Протокол № 13 от 03.02.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 13 гр. Пещера, 03.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20215240200220 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателя Д. И. В., уведомен от предходното заседание, се явява лично и се представлява от адв. Т., редовно упълномощена, уведомена от предходното заседание.

Административно-наказващия орган РУ – Пещера, редовно призовани, не изпращат представител.

Явява се актосъставителя инсп. И. Х..

Съдът докладва: Постъпило писмо вх. № 47/07.01.2022 г. от РУ – Пещера във връзка със съобщение за изискване на документи от съда, в което уведомяват, че цялата АНП по жалба от Д. В. е изпратена с рег. № 3150005046/21 г., протоколи с номера № 315р-6508/21 г. и № 315р-11822/21 г. са изпратени с техен № 315000-5378/21 г., а протоколи с рег. № 315р-8635/20 и № 315р-8636/20 г. са изпратени в РП – Пазарджик, ТО – Пещера във връзка с извършваща се проверка.

Съдът докладва: Постъпило писмо от РП – Пазарджик, ТО – Пещера вх. № 394/01.02.2022 г. с приложени заверени преписи на Разпореждане на полицейски орган рег. № 315р-8635/02.06.2020 г. и Разпореждане на полицейски орган рег. № 315р-8636/02.06.2020 г.

АДВ. Т. – Да се даде ход. Моля да ми дадете възможност да се запозная с постъпилите писмени доказателства.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Т. – Поддържаме старото доказателствено искане за материалите по издадените протоколи, за да установим има ли наистина нарушение на разпореждане на полицейски орган или нарушителят е друг, а жалбоподателя е потърсил помощ от органите на реда, а в някои случаи и от съда като защита срещу поведението на неговия брат. Видимо такива жалби не са представени. Не е представено и възражението с вх. № 3150003886 от 23.08.2021 г. по издадения акт. Въпреки твърдението на Началника, че са изпратени целите преписки, очевидно е, че това не е направено. Също така няма доказателства и каква е реакцията по това възражение, тъй като вътре се иска проверка на жалбите, по повод на които са издадени протоколите по чл.

65 от ЗМВР, от която проверка би се установило следва ли на лицето Д. В. да се издава протокол за предупреждение и съответно да се издава акт и последващо Наказателно постановление. От представените по делото материали липсва точно тази част от преписката и от производството фактически, която ние считаме, че представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно цитирания в жалбата текст актосъставителя следва да събере доказателства, когато това му е възможно, а в случая е абсолютно възможно, и да ги докладва заедно с останалите материали на актосъставителя, който въз основа на едно доказано административнонаказателно обвинение може да издаде или не акта Наказателно постановление, който всъщност представлява акт на правораздаване на административния орган. Ето защо моля това възражение и извършената проверка по него да бъде изискана от полицията. Учудващо е, че подвеждат съда, като твърдят, че са изпратили всичко, това не е така, така че поддържам това искане и водим свидетелите. Миналия път поисках отлагане на разпита им във връзка с получаване на пълните преписки, за да може и въпросите да бъдат свързани с тях, към настоящия момент такива няма, така че предоставям на съда да прецени дали да ги разпитваме днес или в следващото съдебно заседание. Нашите свидетели ще установяват различни обстоятелства. Единия свидетел е свързан с първия посочен в Наказателното постановление полицейски протокол, а другия свидетел е свързан с втория. И двете са очевидци на станали инциденти, по повод на които е викана полиция и са съставяни предупредителни протоколи, както разбрахме миналия път от актосъставителя, превантивно и на двете страни, тъй като те не могат да се ориентират кой е виновен и кой не е виновен, като разполагат дума срещу дума.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА двама свидетели на страната на жалбоподателя, които да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.

2

Актосъставителя се изведе от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелката С.С В.а.

Сне се самоличността й, както следва:

СВ. С.С В.А – родена на 19.09.1963 г. в с. Радилово, българска гражданка, живуща в гр. Пещера, на ул. ***, със средно образование, омъжена, неосъждана, съпруга на жалбоподателя.

Разясниха се правата на свидетелката по чл.122, във вр. с чл.121 и чл.119 от НПК.

Предупредена за отговорността по чл. 290 НК.

Желая да бъда свидетел.

Пристъпи се към разпита на свидетелката със снета самоличност:

СВ. С.С В.А – В.В ми е девер, брат на съпруга ми Д. В.. В момента ние не поддържаме никакви контакти с В.В - девер ми, защото имаме много лоши отношения. В.В на два пъти се опита, то ме е срам да кажа, но с чиста съвест иска да убие съпруга ми Д. В. и то го подчертава няколко пъти. През 2020 г. бяхме тук в при вас в съда. Благодарение на Заповед № 176, издаден от Вас си взехме глътка въздух за защита от домашно насилие става въпрос, тогава съпруга ми беше завел дело, но понеже ние живеем в една къща с В.В, в момента, в който падна заповедта нашето нещастие продължи с пълна сила.

Той просто му пораснаха криле. Отношенията ни се влошиха особено, когато той строи незаконно в нашия имот и понеже беше казал, че докато не се раздели имота никой нищо няма да пипа, мъжа ми го попита „Какво правиш?“. През април месец, датата не мога да кажа точно, но съпруга ми се прибра и видя, че В.В продължава да строи и го попита „Васко, нали се бяхме разбрали? Като си оправим нещата всеки да строи каквото иска.“ И В.Втова време дойде, започна да ме обижда, да чупи, троши, всичко изпотроши по двора и в този момент ние се прибрахме. Наложи се после да подаваме жалба.

Ние имаме жалби, многократни жалби имаме в полицията, не само срещу него, но и срещу цялото му семейство. И до ден днешен не сме видели бял ден. Ние се прибираме под страх вкъщи. Той наби едната ми дъщеря, другата оскуба, мъжа ми за гушата го хваща, два пъти го гони да го убива…Аз за моите обиди и през ръцете ме е удрял, винаги когато ме види тропа ми с краката, заплашва ме и т. н. Ние търсим помощ от полицията, защото ние не можем да се справим с това. През април месец миналата година, дата не помня, но беше съботен ден и понеже В. чукаше нещо, мъжа ми като се прибра, качи се там откъм нашата страна върху нашата постройка и го попита „Васко, нали се разбрахме? Документите оправи ли си? Не си.“ В следващия момент вече В. го беше подгонил с ругатни, с викове и със заплахи. Аз като видях какво става, като видях как хвърля по нас и чупи саксии, камъни, цветарници, даже водомера посегна да счупи. И аз видях, че става страшно и казах на М. „Дай да се приберем“ и извикахме тогава за първи път полицията.

3

Аз не можех да набера, не знаех къде да се обадя и се обадих на дъщеря ми и тя извика полиция и от тогава започна нашето ходене по мъките да звъним по полиции и да пишем жалби.

В момента, когато го видим В.В, че е ядосан той просто не е на себе си, излъчването му не е на нормален човек, и по най-бързия начин гледаме да се скрием и като не можем да се справим се обаждаме на полицията. Когато ни заплашва пак по същия начин – прибираме се. Ходили сме вече по никое време да се жалваме и пишем жалби, защото не знаем как да се справим с него. Той уж е нормален, уж е добре, а в един момент отношението му към нас е просто невъзможно, а ние нищо друго не правим освен да звъним и да пишем.

Като дойдат полицията, колкото пъти са идвали, когато сме ги викали и вече положението е неудържимо, винаги казват „ето подпишете се тука, че няма да правите разправии и саморазправи“. Аз казвам „Ние не правим и не искаме“ и дали е Д. или аз, винаги сме се подписвали и не искаме нито разправия, нито саморазправия. Те ти казват „Ще подпишеш ли?“ и ние казваме „да“ и подписваме. Тъй като не искаме разправии, каквото ни дадат това подписваме само и само да няма разправии, но всичко е до следващия път. Полицаите дори са казвали на В.В, че ще го арестуват. То на тях толкова вече им е писнало от нас, че не знам. Дори и пред полицаите цялото семейство на В. не спират да викат. И в момента, в който полицаите му казват, че ще го арестуват, той им казва „И какво от това? Ще отида да си почина три дена!

Голяма работа.“ Той няма уважение на полицията, камо ли на нас. Просто той е неудържим. По този повод, за който говорих само си подаде жалба, но после – на пети май В.В причака сутринта Д., изчакал момента, в който Д. е заключил колата и го беше подгонил да го обижда, да го псува, викал му „Ей сега ще те смачкам!“, „Ти ще умреш!“. Той във всеки удобен случай му казва „Ти ще умреш!“ И Д., за да няма стълкновение беше побягнал, ние имаме и свидетел. За този случай водихме дело за домашно насилие.

Миналата година на 15 август, на Богородица, бях отишла на черква, бяхме обрекли едно агне за дъщеря ми голямата Мария, която беше бременна в момента и В. тогава, при опит мъжа ми изкара колата, бяха запушили пътя там с една друга кола и мъжа ми помолил В. да премести колата, защото ние го очаквахме заради агнето и бяха станали разправии и аз по телефона, понеже знам с какъв човек си имаме работа, попитах „Защо М.? Къде си?“, но той вместо да ми отговори аз чух една много голяма врява и се обадих на другата ми дъщеря. Казах й „Кате, тичай маме у нас, че става нещо страшно!“ Обаче тя, когато е отишла, вече той го е бил подгонил, душил го и не знам друго какво и в момента, в който Катя казала „Чичо, спри, недей така!“ беше изяла и тя боя. Между другото тя има и заведена частна тъжба, мисля, че № 186 беше. В момента тя води дело срещу чичо си за побой в този съд. Повода е побоя над дъщеря ми. В. първо е душил М., после е ударил Катя. В. при всеки удобен случай казва на Д. „Ти ще умреш! Ти няма да живееш!“. М. е заплашван по всяко време. На 15 август минала година Д. им е казал само 4

„Бъдете хора. Направете ми път да си тръгна.“ А внучето ми, 8-годишно внуче имаме, то гледаше като втрещено, то също е било на улицата при тях.

Аз не знам какви са тия хора. Повода за скандала беше тогава, че бяха спрели една чужда кола, на сина им на приятелче. В.В и семейството му бяха паркирали чужда кола пред гаража, от който М. В. трябваше да изкара колата.

И понеже той в опита си да я извади на улицата тази кола му е пречела.

Между другото аз преди да изляза видях този автомобил, понеже отидох порано на църква, и преди да изляза реших, че като сложа една табелка „Моля не паркирай срещу входа“ ще си преместят автомобила. Ние просто ги избягваме да не си говорим и да не стават такива срещи, обаче вместо да махнат табелката, те са го изчакали и са почнали да се разправят – „Какво ти пречи колата?“, „Улицата твоя ли е?“. Д. е казал „Нищо не ми пречи. Измести колата да изкарам моята и пак я сложете. Аз нищо друго не искам.“ Просто В.В, сина му и съпругата му те и тримата са еднакво агресивни и еднакво остро се държат не само срещу цялото ни семейство, но конкретно с М. с голямото желание да го няма на този свят.

АДВ. Т. – Нямам повече въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата се изведе от залата.

АДВ. Т. – Госпожо Съдия, представям и моля да приемете като писмено доказателство по делото заверено копие на жалба от С..а до Началника на РПУ Пещера от 26.04.2021 г., подадена точно в периода на издаване на полицейския протокол по чл. 65 от ЗМВР, сочен като едно от доказателствата за нарушение на полицейско разпореждане. Имам искане за представяне на възражението. Това възражение го няма. Представям го пред вас в момента.

Мисля, че това е изключително важно за решаването на делото. Липсва полицейско разпореждане на Д. В.. Нещата си станаха още по-неясни. Трябва да видим какво са проверили те по това възражение. Тук виждаме, че липсва и полицейско разпореждане за Д. В., тъй като номера, който е посочен е номера на неговия брат, а не да Д. В.. № 8635 е разпореждане срещу неговия брат. Така че нещата си станаха още по-неясни.