Решение № 130 от 25.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20222000500182 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на ЗД“Е.“ АД, представлявано от юрисконсулт Б. Г., В. СТ. Р., Д. ПЛ. К. с ЕГН **********, чрез законния си представител В. СТ. Р. – майка, и СТ. АНГ. К. с ЕГН **********, последните три – представлявани от адв.Д. и адв.Т., против решение № 51 от 09.03.2022 г. по гр.д №379/2021 г. на СлОС, с което ЗД“Е.“ АД е осъдено да заплати на В. СТ. Р. сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от смъртта на С. И. И. в резултат на ПТП от ****** год., ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от 03.09.2019 година до окончателното й изплащане и е отхвърлена претенцията на В. СТ. Р. за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение на осн.чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, считано от 24.09.2019 год., както и са отхвърлени претенциите на СТ. АНГ. К. и Д. ПЛ. К. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди болки и страдания, настъпили от смъртта на С. И. И. в размер на по 26 000 лв. за всяка една от тях, предявени като частични от 50 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 03.09.2019 год. и от 24.09.2019 год. и са присъдени разноски.

Въззивникът-ответник ЗД“Е.“ АД обжалва решението в частта, в 1 която претенцията на В. И. е уважена над 70 000 лв. до присъдения размер от 100 000 лв., като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли се за отмяната му и отхвърляне на иска над размера от 70 000 лв., с присъждане на сторените разноски.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че възражението за съпричиняване на вредите е останало недоказано. Твърди се, че този извод е направен без анализ на комплексната съдебномедицинска и техническа експертиза, в която вещите лица са изложили съображения, че правилно поставен предпазен колан би допринесъл значително за ограничаване действието на инерционните сили върху тялото на пострадалия и настъпването на тежки телесни увреждания.

Въззивникът-ответник сочи, че причина за смъртта е тежка черепна травма, настъпила в областта на лявата част на черепа, и това увреждане не би настъпило или би настъпило, но не в такава тежка степен, ако пострадалият е бил с поставен колан. Заявява се, че дори и заключението на вещите лица да е основано на допускане – че непоставянето на колана е най-вероятна причина за настъпването на вредоносния резултат, то от това не следва извод, че застрахователят не е провел пълно и главно доказване. Посочва се, че от значение е дали всички други причини за настъпване на резултата могат да бъдат изключени съобразно приетите доказателства. Затова е задължение на съда да прецени всички доказателства и да направи извод за причинноследствената връзка. Заявява се, че решението е постановено при нарушение на процесуалния закон и това е довело до определяне неправилен размер на обезщетението, което е следвало да бъде намалено съобразно приноса на пострадалия.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от В.Р., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество и за правилност на обжалваната част на решението. Поддържа се становище за неоснователност и недоказаност на възражението за съпричиняване. Сочи се, че причина за настъпване на смъртта е единствено действието на водача. Твърди се, че размерът на обезщетението не може да бъде намален само поради факта, че пострадалият е бил без колан, защото това означава изводът да почива на предположение.

Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част и да се присъдят разноски съобразно обжалваемия интерес.

Подадена е въззивна жалба и от В. СТ. Р., Д. ПЛ. К. с ЕГН 2

**********, чрез законния си представител В. СТ. Р. – майка, и СТ. АНГ. К. с ЕГН **********, последните три – представлявани от адв.Д. и адв.Т., против решение № 51 от 09.03.2022 г. по гр.д №379/2021 г. на СлОС в частта, са отхвърлени претенциите на Д.К. и С.К. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди болки и страдания, настъпили от смъртта на С. И. И. в размер на по 26 000 лв. за всяка една от тях, предявени като частични от 50 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 03.09.2019 год. и от 24.09.2019 год., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията на В.Р. за присъждане на законна лихва на осн.чл.497 ал.1 т.1 от КЗ от 24.09.2019 год. до окончателното изплащане, изчислена върху сбора от обезщетението и законната лихва върху същото на осн.чл.429 ал.3 от КЗ от 03.09.2019 год.

(уточнение на л.42 от делото).

Решението се обжалва в горната отхвърлителна част като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и при необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на СлОС за неоснователност на претенциите на сестрата и бабата на починалия поради липса на доказателства за доказана трайна и дълбока емоционална връзка, която да обуславя отношения и страдания, надхвърлящи обичайните за родствената връзка.

Заявява се, че отношенията между Д.П. и починалия й брат С. могат да бъдат окачествени като изключително близки, че е съществувала помежду им дълбока и трайна емоционална връзка и въззивницата-ищца преживява изключително тежко смъртта на единствения си по-голям брат. Сочи се, че Д.П. е на почти 4 години и страда и ще страда за в бъдеще, като при нея вредата ще се обективира занапред, предвид липсата на по-големия й брат и невъзможността да го замести с друг в тези отношения. Заявява се, че Д. все още не говори хубаво и според психолога, който работи с нея, това е резултат от семейната драма и трагедията, която е сполетяла семейството й. Моли се съдът да отчете възрастта на починалия, възрастта ищцата, факта, че поради семейните отношения и личността на С. Д. е била изключително силно желана от него и очаквана. Настоява се да бъде отчетен интензитета и продължителността на търпените от Д.П. страдания, а именно настъпило разстройство в адаптацията й. Заявява се, че следва да бъде отчетено цялостното негативно отражение на деликта върху психичното и 3 емоционалното състояние на Д.П., както и състоянието и развитието й за в бъдеще.

Изразява се становище за неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена изцяло претенцията на С.К.. Твърди се, че в тази част решението е в противоречие със събраните доказателства и с практиката на ВКС. – ППВС №4/68 год. и решение №17/27.02.2013 год. по т.д.№266/12 год.

ІІ т.о. Поддържа се, че изводите на съда са в противоречие с изложените мотиви, тъй като СлОС посочва, че вредите на ищците са безспорно установени по вид, интензитет и продължителност посредством гласните доказателства и психологичните експертизи. Въззивницата-ищца се позовава на констатациите на вещото лице-психолог, от които става ясно, че е налице трайна промяна в личността и емоционалната й нагласа. Поддържа се, че следва да бъдат оценени възрастта на починалия, възрастта на ищцата, особено близките отношения между тях, силната духовна и емоционална връзка, интензитета и продължителността на търпените от К. страдания от нейното прекъсване - настъпило разстройство в адаптацията. Поддържа се, че установените обстоятелства безспорно изпълват изключителността на връзката между баба и внук и което неминуемо води до нервно-психически стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на С.К., за които свидетелства приетата психологична експертиза. Твърди се, че лишаването от морална подкрепа и духовна опора е само аспект на търпимата емоционална загуба и изслушаните медицинска експертиза и събраните свидетелски показания удостоверяват, както тежестта на претърпените от въззивницата страдания от смъртта на пострадалия, така и сериозните трудности в живота й след това, които биха били компенсирани с предявената претенция.

Поддържа се в жалбата, че решението е постановено в противоречие с ТР №1/21.06.2018 год. по т.д.№1/2016 год. на ОСНГТК ВКС.

Твърди се, че размерът на обезщетението следва да се определи според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява фиксирания размер на обезщетението по §96 от ЗИДКЗ.

Изложени са съображения, че са възникнали две задължения за лихви (по чл.429 и чл.497 от КЗ) с различни правни основания, които могат да съществуват паралелно и подлежат на доказване по общия ред.

4

Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части и да се постанови ново, с което претенциите на Д.П. и С.К. да се уважат в заявените размери, ведно със законната лихва на осн.чл.429 ал.1 от КЗ, считано от 03.09.2019 год. и законна лихва на осн.чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, считано от 24.09.2019 год. до окончателното плащане, както и да бъде присъдена законна лихва в полза на В.Р. по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ върху присъденото й вече застрахователно обезщетение.

Депозиран е отговор от ЗД“Е.“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че от въззивницата-ищца Д.П. не са доказани обстоятелства, обуславящи правото й на обезщетение.

Сочи се, че към датата на събитието тя е била на една година – възраст, от която няма запазени спомени. Твърди се, че емоционалните й нагласи от този период са пресъздавали и продължават да пресъздават нагласите на нейните близки, но не и нейните собствени, ето защо, дори и да има негативни изживявания, те не са пряка и непосредствена последица от загубата на нейния близък, а са несъзнателно пресъздаване на емоциите на нейната майка. Поддържа се установеното от фактическа страна по делото, а именно, че Д. е родена в А., а нейният брат С. е живеел при баща си в гр.Н. З. и двамата са се видели един-единствен път, за кратко. Според застрахователя, при такива обстоятелства емоционална близост с траен характер между починалия и едногодишната му сестра не би могла да възникне. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че между братът и сестрата не е била налице приживе особено близка връзка, от чието съдържание да бъде направено заключение, че последвалата загуба е довела до възникване на твърдените вреди.

Във връзка с жалбата на С.К. се заявява, че делото е останало непопълнено с доказателства относно конкретни житейски обстоятелства, които отличават съществувалите приживе взаимоотношения между внука и баба му от обичайните такива. Поддържа се, че починалият е живял през поголямата част от съзнателния си живот при баща си, баба му е живеела в друго населено място и годишно са се виждали 5-6 пъти. Сочи се, че съдебнопсихологическата експертиза не е успяла да даде точен и ясен отговор за психологическото състояние на С.К. поради състоянието на силен гняв, в което въззивницата-ищца се намира.

5

Във връзка с оплакването на В.Р. относно присъдената лихва върху обезщетението, се изразява становище за неоснователност. Сочи се, че длъжникът изпада в забава когато задължението му стане изискуемо, а изискуемостта на едно задължение не може да настъпи два пъти. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните от Д.К., С.К. и В.Р. части.

В съдебно заседание страните не са се явили и не са изпратили представители.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е сезиран, взе предвид следното:

Предявените искове пред Окръжен съд Сливен са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от майка, баба и сестра на загинал при пътно-транспортно произшествие. В. СТ. Р., СТ. АНГ. К. и Д.

ПЛ. К. са предявили искове против ЗД“Е.“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. И., настъпила на ********** год. в резултат на ПТП, осъществено на ****** год. от непълнолетен и неправоспособен водач, в размер на 100 000 лв. частично от 150 000 лв. за В.Р. и по 26 000 лв. частично от 50 000 лв. за С.К. и Д.К., ведно със законната лихва върху горните обезщетения от 03.09.2019 год. – датата на извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на обезщетенията, както и законната лихва върху главницата и лихвата по чл.429 ал.3 от КЗ, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497 ал.1 т.1 от КЗ (24.09.2019 год.) до окончателното изплащане. Ищците са поддържали, че са увредени лица по см.на чл.478 ал.2 от КЗ. Посочили са, че са депозирали извънсъдебна претенция на 03.09.2019 год., по която застрахователят заплатил на В.Р. застрахователно обезщетение в размер на 42 000 лв., приспадайки съпричиняване от 30%, и отказал да заплати обезщетение на другите две ищци. Ищцата Р. е изложила съображения, че пълния размер на дължимото й обезщетение е 192 000 лв., от които приспаднала платените преди завеждане на иска 42 000 лв., като от дължимия размер от 150 000 лв. предявила частично иск за 100 000 лв.