Определение № 1215 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20248002102493 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 1022/22.02.2024 г. по в. гр. д. № 12984/2022 г. на Софийския градски съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 20055170/26.08.2022 г. по гр. д. № 55910/2018 г. на Софийския районен съд е уважен предявеният от Н. П. Г. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по ДП № ЗМ 2336/2010 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 43341/2010 г. по описа на СРП, и поддържане на обвинението в съдебна фаза, ведно със законната лихва от 17.12.2012 г. до окончателното изплащане.

Постъпила е и касационна жалба от Н. П. Г., с която въззивното решение се обжалва в частта му за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 8 000 лв. до пълния предявен размер на претенцията.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. П. Г. против Прокуратурата на РБ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления от общ характер, за едно от които наказателното производство е било прекратено с влязло в сила прокурорско постановление, а за останалите ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и установено въз основа на събраните доказателства, че досъдебно производство № ЗМ 1

2336/2010 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 43341/2010 г. по описа на СРП е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. В хода на разследването, със заповед от 23.08.2010 г. на полицейски орган при 02РУ-СДВР, Н. П. Г. е бил задържан по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР /отм./ за срок от 24 часа. С постановление от 24.08.2010 г. по същото досъдебно производство ищецът Н. П. Г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 НК, като му е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 300 лв. Впоследствие на 31.08.2010 г. е било издадено ново постановление за привличане на обвиняем за същото престъпление, в което са били прецизирани фактите по обвинение и е бил включен още един пострадал от деянието. Воденото срещу ищеца наказателно производство е прераснало и в съдебна фаза – на 13.12.2010 г. в Софийския районен съд е бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД №16750/2010 г. по описа на СРС. С присъда по НОХД №16750/2010 г. на Софийския районен съд от 02.02.2012 г. Н. П. Г. бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението на наказанието на основание чл. 66 НК било отложено за срок от три години. С присъдата е бил уважен изцяло и приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск на един от пострадалите за сумата от 1 225 лв., представляваща обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди. Постановената присъда била обжалвана и с решение № 426/26.03.2013 г. по ВНОХД №3269/2012 г. на Софийския градски съд била отменена, като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд. Последният с разпореждане от 29.04.2013 г. прекратил образуваното НОХД № 5579/2013 г. и върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения. С постановление от 30.08.2013 г. наблюдаващият прокурор от СРП прекратил частично наказателното производство спрямо ищеца по повдигнатото обвинение спрямо един от пострадалите, поради неговата недоказаност и разпоредил производството да продължи спрямо останалите трима пострадали. С постановление от 30.08.2013 г. било извършено ново привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за извършване на три отделни престъпления по чл. 198, ал. 1, пр. 2 НК. След отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения било образувано НОХД № 17982/2013 г. по описа на СРС, по което била постановена присъда от 06.03.2017 г., с която Н. П. Г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение спрямо всяко едно от пострадалите лица, както и били отхвърлени предявените срещу него граждански искове, приети за съвмество разглеждане в наказателния процес, за присъждане на обезщетения за вреди от инкриминираното деяние. Тази присъда е била потвърдена с окончателно решение № 914/31.07.2017 г., постановено по ВНОХД №2391/2017 г. по описа на Софийския градски съд и е влязла в сила на същата дата.

Въззивният съд е приел от правна страна, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен, а за да определи размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД взел предвид следното: ищецът е бил първоначално обвинен в извършване на едно, а впоследствие на три умишлени престъпления, които са тежки по см. на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за тях се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, отчел и продължителността на 2 воденото срещу ищеца наказателното производство от 6 години, 11 месеца и 8 дни, също така и възрастта му, който е бил на 21 години към момента на привличането му като обвиняем и на 28 години при влизане в сила на акта, с който производството е приключило окончателно, т.е. касае се за млад човек, в активна възраст. Отчел е, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция", както и че в съдебната фаза наказателното производство е разгледано двукратно пред две инстанции СРС и СГС, включително и вследствие от процесуалната активност на прокуратурата чрез протестиране на постановената оправдателна присъда. Определяйки размера на обезщетението, съдът е съобразил и процесуалното поведение на ищеца, който е взел активно участие в съдебната фаза на наказателния процес като е присъствал лично на всички 21 открити съдебни заседания, а в хода на досъдебното производство е оказвал съдействие на разследващите органи. Съобразил е, че в качеството на пострадали в досъдебната, респективно на граждански ищци в съдебната фаза от процеса са били конституирани лица, които са живели в същия като ищеца квартал, поради което информация за водения срещу него наказателен процес достигнала и до лица от съседския му кръг, което довело до социалната му изолираност от последния. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че на работното място на ищеца също е била разгласена информация за повдигнатото му обвинение и същият бил служебно дискредитиран, което всъщност го мотивирало да прекрати трудовото си правоотношение с тогавашния си работодател, т.е. макар и косвено обвинението оказало въздействие върху трудовата му реализация. За недоказани са намерени твърденията на ищеца, че единствено поради факта на съществуващото срещу него висящо наказателно производство е била засегната и последващата му трудова ангажираност, доколкото от доказателствата по делото не се установява и не може да бъде направен извод, че единственото обстоятелство, поради което ищецът не е могъл да си намери работа е воденият срещу него наказателен процес. Въззивният съд е взел предвид и съдебното минало на ищеца, който не е бил осъждан, както и данните за водено спрямо него разследване, по което обаче с постановление от 03.02.2010 г. прокурор от СРП е отказал да образува досъдебно производство. Съдът е преценил и отражението на незаконното обвинение върху психиката и личността на ищеца – в резултат на повдигнатото обвинение ищецът станал видимо напрегнат, потиснат, стресиран, депресиран, социално изолиран, изпитвал неудобство от своите близки, съседи и колеги, изгубил желание да излиза и да се среща с хора, а също и познатите му в квартала започнали да се дистанцират от него, негативно му се отразило и първоначално постановената осъдителна присъда, изпитвал чувство за несигурност за бъдещето си. За недоказани са намерени твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние вследствие на незаконните действия на прокуратурата, тъй като по делото не са били ангажирани доказателства, установяващи конкретната форма на влошаване на неговото здравословно състояние. В тази връзка обаче съдът е отбелязал, че несъмнено изживяното психическо напрежение е дало своето негативно отражение върху общия здравен статус на ищеца. Също така в отговор на оплакването във въззивната жалба на ищеца, съдът е посочил, че прокуратурата не разполага с правомощието да предявявава за съвместно разглеждане в наказателния процес 3 граждански искове, нито има право или правомощие да отказва приемането на същите. На пострадалите лица законът предоставя възможността да искат гражданските им претенции да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, поради което съдът приел, че търпените от подсъдимия неблагоприетни последици не могат да бъдат вменени на прокуратурата. Отделно от това въззивният съд е посочил, че действително първата инстанция, при определяне на справедливия размер на обезщетението, не е отчела обстоятелството, че първоначално инициираното срещу ищеца наказателно производство е било водено само за едно престъпление по чл. 198, ал. 1 НК с четирима пострадали, а впоследствие след частичното му прекратяване за три отделни престъпления по чл. 198, ал. 1 НК, всички тежки по см. на чл. 93, т. 7 НК. Посочил е, че характерът на обвинението, респ. тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищецът, в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, представляват обективни обстоятелства, които съдът следва да съобрази и да вземе предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението. В случая обаче въззивният съд е намерил, че промяна в конкретните обстоятелства във връзка, с които ищецът се е защитавал по така образуваното срещу него наказателно производство не е настъпила след връщане на делото на СРП и повторното му внасяне в съда – макар деянията относно всеки един от тримата пострадали вече да са били квалифицирани като отделни престъпления, то това не е довело до промяна на фактите, по които ищецът се е защитавал, поради което съдът е намерил, че посоченото обстоятелство макар и неотчетено от първата инстанция, не е довело до твърдения от ищеца съществен повисок интензитет на търпените от него неимуществени вреди. За неоснователни са намерени и оплакванията на прокуратурата, че в случая е от значение обстоятелството, че образуваното срещу ищеца наказателно производство се е развило и приключило на досъдебната фаза в кратък около тримесечен срок от привличането му като обвиняем – в периода 24.08.2010 г. до 13.12.2010 г., като въззивният съд е отбелязал, че така посоченото от ответника не кореспондира с действително установеното по делото положение и факта, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е пренесло и в съдебната фаза, като е било предмет на разглеждане от две съдебни инстанции – СРС и СГС и след това е било върнато на СРП за отстраняване на допуснати от разследващите органи съществени нарушения в досъдебното производство, респ. наказателното производство е протекло на досъдебна фаза в период от време, по-продължителен от сочения във въззивната жалба на ответника. Съдът е посочил още, че пренасянето на наказателното производство за разглеждане на съдебна фаза във всички случаи е в резултат на упражненото от прокуратурата нейно изключително конституционно правомощие да привлича към наказателна отговорност, поради което отговорността й не се ограничава единствено до вредите, настъпили в периода до внасяне на материалите по досъдебното производство в съда, а обхваща вредите, търпени през цялото време на висящност на наказателното производство, вкл. и през съдебната му фаза, тъй като именно неоснователно повдигнатото обвинение поставя началото на причинния процес, който се развива и след сезиране на компетентния да разгледа и се произнесе по обвинението съд. При тези съображения и предвид социално-икономическите условия в страната към датата на влизане в сила на 4 оправдателната присъда, въззивният съд е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв., като е посочил, че присъждането на сума в по-висок от посочения размер би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване. Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции по същество, въззивният съд е отменил решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 300 лв. до 8 000 лв., осъдил е Прокуратурата на РБ да заплати още 1 700 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част.