Решение № 147 от 07.08.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кърджали, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200422 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от С. С. А. против Наказателно постановление № ************ г., издадено от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кърджали, с което на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. С. А. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Излагат се съображения, че независимо че са налице елементите от обективна страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то в случая липсва субективната страна от състава му, тъй като предвид поставените регистрационни табели на обособените за това места, жалбоподателят С. А. не е знаела или предполагала, че управляваният от нея автомобил е бил с прекратена регистрация. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С. А., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Р. К. от АК - ******. Последният поддържа подадената жалба. В хода на делото по същество излага съображения за незаконосъобразността на наказателното постановление. Моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски.

1

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е депозирана молба, с която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Излага съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На ****** г. около 15.40 часа в гр. Кърджали, на бул. „България“, до ходел „България“ полицейските служители Н. П. и А. А. спрели за проверка лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ******. Установили, че автомобилът е управляван от С. С. А.. При извършената проверка чрез техническо средство РСОД, полицейските служители установили също така, че посоченият лек автомобил е с прекратена регистрация от ****** г., съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели на определените за това места. На жалбоподателя С.

А. й бил съставен АУАН серия ** № ******/****** г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а именно - управлява МПС, което не е регистрирано надлежния ред. Издаденият акт е връчен на санкционираната на същия ден.

С мотивирана резолюция

№

******/****** г. административнонаказателното производство било прекратено и преписката била изпратена в Района прокуратура - Кърджали. С постановление от 27.02.2026 г. Районна прокуратура - Кърджали е отказала да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. След това наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление с № ************ г., връчено на санкционираното лице на 15.06.2026 г., с което на С. С. А. са наложени наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. на МВР са й отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмените доказателства - заверено копие на Мотивирана резолюция № ******/****** г.; заверено копие на Докладна записка от ****** г. с рег. № ******/****** г.; заверено копие на Постановление за отказ да се образува на досъдебно производство от 27.02.2026 г. на Районна прокуратура - Кърджали;

Справка по история на ПС за лек автомобил с рег. № ******; Справка за служебна промяна на регистрация на МПС с рег. № ******; заверено копие на Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г.; Справка за нарушител/водач за С. С. А.;

АУАН серия * * № ******/****** г.; Наказателно постановление № ************ г.; както и Справка от ОД на МВР – Кърджали с № ****/****** г.

2

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, същата е основателна.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение административнонаказателната отговорност на С. С. А. е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На първо място следва да се посочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице - ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кърджали. В тази насока по делото е приобщена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. С посочената заповед са определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност по ЗДвП, включително и да издават наказателни постановления, държавни служители от МВР, между които е и издалият обжалваното наказателно постановление.

По делото безспорно е установено, че на ****** г. в гр. Кърджали, по бул. „България“, жалбоподателят С. А. е управлявала лек автомобил марка „******“, модел „******“ с рег. № ******, на което МПС регистрацията е била прекратена, поради липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства безспорно се установяват от събраните писмени доказателства – Докладна записка от ****** г., Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 27.02.2026 г. и Справка по история на ПС за лек автомобил с рег. № ******. Във връзка с посочените обстоятелства спор между страните няма. От последно посочената справка се установява, че към момента на извършената проверка на жалбоподателя, управляваният от нея автомобил е бил с прекратена регистрация, т.е. превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с 3 прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не са представени. Безспорно е установено, че жалбоподателят С. А. е собственик на автомобила, но не са налице доказателства нито органите на МВР да са я уведомили за прекратяването на регистрацията, нито Гаранционен фонд, който има задължение да изпрати уведомление до собственика на автомобила съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, което да е получено на последната. Действително с настъпили промени в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г. е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците на МПС с прекратена регистрация по силата на посочената разпоредба, но това задължение не е отпаднало съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба I - 45/24.03.2000 г. С оглед на посоченото и наличието на поставени на определените за това места регистрационни табели, С. А. не е съзнавала общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждала или допускала настъпването на общественоопасните последици, нито пък е била длъжна и е могла да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на направените разноски на жалбоподателя се дължат такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.

143 ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. От процесуалния представител на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящата инстанция намира за неоснователно.

Действително делото не представлява фактическа и правна сложност, но представителят на жалбоподателя е участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което са събирани доказателства, т.е. представителят на жалбоподателя е бил процесуално активен. В тази връзка настоящата инстанция съобрази и че заплатената сума за адвокатско възнаграждение е в 4 минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025 г.), който размер съдът взема предвид единствено като ориентир.

Ето защо Районен съд - Кърджали намира, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение съответства в пълна степен на извършената работа.

Доколкото издателят на наказателното постановление е служител на Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************ г., издадено от ВПД Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кърджали, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255.65 евро (500.01) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на С. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****** № **, общ. ******.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали, с адрес: гр.

Кърджали, бул. „България“ № 63, да заплати на С. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****** № **, общ. ******, сумата от 200 (двеста) евро, представляваща направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.