Решение № 5794 от 17.12.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11298/2019
- Вид
- Решение № 5794
- Подписан
- 17.12.2019
- В сила
- 18.09.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 111 б.В · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 5794/17.12.2019г. гр. Варна, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ при участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11298/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, заявен от Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***14, чрез адв. Д.М. от ВАК, съдебен адрес: ***, против „К.и.и.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****6, ет.2 с искане да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на сума в размер на 4222.82 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит от 12.05.2008г., сума в размер на 1600.94 лева - договорна лихва за период от 27.02.2009г. до 30.11.2010г., сума в размер на 817.47 лева- законна лихва за забава върху главницата по т.9а за период от 30.03.2009г. до 16.12.2010, считано от подаване на заявлението в съда - 23.12.2010г., до окончателното й изплащане, както и сума от 25 лева-разноски по делото и 150.13 лева- адвокатски хонорар на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 49/03.01.2011г. по ч.гр.д № 20736/2010г. по описа на ВРС, 12 с-в, по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, които са станали повод за образуване на изпълнително дело № 2227/2012г. по описа на ****, с район на действие Окръжен съд, град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната искова молба: Твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение № 49/03.01.2011г. по ч.гр.д № 20736/2010г. по описа на ВРС, 12 с-в, е осъден да заплати на „****, сума в размер на 4222.82 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит, сума в размер на 1600.94 лева - договорна лихва за период от 27.02.2009г. до 30.11.2010г., сума в размер на 817.47 лева-законна лихва за забава върху главницата по т.9а за период от 30.03.2009г. до 16.12.2010, считано от подаване на заявлението в съда - 23.12.2010г., до окончателното й изплащане, както и сума от 25 лева- разноски по делото. За присъдените суми е издаден Изпълнителен лист от 14.11.2011г. изд. на осн. чл. 416 от ГПК. Твърди, че с Решение по гр.д № 3318/2011г. на ВРС, 12 с-в., е осъден да заплати на „**** - сума в размер на 150.13 лева на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, за която е издаден изпълнителен лист от 22.03.2012г.
Твърди, че с
Молба вх. № 11702/29.05.2012г. - „**** отправя искане, въз основа на посочените по- горе изпълнителни листи за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ ****, per. № 808 от КЧСИ, с район на действие ОС
–Варна, като ЧСИ облазува ИД № 2227/2012г. от 06.06.2012г. Твърди, че по делото е изготвен ПДИ с изх.№ 22140/26.06.2012г., извършена е справка за наличие на МПС с изх. №22144/26.06.2012г. и е изготвено съобщение за присъединяване на държавата като взискател по изпълнителното дело.
Твърди, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., вземането на „**** е прехвърлено на „****, предвид което цесионера бива конституиран като взискател по делото, съобразно съобщение с изх. №17321/19.06.2017г.
Твърди, че от момента на образуване на изпълнителното производство през 2012г., до 2014г., когато са настъпили предпоставките инк. в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ИД е прекратено по силата на закона, не са извършвани действия нито от страна на ЧСИ, нито са инициирани такива от взискателя, годни да прекъснат погасителната давност на вземането.
Твърди, че от молбата за образуване на ИД се установява, че взискателя не е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането си. Със същата е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, което обстоятелство обаче, не го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото развитие. Твърди, че не са инициирани изпълнителни действия придаващи посочения по- горе ефект, доколкото до 2014г. от страна на ЧСИ са направени единствено справки и е извършено присъединяване на държавата. Приема, че последното не следва да се счита като действие сред изброените в TP на ВКС, тъй като съгласно чл. 191, ал. 3 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
Твърди, че на 16.01.2015г., след настъпване на „перемпция" е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч от недвижим имот на длъжника, но приема, че към този момент производството е било прекратено.
Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва обстоятелството, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файнънс“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 20736/2010 г. на Районен съд- гр. Варна, във връзка с влизането на която в сила е издаден изпълнителен лист, както и че на основание влязло в закона сила Решение по гр. дело № 3318/2011 г. по описа на Варненски районен съд, 12-ти състав, е издаден изпълнителен лист за сума в размер 150.13 лв. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Не се оспорва и, че въз основа на молба с вх. № 11702/29.05.2012 г., депозирана от "****" ЕАД е образувано изпълнително дело № 2227/2012 г. по описа на ЧСИ **** и са приведени в изпълнение гореописаните изпълнителни листове. Завява, че по образуваното изпълнително дело са предприети множество изпълнителни действия. Приема, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 2227/2012 г. по описа на ЧСИ **** до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязло в законна сила Решение №3971/19.10.2011г. по гр.д № 3318/2011г. на ВРС, 12 с-в., е прието за установено, че ищецът дължи на „**** сумата от 4222.82 /четири хиляди двеста двадесет и два лева и 0.82 ст./ лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01202411/12.05.2008 г., сумата от 1600.94 /хиляда и шестстотин лева и 0.94 ст./ лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2009 г. до 30.11.2010 г., сумата от 817.47 /осемстотин и седемнадесет лева и 0.47 ст./ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по т. 9а за периода от 30.03.2009 г. до 16.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 23.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - разноски по делото, към момента на постановяване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 49/03.01.2011 г. по ч.гр.д. № 20736/2010 г. по описа на ВРС, ХІІ състав, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Със същото Решение ищецът е осъден да заплати на „****” ЕАД сумата в размер на 150.13 /сто и петдесет лева и 0.13 ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът е приел и приложил към доказателствения материал гр.д.№
3318/2011 г. по описа на ВРС-12 състав, от което се установява, че Решение на съда е влязло в законна сила на 11.11.2011г. По силата на разпореждане от 24.01.2012 г. на съдията-докладчик е издаден изпълнителен лист по влязлото в сила решение.
Не е спорно в отношенията между страните, че въз основа на Решение №3971/19.10.2011г., е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано от изпълнително дело № 20128080402227/2012г. по описа на ЧСИ ****, с рег.№808, с район на действие ОС-Варна.
Видно от преписката по изпълнително дело № 20128080402227/2012г. по описа на ЧСИ ****, с рег.№808, с район на действие ОС-Варна, изпълнителното производство е образувано по молба от 29.05.2012 г. на взискателя „****” ЕАД срещу Г.Р.Г., ЕГН **********, въз основа на изпълнителния лист, издаден по влязлото в сила Решение №3971/19.10.2011г. по гр.д № 3318/2011г. на ВРС, 12 с-в. Видно от представената преписка, съдебният изпълнител е изискал справка за трудови договориот ТД на НАП-Варна на 26.06.2012г., справка за декларирано имущество от Община ****от 26.01.2012г., уведомление по ДОПК до НАП от 26.06.2012г., справка за МПС от ОДП-Варна Пътна полиция от 26.06.2012г. На 26.06.2012г. ЧСИ е изготвил и изпратил на ищеца/длъжник/ покана за доброволно изпълнение, с която го уведомява за образуваното срещу него изпълнително производство. Показана е получена лично от ищеца на 16.07.2012г./л.73 изп.д./.
С Постановление от 11.02.2013г. ЧСИ е изискал от община ****копие от данъчната декларация на ищеца/длъжник по изпълнителното дело/. С изпратено до ищеца/длъжник/ съобщение от 11.02.2013г. и получено от длъжника на 22.04.2013г./л.83 изп.д./, ЧСИ го уведомява за присъединяване на дължавата като кредитор по изпрълнителното дело. С писмо от 13.03.20114г. ЧСИ е изискал от НОИ справка за пенсията на ищеца. На 16.01.2015г. ЧСИ изпраща до ищеца съобщение за налогжена възбрана върху ½ ид.части от имот, съсобствен на ищеца, за обезпечеванае вземането на ответника/взискател по изп.дело/, като възбраната е била надлежно вписана в Служба по вписванията при ВРС. С молба от 12.12.2015г. взискателят по делото и праводател на ответника в настоящото производство желае ЧСИ да насрочи опис на движими вещи на длъжника.С призовка за принудително изпълнение от 20.06.2016г. ЧСИ уведомява ищеца/длъжник/ за насрочен опис на движимо имущество. Призовката е получена от ищеца/длъжник на 27.06.2016г. На 01.03.2017г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „К.И.И.Б." ЕАД, обективираща искане за конституиране на същия като взискател, в качеството му на цесионер на „****” ЕАД, с приложен договор Договор за прехвърляне на вземания от 01.01.2017г. С последваща молба е представено уведомление до длъжника за договора за цесия, получено от длъжника на 03.03.2017г. С разпореждане от 08.06.2017г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател „К.И.И.Б." ЕАД. С молба от 14.07.2017г. „К.И.И.Б." ЕАД е сезирал съдебния изпълнител с молба за извършване на справки за банкови сметки на длъжника, като съдебният изпълнител е разпоредил извършване на такива. С разпореждане от 02.11.2017г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника.
Съобщението за нолажения запор е изпратено на длъжника на 02.11.2017г. От приложено изевестие за доставка се установява, че на 13.11.2017г. длъжникът е отказал да получи съобщението. На 19.02.2019г. е постъпила молба от адв.Д.
Панчева в качеството й на процесуален представител на длъжника за запознаване с делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право , формирано въз основа на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.
Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbd70e45-5774-4aa1-839e-98c6e3dd9211