Определение № 330 от 05.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Велико Търново, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500224 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1, във вр. с чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б. И. Х., чрез процесуалния му представител адвокат А.

Д.- САК против определение № 361 от 23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 274/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца по делото за освобождаването му от заплащане на държавна такса за размера над 50.00 евро, а именно в размер на 58.67 евро. Развити са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се сочи, че доходите на жалбоподателя са недостатъчни за осигуряване на издръжка на четиричленно домакинство, включващо и две малолетни деца.

Посочва, че от трудовото възнаграждение на жалбоподателя ежемесечно се правят удръжки в размер на 204,52 евро по наложен запор, поради което реално получавания от него доход се сочи, че е значително по-нисък от декларирания, което не му позволява възможност да отделя средства за съдебни разноски. На следващо място са изложени твърдения, че семейството му обслужва значителен брой кредити- по над 40 договора, което допълнително намалява реалните средства за издръжка, с които разполага. Заявява, че не притежава недвижими имоти, а единствено твърди, че е собственик на МПС, чиято пазарна стойност определя около 900.00 евро. Твърди, че при същите обстоятелства, жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по други производство, по които е страна. До съда е отправено искане определението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и ищецът да бъде освободен от внасяне на държавна такса за иска по чл.

55 ЗЗД и от разноски за производството по гр. д. № 274/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, 1 приема за установено от фактическа страна следното:

С определение № 361 от 23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 274/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново първоинстанционния съд е освободил ищеца Б. И. Х. от внасяне на част от дължимата държавна такса, в размер на 50.00 евро, като е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаването му от внасяне на държавната такса за производството по делото в останала й част, а именно в размер на 58.76 евро. Исковата молба по делото е оставена без движение като нередовна и е указано на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметка на Районен съд Велико Търново държавна такса в размер на 58.76 евро, като ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение указанията на съда в срок, а именно, че исковата молба подлежи на връщане, като нередовна.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е съобразил, че ищецът е на 38 години, работи по трудово правоотношение и е декларирал доходи в размер на 1 500.00 лева /нето/, както и че е декларирал, че се грижи за две непълнолетни деца, че съжителства с майката на същите, която получава трудово възнаграждение в размер на 1 077.00 лева. Отчетени са и обстоятелствата, че молителят и съжителката му не притежават жилище, както и че Б. Х. притежава МПС, с година на производство 2003 г. Изискана е, от предходната съдебен инстанция, справка за осигурителен доход на ищеца, като видно от нея съдът е констатирал, че само за 4 от 12 месеца нетният доход на молителя действително е съответен на декларирания от него около 1 500.00 лева, като за останалите месеци нетният му доход е по-висок, достигайки в някои от месеците до около 2 300.00 лева - 2 600.00 лева.

Съобразено е и декларираното здравословно състояние на молителя и съжителката му.

Съпоставяйки семейното и материално положение, имотното му състояние и здравословното състояние на ищеца с размера на дължимата по делото държавна такса в общо в размер от 108.76 евро, съдът е намерил, че молителят не разполага с достатъчно средства да я заплати в пълен размер, като и заплащането в пълен размер би го поставило в затруднение да задоволява ежедневните си потребности. Констатирайки несъответствие между обстоятелствата, декларирани от молителя и тези, отразени в справката, касателно осигурителен доход, различаващ се за някои от месеците драстично от декларирания такъв, съобразявайки че съдът е поставен в невъзможност да кредитира декларираните от молителя обстоятелства, включително относно получаваните от съжителката му доходи, както и притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество е преценено, че са налице основания за частично освобождаване на ищеца от задължението му за внасяне на държавна такса за производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавната такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК освобождават се от такси и разноски физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. За разлика от ал. 1 на същата разпоредба, която предвижда освобождаване от такси и разноски на определена категория ищци, нормата, уредена в ал. 2, предполага доказване на обстоятелството, че страната - физическо лице, не разполага с достатъчно средства, за да изпълни задължението за внасяне на такси и разноски за съответното производство. За наличието на това обстоятелство съдът не следи служебно, т. е. необходимо е заинтересованата страна изрично да заяви в хода на делото, че желае да бъде освободена от заплащането на съответните такси и разноски и да представи декларация и/или доказателства за имущественото си състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с дължимата държавна такса. В случая по делото се установява, че молителя е на 38 години, работи по трудово правоотношение, като е декларирал доход в размер на 1 500.00 лева /нето/, посочил е, че се грижи за две непълнолетни деца, че съжителства с майка им, която получава трудово възнаграждение в размер на 1 077.00 лева, че двамата не притежават недвижими имоти, ищецът и членовете на семейството му не страдат от заболяване, налагащо постоянни разходи, както и че Б. Х. притежава МПС, с година на производство 2003 г. Видно от изискана справка за осигурителен доход на ищеца се установява, че за периода януари-декември 2025 г. осигурителният доход на ищеца варира в диапазона от 1 814.74 лева до 3 360.65 лева.

3

Твърденията, наведените във въззивната жалба, че сума в размер на 204,52 евро се удържа ежемесечно от трудовото възнаграждение на молителя по наложен запор, както и, че семейството му обслужва значителен брой кредити- по над 40 договора са доказателствено необезпечени.

При тези фактически данни и с оглед дължимата за производството държавна такса, съобразявайки, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове в защита на различни интереси се събира държавна такса по всеки иск, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро, както и че в случая са предявени 2 обективно съединени иска и един евентуален, дължимата държавна такса по първия иск е 58,76 евро, а по втория 25,56 евро то общият размер на дължимата държавна такса е 84,32 евро, а не както е посочил първоинстанционния съд 108,76 евро, въззивният съд намира, че правилно е преценено, че жалбоподателят няма възможност да заплати същата в пълен размер. От декларираните под страх от наказателна отговорност обстоятелства се установява, че ищецът няма достатъчно налични средства, както и възможност за набавяне на такива от притежаваното имущество да плати горепосочения пълен размер на държавната такса. Същият обаче може да покрие една част от нея, а именно 50.00 евро. Този извод се налага от съвкупната преценка на всички относими към предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства. Следва да бъде посочено, че жалбоподателят в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права по см. на чл. 3 ГПК не е декларирал коректно получавания от него нетен доход. Това невярно деклариране сочи на затаяване на цялата истина относно имущественото му състояние и укриване на размера на източника на доходите мутрудовото му възнаграждение. Установеното превратното упражняване на процесуални права не следва се толерира, съобразявайки и факта, че съдът не може да провери верността на декларираните обстоятелства, касателно дохода и имущественото състояние на жена, с която молителя съжителства, поради което настоящият състав намира, че жалбоподателят има възможност да покрие част от дължимата за първоинстанционното производство държавна такса, която част възлиза на 50,00 евро. За горницата над този размер до пълния дължим размер на таксата от 84,32 евро ищецът следва да бъде освободен, тъй като няма възможност да заплати тази разлика, с оглед на финансовото и имущественото си състояние.

Предвид изложеното този съдебен състав намира, че следва да отмени обжалвания акт за сумата от 34, 32 евро до 58,76 евро, поради погрешно изчисляване на дължимата държавна такса за производството. В останалата част първоинстанционният акт следва да бъде потвърден, поради което делото следва да се върне на Районен съд Велико Търново за провеждане на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК с даване на нови указания за внасянето на дължимата част от държавната такса в размер на 34, 32 евро.

Мотивиран от горното, Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 361 от 23.02.2026 г. постановено по гр. д. № 274/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на Б. И. Х., с ЕГН ********** за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в останалата й част, а именно в размер на 58,76 евро, ВМЕСТО което постановява: