Решение № 195 от 16.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. В. Т., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

ЛЮБКА МИЛКОВА

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100501167 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 712/27.11.2025 г. по к.гр.д. № 5085/2023 г. по описа на ВКС, е отменено въззивно решение № 346/10.07.2023 г. по в. гр. д. № 51/2023 г. по описа на Окръжен съд – В. Т., в частите, в които е потвърдено Решение № 1279/25.11.2022 г. по гр.д. № 3650/2021 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., четири от предявените общо пет, обективно и субективно съединени иска с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор *** и с идентификатор ***., разположени в западна част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., като същите бъдат задължени: 1/ да премахнат за своя 1 сметка натрупаните върху съсобственото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. строителни и битови отпадъци; 2/ да премахнат за своя сметка телената ограда, преграждаща дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. от север на юг; 3/ да премахнат за своя сметка изградените в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. козирка, издадена извън жилищната сграда, тяхна собственост, както и изградената преградна стена от кота нула до козирката, както и 4/ да премахнат за своя сметка изградената в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., сграда с идентификатор ***, както и в частта, в която А. Х. Б. е осъдена да заплати на И. Д.

Б., разноски по отменените искове. Делото е върнато на Окръжен съд – В. Т. за ново разглеждане в отменените части.

Въззивното производство е образувано въз основа на подадена от А. Б., чрез адв. Ч., въззивна жалба против Решение № 1279/25.11.2022 г. по гр.д. № 3650/2021 г. по описа на Районен съд – В. Т.. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор *** и с идентификатор ***., разположени в западна част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., като същите бъдат задължени да поправят за своя сметка покривната конструкция на сградата, като съединят в общата система – улук за оттичане на водата от покрива, да изравнят билото на цялата конструкция и да премахнат ламарината, поставена между ремонтираната и неремонтираната част от конструкцията /като в тази част въззивната жалба не е предмет на разглеждане в настоящото производство/; да премахнат за своя сметка натрупаните върху съсобственото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. строителни и битови отпадъци; да премахнат за своя сметка телената ограда, преграждаща дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. от север на юг; да премахнат за своя сметка 2 изградените в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. козирка, издадена извън жилищната сграда, тяхна собственост, както и изградената преградна стена от кота нула до козирката, както и да премахнат за своя сметка изградената в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., сграда с идентификатор ***.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявените искове, позовавайки се на приетото по делото заключение, което счита за незаконосъобразно, тъй като вещото лице е изследвало неприети по делото доказателства и е анализирал правни въпроси. Излага подробни аргументи за основателност на предявения иск относно покривната конструкция, които не са предмет на разглеждане в настоящото производство, доколкото решението по отношение на този иск е влязло в сила.

Оспорва решението и в частта, в която са отхвърлени останалите обективно съединени искове, като посочва, че договорът за разпределение ползването на дворното място е сключен от праводателите на страните и не ги обвързва. Посочва, че ответниците са изградили козирка и са поставили телена ограда в двора без съгласието на собствениците, поради което и действията им са незаконосъобразни. Счита, че решението е неправилно и в частта, в която е отхвърлен предявения иск, с който се иска ответниците да премахнат за своя сметка сграда от допълващо застрояване в процесния имот, със застроена площ 16 кв.м. Посочва, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства посочената сграда да е нова и построена от ответниците. В тази връзка, твърди, че с исковата молба ищецът е отправил искане към съда да бъде изискан от СГКК гр. В. Т. препис от книжа по пр. № 94-8296/14.02.2010 г., но счита, че съдът неправилно е отказал. Посочва, че съдът неправилно е приел, че не се доказва посочената сграда да е новоизградена, като се позовава на приетото заключение, което в тази част касае материланоправен въпрос и не следва да бъде кредитирано. Намира, че неправилно съдът е указал на ответниците да представят проект за заснемане на процесното жилище, като същото е представено на вещото лице без да бъде приобщено по надлежния ред. Позовава се на представени по делото писмени доказателства, от които счита, че се установява, че И.Б. е получила дарение от несобственици, което я 3 прави нелегитимен собственик на процесната сграда с идентификатор ***, като излага подробни доводи в тази връзка. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Б. и Д. Г., двамата чрез адв. Д. М., с който оспорват жалбата като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Считат, че първоинстанционният съд е направил пълен анализ на представените доказателства, като е обосновал правните си изводи за неоснователност на предявените искове.

Намират, че правилно и в съответствие с практиката, съдът е приел, че дори да са налице действия в отклонение от строителните правила, по делото не се доказва това да създало неудобства за ищеца или да смущава правото й на собственост. Считат, че въззивникът навежда нови твърдения с въззивната жалба, които не са въведени по надлежния ред. Посочват, че установеното с нотариален акт от 1951 г. разпределение на ползването по отношение незастроена част от съсобствения на страните поземлен имот, ги обвързва до евентуалното негово изменение, каквото не се твърди да е било предприето.

Считат, че от представени от ищцата доказателства се установява, че третирането на сграда с идентификатор *** като пристройка е с оглед конструктивната й свързаност, тъй като тя е с отделен покрив от другата сграда в имота. Намират, че правилно са отхвърлени и предявените искове за премахване за сметка на ответниците на натрупани строителни и битови отпадъци, премахване на козирка и телена ограда, като по отношение на оградата посочват, че не са наведени твърдения кога е поставена и от кого, нито са представени доказателства. Молят жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират направените по делото разноски.

В.търновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и 4 следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Поради недопускане до касационно обжалване на решение № 346 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 51/2023 г. на Окръжен съд - В. Т. в частта, в която е потвърдено първоинстанционно решение № 1279/25.11.2022 г. по гр. д. № 3650/2021 г. на РС – В. Т., с което е отхвърлен предявеният от А. Х. Б. против Д. Д. Г. и И. Д. Б., субективно съединен иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в съответните идеални части върху самостоятелните обекти с идентификатор *** и с идентификатор ***., разположени в западна част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. и върху поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., като същите бъдат задължени да поправят за своя сметка покривната конструкция на сградата, като съединят в общата система – улук за оттичане на водата от покрива, да изравнят билото на цялата конструкция и да премахнат ламарината, поставена между ремонтираната и неремонтираната част от конструкцията, решението е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 3 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка в тази си част.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от А. Х. Б. против Н.Н. Г.а. В хода на производството ответницата Н.Н. Г.а е починала, като на нейно място по реда на чл. 227 ГПК са конституирани законните й наследници – останалите двама ответници Д. Д. Г. и И. Д. Б..

Ищцата твърди, че заедно със своите майка и леля са съсобственици на 5 западната част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В.

Т., а ответниците са съсобственици на източната част от същата сграда.

Заявява, че в общото дворно място е имало изградена паянтова барака, съсобствена между всички собственици на жилищната сграда, като на нейно място ответниците са изградили масивна сграда, която незаконно са нанесли като нов обект с идентификатор ***. Твърди, че на мястото на въпросната барака е имало изход от дворното място откъм ул. „П.Б.“, като с изграждането на масивната сграда ответниците са преградили този изход и тя не може да го ползва. Сочи, че освен въпросната масивна сграда, ответниците са изградили от към тяхната част от жилищната сграда козирка, стърчаща един метър над дворното място, като след изграждането на козирката са изградили и стена, затваряща част от пространството над общото дворното място и по тези начин й пречат да ползва тази част.

Твърди, че ответниците са преградили с телена ограда дворното място от север на юг, с което й пречат да ползва преградената част от същото, ограничавайки достъпа й до него, както и че същите са натрупали в преградено място строителни и битови отпадъци, с което също й пречат да ползва дворното място в пълен обем. По тези съображения, отправя искане до съда за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваната от нея западна част от сграда с идентификатор ***, като бъдат задължени да премахнат за своя сметка натрупаните върху съсобственото дворно място строителни и битови отпадъци; да премахнат за своя сметка телената ограда, преграждаща дворното място от север на юг; да премахнат за своя сметка изградените в дворното място козирка, издадена извън жилищната сграда, тяхна собственост, както и изградената преградна стена от кота нула до козирката; както и да премахнат за своя сметка изградената в дворното място сграда с идентификатор ***. Претендира разноски.