Решение № 8 от 17.01.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Габрово, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244200500398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №60/03.06.2024г. по гр.д.№19/2023г. РС- Дряново е отхвърлил предявените от Ю. И. Д., ЕГН **********, от с. *****, общ.

Дряново, с пълномощник адв. Д.М.М.., гр. София, бул. "*****" № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, против „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „******“, ул. ***** № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П., съдебен адрес гр. София, ул. „*****“ № 15, офис 6, чрез пълномощник адв. Х.

М. от САК, искове: за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № 339053/15.07.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на закона, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като заобикаляща закона и евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, като неоснователни и недоказан; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 10,00 лв., частичен иск от 100,00 лв., недължимо платена по клауза от Договор за паричен заем № 339053/15.07.2019г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като неоснователен и недоказан.

В законният срок решението е обжалвано от Ю. Д., чрез адв. Д. М., като неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съда вменил във вина на ищеца, че не е доказал съдържанието на процесния договор. Ответникът също не представил договора, въпреки, че му било указано, поради което следвало да се приложат последиците на чл.161 от ГПК. Отделно от това с отговора на исковата молба ответникът признал този иск. Той поставил в невъзможност и 1 вещото лице да изготви заключение, тъй като не му предоставил необходимата информация.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат предявените искове, ведно с разноските пред двете съдебни инстанции.

Окръжен съд- Габрово, като взе предвид изложените в жалбата възражения и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС- Дряново е приел, че пред него са предявени искове- с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД- да прогласи за нищожна клаузата от договор за потребителски кредит № 339053, сключен между Ю. Д. и „*****“ ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение; ответника да бъде осъден заплати на ищеца сумата от 10 лева- частичен от 100 лева, на осн. чл.55 ал.1 ЗЗД, представляваща недължимо платена по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба.

Първата инстанция е отхвърлила претенциите по съображения, че непредставянето на договора възпрепятства съда да провери дали твърдяната клауза е нищожна, тъй като не е запознат с нейното съдържание. Посочено е, че макар между страните да не е спорно сключването на Договор за паричен заем № 339053/15.07.2019г., доколкото се твърди нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, представянето на договора е необходимо с цел преценка действителността на процесната клауза от страна на съда. Прието е за неоснователно искането на процесуалния представител на ищцата за постановянате на решение при признание на иска за нищожност на неустойката, по съображения, че макар в отговора ответникът да е заявил, че признава за основателен предявения иск, доколкото са заявени няколко основания за нищожността, не ставало ясно кой точно иск се признава за основателен от ответника и съдебното решение би се основавало единствено на предположения. Изложено е, че с оглед отхвърлянето на горните искове следва да бъде отхвърлен и предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за връщане на сумата от 10 лв., частичен иск от 100 лв., недължимо платена от ищцата по посочената клауза.

Въззивната инстанция не споделя изводите на ДРС и счита, че въззивната жалба е основателна при обсъждане на направените в същата възражения.

По делото не е било спорно между страните, че са сключили договор за заем- посочен е номера и датата му. В исковата си молба ищецът е твърдял, че клаузата за неустойка е нищожна на осн. чл.26 ЗЗД, като противоречаща на множество императивни норми на ЗПК, което води до неравноправност и нищожност по смисъла на чл.143 т.10 ЗЗП. Ответникът, изрично с отговора на исковата молба е посочил, че признава за основателен предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка обективирана в договор заем № 339053/15.07.2019г. и на осн. чл.237 ГПК моли да се постанови решение при признание на иска. Признанието на иска от ответника е неоттегляемо. Ищецът също е поискал постановяване на решение при 2 признание на иска- л.51 от делото.

Предвид изложеното, първата инстанция е следвало да постанови по този иск решение по чл.237 ГПК, тъй като са налице предпоставките на закона за това /единствено в хипотезата на чл. 237 ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска, но същата не е налице/.

Обстоятелството, че претенцията на ищеца за прогласяване нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на неустойка, съдържа при условията на евентуалност няколко хипотези, не е пречка за постановяване на решение при признание на иска. При направени при условията на евентуалност претенции съдът не се произнася по всички.

По искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД:

Вземането за връщане на дадено при изначална липса на основание за получаването му се поражда при следните предпоставки: даване и получаване на нещо, при липса на основание за получаването, респ. даването.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването, а в тежест на ответника е да докаже основанието за това.

Видно от представеният пред въззивният съд договор за паричен заем кредирект №339053/16.07.2019г., сключен между „*****“ ООД- заемодател и Ю. Д.- заемател, ведно с общите условия за заеми „кредирект“, заемът е за сумата 600лв., с брой вноски- 1, с месечна вноска от 629,37 лева, ГПР 48,63%, фиксиран годишен лихвен процент- 40,05%, дата на падеж- 29.08.2019г.

Начислена е такса за експресно разглеждане 314,96 лева и вноска с такса за експресно разглеждане- 937 лева. Общите условия към договора, в които е предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение, са неразделна част о т същият- чл.11 ал.2 ЗПК. Следователно клаузата за неустойка е част от договора, а и видно от заключението на в.л. А. такава е заплатена от заемателката- в заплатената сума 1448,30 лева се включва неустойка в размер на 307, 63 лева. В експертизата е посочено също, че по този начин размерът на ГПР по договора, ако в него се включи и неустойката в случай на непредставяне на обезпечение, е 455,57%.

Следователно установено е, че Ю. Д. е заплатила неустойка 307,63 леваплатена без основание сума, събрана и получена от „*****“ ООД , която сума е платена при начална липса на основание, с оглед нищожността на клаузата от договора предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. С оглед предявеният размер на претенциятаза осъждане на ответника за връщане на сумата от 10 лв., частичен иск от 100 лв., същата следва да се уважи изцяло за сумата 10 лева.

Предвид гореизложеното решението на първата инстанция следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което претенцията по първият иск да се уважи като се постанови съобразно разпоредбата на чл.237 ГПК, а по вторият иск с правно осн. чл.55 ал.1 ЗЗД също да се уважи частично предявената претенция.

Разноски: С оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъдят разноски за първата инстанция- 100 лева ДТ. На процесуалният й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38 ЗА, което съобразно фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и броя съдебни заседания и обстоятелството, че същият не се е явявал 3 пред съда, следва да е в размер на 250 лева, като с ДДС същото е в размер на 300 лева. Макар да е признало иска за нищожност на неустойката дружеството е станало причина за завеждане на делото, тъй като е събрало сумата за неустойка от заемателката.

За въззивната инстанция на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за ДТ- 50 лева и 400 лева внесени за изготвяне на експертиза. На процесуалният й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, по реда на чл. 38 ЗА, което съобразно фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и броя съдебни заседания и обстоятелството, че същият не се е явявал пред съда, следва да е в размер на 250 лева, като с ДДС същото е в размер на 300 лева.

Предвид гореизложеното за двете съдебни инстанции на Ю. Д. следва да се присъди сумата 550 лева.

„*****“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 600 лева с ДДС.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №60/03.06.2024г. по гр.д.№19/2023г. на РС- Дряново, вместо което постанови:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК по иска на Ю. И. Д., ЕГН **********, от с. *****, общ. Дряново, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. "*****" № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, против „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „******“, ул. ***** № 29, ет. 7, със съдебен адрес гр. София, ул.

„*****“ № 15, офис 6, чрез пълномощник адв. Х.. М., клаузата от Договор за паричен заем № 339053/15.07.2019г. и общите условия /чл.37 ал.3 раздел ХІ от ОУ/, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на чл.143 т. 5 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „******“, ул. ***** № 29, ет. 7, със съдебен адрес гр. София, ул. „*****“ № 15, офис 6, чрез пълномощник адв. Х.. М. да заплати на Ю. И. Д., ЕГН **********, от с. *****, общ. Дряново, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. "*****" № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, сумата 10 левачастичен иск от 100 лева, на осн. чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД- платена без основание сума за неустойка.

ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „******“, ул. ***** № 29, ет. 7, със съдебен адрес гр. София, ул. „*****“ № 15, офис 6, да заплати на Ю. И. Д., ЕГН **********, от с. *****, общ. Дряново, сумата 550 лева разноски за двте съдебни инстанции.

ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „******“, ул. ***** № 29, ет. 7, със съдебен адрес гр. София, ул. „*****“ № 15, офис 6, да заплати на адв- Д. М. М. от САК, сумата 600 лева- адвокатско възнаграждение с ДДС за двете съдебни 4 инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5