Решение № 260124 от 29.07.2021, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 12/2020
- Вид
- Решение № 260124
- Подписан
- 29.07.2021
- В сила
- 20.08.2021
- Състав
- ИВАН БОРИСОВ ВЪТКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42а ал. 2 т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а ал. 2 т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал. 1 т. 2 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 383 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
29.07.2021 г.
Град
Мездра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Мездренски районен съд
ІІ-ри граждански състав
На
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател
ИВАН ВЪТКОВ
Съдебни заседатели
Секретар
Валя Пенова
Прокурор като разгледа докладваното от
Съдия ВЪТКОВ гражданско дело номер
12 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Ц.И.П.,
ЕГН ********** *** е предявил иск против В.Ц.К., ЕГН ********** ***, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. представляващи болки и страдания понесени от ищеца в резултат на деянието на ответника на 16.06.2019 г. и причинената му от ответника средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху горната сума от деня на причиняване на непозволеното увреждане - 16.06.2019 г. до окончателното и изплащане.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска.
Правната квалификация на претендираните права е чл. 45 ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства. Приложено е НОХД №397/2019 г. на МзРС.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По са приложени като доказателства материалите, съдържащи се по НОХД №397/2019 г. на Районен съд Мездра, от които се установява, че с протоколно определение от 28.10.2019 г. съдът е одобрил постигнатото споразумение между РП – гр. Мездра, и В.Ц.К., ЕГН **********, с което последният се признава за виновен в това, че на 16.06.2019 г. около 21.30 часа в с. Б., община М., до дом № 19 на ул.”…………”, е причинил средна телесна повреда на Ц.И.П., изразяваща се в счупване на 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра, с което му е причинил трайно затруднение на движенията на снагата-престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Наказанието на В.Ц.К. е определено при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. ”б” НК, като по отношение на него се налага наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки:
На основание чл. 42а ал. 2 т. 1 НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител три пъти седмично.
На основание чл. 42а ал. 2 т. 2 НК –
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 383 ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид изложеното съдът намира, че на 16.06.2019 г. около 21.30 часа в с. Боденец, община Мездра, до дом № 19 на ул.”Христо Ботев”, е причинил средна телесна повреда на Ц.И.П., изразяваща се в счупване на 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра, с което му е причинил трайно затруднение на движенията на снагата.
По делото са разпитани свидетелите Е. П. и Л. П., като от техните показания се установява, че горепосоченото деяние на ответника е причинила болки на ищеца, който е лекуван с антибиотици и силни болкоуспокояващи. Обслужвал се е в болницата с помощта на първата свидетелка. След изписването му от болницата останал в къщи, обслужван бил по същия начин. Имал болки, приемал изписани от лекуващия лекар силни болкоуспокояващи.
Приемал ги 10 дни, но ги спрял, за да не привикне с тях и да не му действат.
След това му били изписани други обезболяващи, по-слаби, но ги пиел по-често.
Травмата продължила около месец и половина – два. Бил трудно подвижен, по това време не работел, болката не му позволявала, останал с си в къщи.
Съдът дава пълна вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като същите са последователни, логически свързани и намират опора в писмените доказателства по делото /одобреното от съда споразумение/. Другите двама разпитани свидетели не установяват относими към делото факти, поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно
–медицинска експертиза, в което вещото лице посочва, че счупванията на 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра са причинили на ищеца трайно затруднение движенията на снагата, като оздравителния период е около три месеца, както и че по време на травмата и впоследствие е изпитвал болки и страдание.
Съдът намира, че вещото лице дало компетентно заключение, като е отговорило изчерпателно на поставените задачи. В същото време неговото заключение намира опора в приложените по делото медицински документи – медицинско свидетелство и епикриза. В тази връзка съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице.
При така установеното от фактическа фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от получена на 16.06.2019 г. средна телесна повреда, причинена от ответника, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предполага наличието на пет основни елемента.
Ищецът следва да докаже следното: 1). Наличието на деяние извършено от ответника; 2). Противоправност на деянието; 3). Наличието на вреда; 4).
Причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, като не е необходимо да се доказва петия елемент на фактическия състав, а именно – вината, тъй като съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Както по горе се отбеляза, от приложеното по делото одобрено споразумение по НОХД №397/2019 г. на МзРС, се установява, че на 16.06.2019 г. около 21.30 часа в с. Б., община
М., до дом № 19 на ул.”……….”, е причинил средна телесна повреда на Ц.И.П., изразяваща се в счупване на 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра, с което му е причинил трайно затруднение на движенията на снагата, което му причинил средна телесна повреда. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК съдът намира, че е доказано наличието на противоправно деяние извършено от ответника, което е извършено виновно.
На база на установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема, че вследствие на ударите ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, с оздравителен период от около три месеца.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на нанесеното му травматично увреждане, установени по вид, интензитет и продължителност, както и съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че на ищеца се дължи обезщетение в размер на 2800 лева за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищеца до настоящия момент, които са резултат от получена на 16.06.2019 г. г. средна телесна повреда, причинена от ответника.
Чрез посоченото обезщетяване ищецът ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани със засягане на неговата телесна неприкосновеност.
Горната сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане - 16.06.2019 г. /арг. чл. 84 ал.
3 ЗЗД/, до окончателното изплащане на сумата.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в производството, като са представили списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Ищеца е направил разноски в размер на 400 лв., а ответника – 600 лв. Разноските следва да се присъдят по компенсация, съобразно уважената, и съответно отхвърлена част от иска.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на МзРС на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на 112 лв., и разноски в размер на 200 лв. за съдебномедицинската експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.Ц.К., ЕГН **********
***, да заплати на Ц.И.П., ЕГН ********** ***, сумата от 2800 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от ищеца в резултат на деянието на ответника на 16.06.2019 г. и причинената му от ответника средна телесна повреда, предмет на присъда по НОХД №397/2019 г. на Районен съд Мездра, ведно със законната лихва върху горната сума от деня на причиняване на непозволеното увреждане - 16.06.2019 г., до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски по компенсация съобразно уважената част от иска в размер на 140 лв., като