Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264 от 04.11.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 823/2025
Вид
Решение № 264
Подписан
04.11.2025
В сила
06.02.2026
Състав
Пламен Добринов Кючуков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. С., 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230200823 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0804-005099 от 10.06.2025 година на Началник сектор в ОД на МВР – С., сектор „Пътна полиция“ С., с което на Г. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за допуснато нарушение по чл. 104б, т.

2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител – адвокат се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено, при евентуалност да се измени. Не претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се представлява в с.з. Чрез процесуалния си представител депозира писмено становище, че така подадената жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение, при евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

1

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На Г. С. Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение G A № 3462261 от 10.04.2025 година, за това, че на 09.04.2025 година около 17. 23 часа в град С., по бул.“Илинденско възстание“, от ЖП Гара С., в посока кръгово кръстовище с бул.“Бургаско шосе“ управлява собствения си лек автомобил марка “Фолксваген“, с регистрационен № ..., като използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като на ляв завой ускорява скоростта си на движение, извършва рязка маневра с което преднамерено извежда управляваното от него МПС извън контрол чрез презавиване довеждайки до загуба на сцепление на гумите(дрифт). Това деяние, актосъставителят е квалифицирал като административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което фактическата обстановка е описана така, както в акта. Със същото, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000, 00 лева и "лишаване от правно на управление на МПС" за срок от 12 месеца.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б т. 2 от Закона за движение по пътищата на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

На първо място – по делото безспорно се доказва /а и не се оспорва по същество/, че на процесната дата – 09.04.2025 година около 17. 23 часа, на посоченото в обжалваното наказателно постановление място, жалбоподателят е управлявал лекият автомобил марка “Фолксваген“, с регистрационен номер № .... Това сочат безпротиворечиво и единодушно показанията на свидетелите по делото. Ето защо и съдът приема, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят е имал специалното изискуемо от закона субективно качество, а именно – водач на моторно превозно средство.

2

Изпълнителното деяние на разглежданото нарушение се осъществява чрез активни действия – а именно ползване на път, отворен за обществено ползване по предназначение различно от превоз на пътници и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълване на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая, както в АУАН, така и в издаденото НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. В този смисъл е налице трайно установена съдебна практика.

В конкретния случай от показанията на свидетелите С. и Я., непосредствено установили нарушението безспорно се установява извършването на маневра от страна на жалбоподателя, некореспондираща с целта на ползване на пътя, отворен за обществено ползване. Действително, в закона няма легално определение на придобилото обществена популярност понятие "дрифт", но от съдебната практика се извеждат достатъчно признаци на този вид действие. Част от тях са управление на автомобил, като се привежда двигателя в режим на работа при завишени оборотни граници и умишлено се извежда автомобила от естествената му траектория на движение водещо до поднасяне и приплъзване на колелата на МПС. Именно такива обстоятелства се установяват от показанията на служителите при ОД на МВР С., които непосредствено са възприели тези характерни признаци на изпълнителното деяние в тази му форма.

От приетия и възпроизведен по делото видео запис от процесната дата безспорно се установи описаната от свидетелите фактическа обстановка.

Ето защо и съдът намира за доказан този елемент на фактическия състав на разглежданото административно нарушение.

Нарушението е от категорията на формалните – за извършването му не необходимо след осъществяването на изпълнителното деяние да последва конкретен общественоопасен резултат.

От субективна страна – нарушението е извършено при форма и вид на вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

3

Поради изложеното, настоящият съдебен състав, намира, че са безспорно установени всички съставомерни елементи от фактическия състав на административното нарушение, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административно наказателната отговорност на дееца, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Мястото на извършването на нарушението е конкретно и подробно описано, като се вземе предвид обстоятелството, че самото изпълнително деяние предвижда движение на субекта в пространството. Самото движение на процесното МПС е достатъчно ясно описано в обжалваното наказателно постановление и впоследствие – доказано чрез събраните по делото свидетелски показания и видеозапис от процесната дата. По отношение възражението за липса на умисъл следва да се посочи, че по делото не се установяват причини, вследствие на които водачът да е загубил управление върху управляваното от него МПС. В действителност съдът установи противоречие в показанията на свидетелите, като св.Я. твърди, че пътната настилка е била суха, а свид. С., че била мокра но това разминаване съдът намира, че се дължи на големия брой нарушения които установяват ежедневно служителите на ОД МВР С., а и периода от установяване на нарушението до датата на снемане на показанията им е 5-6месеца, твърде дълго време за да помнят в детайли пътната обстановка. Като съдът не намира това противоречие за съществено до степен да разколебае административно наказателното обвинение в светлината на останалите доказателства. Съдът го намира за доказано доколкото не се установиха други причини, поради които водачът неумишлено да е загубил контрол върху автомобила.

Следва да се има предвид, че поведението на водача не е било съобразено със задълженията му вменени по силата на нормите на Закона за движението по пътищата. Именно такова поведение, води и до завишения брой реализирани ПТП в страната.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, несъмнено е установен и нарушителя.

Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай. Съдът намира, че извършените нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност, спрямо деяния от същия вид и следва да бъдат санкционирани.

С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно 4 постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, във връзка с чл.

143, ал. 1 АПК, чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0804-005099 от 10.06.2025 година на Началник сектор в ОД на МВР – С., сектор „Пътна полиция“ С., с което на Г. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за допуснато нарушение по чл. 104б, т.

2 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Г. С. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. "........

ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град С., сумата от 100 /сто / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град С..

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5