от 01.01.2018 г. до 24.03.2020 г., съгласно 7 броя фактури, а именно: № 11672/11.06.2018 г. на стойност от 2 233,20 лв., № 12273/01.08.2018 г. на стойност от 70,80 лв., № 12274/01.08.2018 г. на стойност от 2 304 лв., № 12375/03.09.2018 г. на стойност от 2 304 лв., № 12461/03.12.2018 г. на стойност от 2 304 лв., № 2087/31.12.2019 г. на стойност от 9 474,05 лв. и № 2243/31.07.2020 г. на стойност от 2 247,84 лв., ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, неустойка за забава в размер на 3 187,70 лв. за периода от 30.07.2018 г. до 22.04.2021 г. съгласно чл. 26 от договора, както и сумата от 477,72 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева и 72 стотинки/ разноски по делото за държавна такса.

С молба с вх. № 51583/08.09.2021 г., подадена от заявителя „.., е направено искане за допълване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г. в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени и тези за юрисконсултско възнаграждение, каквото е искане е било направено с молба с вх. № 51583/08.09.2021 г. Искането си молителят обосновава с обстоятелството, че молбата е подадена по пощата на 02.09.2021 г., т. е. преди издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г., поради което на основание чл. 62, ал. 2 ГПК процесуалното действие следва да се счита за своевременно извършено и заповедният съд е дължал произнасяне по искането за присъждане на разноски.

Насрещната страна – „... не изразява становище по молбата и направеното с нея искане.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (в едноседмичен от издаване на заповедта за изпълнение), поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество – искането е основателно.

В случая, макар такова искане да не е направено със самото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, действително с молбата си от 08.09.2021 г. заявителят е претендирал присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело. Молбата е подадена по пощата на 02.09.2021 г., а съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато молбата е изпратена по пощата. Следваотелно, 1 следва да се приеме, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г. съдът е бил надлежно сезиран със своевременно искане за присъждане на разноски, по което обаче не се е произнесъл. Заповедното производство все още е било висящо и не е било приключило, респ. правото да се иска присъждане на разноски не е било преклудирано към този момент, а това означава, че едновременно с издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е съдът е дължал произнасяне и по искането за присъждане на разноски. С молбата си от 08.09.2021 г. от страна на заявителя се претендират единствено такива за юрисконсултско възнаграждение предвид това, че със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г. в негова полза вече са му присъдени сторените разноски за платена държавна такса в размер на 477,72 лв., а не в размер на 4 777,20 лв., както се посочва в уточнителната молба от 01.10.2021 г.

Въз основа на изложените съображения искането на ответника по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е основателно, поради което заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г. следва да се допълни в частта за разноските, като длъжникът „... бъде осъден да заплати на заявителя „.. сумата от още 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Последното съдът определи в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази, че процесуалното действие по подаване на заявление по образец не се характеризира с висока фактически и правна сложност.

Съгласно т. 7 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС ако заповедният съд е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, какъвто е настоящият случай, то е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 45451/2021 г., като ОСЪЖДА длъжника .... общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на заявителя ..., сумата от още 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2