Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1265 от 16.08.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 38/2022
Вид
Определение № 1265
Подписан
16.08.2022
В сила
16.08.2022
Състав
Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.197, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.198 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.286 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1265 гр. Варна, 16.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900038 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: М. ЗЛ. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, ул. „7-ми септември“ No 84, вх. Б, ап.12, действаща чрез адв. Ж.М. Г. от АК – Варна със адрес на кантората: гр.

Варна, ул. „Братя Г.ич“ 36, ет.1, офис 1 срещу

ОТВЕТНИК: ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Стефан Караджа“ No 2, представлявано заедно от М.П.И и В.П.К., действащи чрез юрисконсулт В.К..

При участието на ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ответника: СТ. К. АТ. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк. Трошево, бл. 57, вх. Б, ет.3, ап. 11, конституирано с Определение No 907 / 21.06.2022г.

С разпореждане No 1452 / 21.03.2022г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.

Ответникът е търговско дружество, като се желае да се ангажира отговорността му именно с оглед осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена с причинителя на вредите, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговските спорове.

В рамките на настоящото производство, доколкото е предявен иск на увредения срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” за обезщетение за вреди в резултат на настъпило ПТП, причинено от застрахованото при ответника лице.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявения иск с оглед на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, като съобрази следното: Ищецът е отправил 1 писмена застрахователна претенция към ответника, като с писмено уведомление /датата, на което не се чете/, застрахователят е отказал да изплати сумите. За тези обстоятелства, както и по допустимостта на претенцията, страните не спорят, поради което и към настоящия момент съдът намира, че претенцията е допустума. Следва да се изиска, обаче, цялата преписка от застрахователя за допълнителна преценка.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси /в рамките на настоящото производство такива не са поставени изрично за разглеждане/ и по допускане на доказателствата.

По допускане на доказателствата съдът намира, че следва да уважи всички направени от страните доказателствени искания, като не е необходимо извършване на комплексна СМЕ и САТЕ, а вещите лица по допуснатите такива могат да работят поотделно. От ответника е направено оспорване на приложените към исковата молба амбулаторни листи, което, обаче, оспорване не е по реда на чл. 193 от ГПК, както се сочи, а се оспорват че констатираните с документите увреждания да са в причинно –следствена връзка с процесното ПТП, поради което и не се налага откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК.

В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, депозирано е и становище от третото лице –помагач, поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2022г. от 09:45 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЦАТА твърди, че на 30.10.2018г., докато пътувала в гр. Варна по бул. „Осми Приморски полк" в посока центъра на града, като пътник в автобус на „Градски транспорт" - автобус „Мерцедес" с Р.№*****, до автобусна спирка „Чаталджа 2" пада при рязко спиране на същия при опит да се избегне преминаваща пешеходка, при което получила телесни повреди, изразяващи се в в счупване на десните лакътна и лъчева кости, което в 2 съвкупността си обуславяло трайно затруднение движенията на десния горен крайник за период не по-малък от два месеца, при неусложнен оздравителен процес. В болничното заведение, по време на лечението, е трябвало да има придружител и в тази връзка се редували роднини и приятели, за да я обгрижват и обслужват. Предвид причинените й телесни увреждания, за нея е било невъзможно да става от леглото и да се справя сама с физиологичните си нужди. Поради силните и болки в ръката, през по-голямата част от болничния и престой, се е налагало медицинските сестри да и дават допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат състоянието и за да може да заспива поне за кратко. След изписването й от болницата, е трябвало да продължава лечението си, защото все още е изпитвала болки. В резултат на причинените и увреждания, е претърпяла неописуеми болки и страдания. Когато се е срещала с някого се чувствала много зле, поради което първите месеци избягвала да водя каквито и да било разговори, с когото и да било, тъй като същите я натоварвали неминуемо физически и психически. Всеки разговор й коствал огромни усилия и главоболие и я връщал към преживения ужас. От тези състояния на психическо разстройство, получила проблем с безсънието, който до момента на инцидента не бил налице, все още изпитвала силни болки в ръката, поради което не могла да се съсредоточава и да върши ежедневните си домакинска работа. Отделно от това, след пътно транспортното произшествие, често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника. Когато покрай нея преминавали коли, а и при по-силен звук от двигател на автомобил или друго МПС, мисълта й, симптоматично се връщала към момента на пътно- транспортното произшествие и преживените неописуеми болки от причинените и телесни увреждания. След изписването й от болничното заведение, когато се наложило да пътува с автобус, изпитвала непровокирано от нищо, чувство на безпокойство, тревога и уплаха, което липсвало до момента на настъпване на пътно- транспортното произшествие. Последното отключило в нея паническо разстройство. Описаните психически травми допълнително и неминуемо рефлектирали върху пълноценния й начин на живот . Повече от три години от настъпването на събитието не можела да се възстанови напълно. Към момента все още не можела свободно и безпроблемно да движи ръката си, като болките не били отшумели напълно.

За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 2626 от 30.10.2019г., в който Б. Д. Н. ЕГН: **********, управлявал МПС - автобус „Мерцедес" с Р.

№******, бил посочен като виновния водач за същото. Управляваното от Б. Д. Н. ЕГН:

********** МПС - автобус „Мерцедес" с Р.№****** имал застраховка „Гражданска отговорност" с полица № 11/117002863986 в ЗАД „Армеец" АД валидна до 31.20.2019г. валидна към датата на ПТП, видно от протокола за същото. По същият случай имало и образувано Досъдебно производство № 762/2018г. по описа на Районен прокуратура Варна. Допълнително пояснява, че противоправните действия на шофьора на автобуса се изразявали в нарушението на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, според който бил длъжен да контролира непрекъснато превозното средство, както и да спира плавно, като взима мерки за живота и здравето на пътниците в автобуса. Поради несъобразяване с пътната обстановка и рязкото спиране ищцата загубила опора и паднала на пода на автобуса и получила счупванията, описани по-горе.

3

Ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, по която последното отказало плащане.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер.

Не оспорва наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица BG/11/117002863986, валидна от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. за автобус марка „Мерцедес", модел „0405", Р.№******.

Оспорва изцяло отговорността на водача на автобус марка „Мерцедес", модел „0405", Р.№****** за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди, че за застрахования в ЗАД „Армеец" водач произшествието е било непредотвратимо, а събитието - случайно, като не е допуснал нарушение на правилата за движение, регламентирани в Закона за движението по пътищата, в резултат на което да е настъпил вредоносният резултат. Твърди, че произшествието е настъпило по причини, които не могат да му се вменят във вина. Като функционално обусловена от отговорността на водача, не следва да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Твърди, че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на пешеходеца СТ. К. АТ., която е навлязла рязко на платното за движение, при ограничена видимост, на непозволено за пресичане от пешеходци място, без да се съобрази с отстоянието на приближаващите МПС, с което е принудила водача на автобус марка „Мерцедес", модел „0405", Р.№****** да предприеме спасителна маневра аварийно спиране, с цел избягване на удар с пешеходеца.

При условията на евентуалност, твърди, че произшествието е настъпило при условията на независимо съпричиняване между застрахования при ЗАД „Армеец" водач и пешеходеца СТ. К. АТ.. Оспорва твърдението, че ищцата търпи описаните в исковата молба болки, страдания и негативни емоционални преживявания, както и наличието на вреди като факт от обективната действителност. Оспорва, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на десните лакътна и лъчеви кости, болки в ръката, главоболие, проблем с безсънието, стрес, пристъпи на паника и паническо разстройство, както и че към настоящия момент физическите и психологически травми, причинени на ищцата не са възстановени. Оспорва и че посочените вреди са в причинна връзка с процесното ПТП.

Оспорва, при условията на евентуалност, предявения иск за вреди, като счита същия за завишен и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 26 000,00 лева, не е адекватно и съразмерно на претърпените от ищцата, в резултат на произшествието, болки и страдания.

При условията на евентуалност, прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че ищцата се е возила в автобус марка 4

„Мерцедес", модел „0405", Р.№****** без да се държи за предпазните съоръжения за правостоящи пътници, с които автобусът е бил оборудван, и без да е седнала на свободните седалки, с което пряко е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

При условията на евентуалност, прави и възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на участващия в ПТП пешеходец СТ. К. АТ.. Счита, че поведението на пешеходката е в причинна връзка с настъпилото призшествие, доколкото в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДВП, била навлязла рязко на платното за движение, при ограничена видимост, на непозволено за пресичане от пешеходци място, без да се съобрази с отстоянието на приближаващите МПС, с което била принудила водача на автобус марка „Мерцедес", модел „0405", Р.№****** да предприеме аварийно спиране, с цел избягване на удар с пешеходеца.

Счита, че неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва. Отделно от горното, оспорва като погасена по давност претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на събитието 30.10.2018 г. до 21.01.2019 г. Съгласно чл.