Решение № 138 от 26.06.2020, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 138 26.06.2020 г. град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Даниела Николова секретар: Елена Драганова прокурор: като разгледа докладваното от съдията

АНД № 204 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М.Х.И. *** срещу Наказателно постановление № 45-0000030/ 30.01.2020 г. на Началник ОО“АА“,гр.Хасково , с което на основание чл.181 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 50 лв. и на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП две глоби от по 2000 лв. всяка . е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева всяка .В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. Н. М. в писмено становище заявява, че поддържа подадената жалба и развива аргументи за нейната основателност.

Административнонаказващият орган - Началника на РД“АА“ –Стара Загора , редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 05.01.2020 г. в град Хасково, на Автогара –Х., свидетелите С.И.К., на длъжност „инспектор” в РД „АА”, град С.З. и св. Б.Д.Б. , на длъжност „главен инспектор“ , извършили проверка на автобус марка „Мерцедес ****“, с рег. № ******, собственост на „*******“ ЕООД, управляван от жалбоподателя М.Х.И. .Установили , че с превозното средство се извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут от град Кърджали до гр.Хасково,при следните нарушения: 1.Водачът извършва обществен превоз на пътници с автобус марка „Мерцедес ******“, с рег. №******,който не е представен на задължителен преглед за проверка на техническата му изправност в срок до 01.01.2020г. ,видно от удостоверение за техническа изправност на ППС№19613327 от 01.07.2019г.,валидно до 01.01.2020г.;2.Водачът не отговаря н изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП-не притежава валидно удостоверение за психологическа годност ,видно от справка от информационната система на ИААА-София от 05.01.2020г.и 3.Водачът не отговаря на изискванията за професионална квалификация по смисъла на Наредбата по чл.76 ал.5 от ЗДвП-не притежава валидна карта за квалификация ,видно от справка от информационната система на ИААА-София от 05.01.2020г.Въз основа на тези констатации достигнали до извод за извършени три нарушения от страна на жалбоподателя И. ,съответно по чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП ,по чл.33 т.3 от Наредба №2/2002г. на МТ и по чл.33 т.4 от Наредба №2/2002г. на МТ ,вр.чл.2 ал.1 от Наредба №41/2008г. на МТ . С оглед на това, на същата дата, в негово присъствие, срещу водача М.И. бил съставен от св. С.К. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018, бл. № 268474, който жалбоподателят подписал лично, без да впише обяснения или възражения по акта. Актът бил съставен и в присъствие на Б.Б. , посочен като свидетел при съставяне на акта и подписал същия в графата за свидетели под № 1.

Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от него, станало на същата дата, лично срещу подпис на лицето, сочно, като нарушител, според отразеното в приложената разписка.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение ,като на основание чл.181 т.1 от ЗДвП и чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвП наложил процесните административни наказания.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели . Съдът кредитира показанията на свидетелите С.К. и Б.Б. относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се в хода на проверката при констатиране на нарушенията , констатациите относно поведението и действията на жалбоподателя и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП предвижда,че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.Според чл.181 т.1 от ЗДвП наказва се с глоба от 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед;

Разпоредбата на чл.33 т. 3 и т.4 от

Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси установява, че водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания:т.3-да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;т.4-да отговаря на изискванията за професионална квалификация по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Съгласно чл. 37а т.5 от същата Наредба водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да не извършва превоз с моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, без карта за разчитане на регистрираните от тахографа данни.Санкционната норма на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП, регламентира, че "Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение.Нормата на чл. 93в ал.17, т.2 от ЗАвП предвижда ,че се наказва с глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи картата на водача (ако притежава такава), както и записите от нея.Следователно деянията,за които са наложени административни наказания на жалбоподателя, са обявени от закона за наказуеми с административно наказание. Следователно, деянията , за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на нарушителя. Според съда описанието на трите нарушения е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви нарушения му са вменени.Налице са фактически изложения в съставения АУАН за управление от страна на водач на автобус,осъществяващ обществен превоз на пътници , без той да е психологически годен ,без да притежава карта за квалификация на водача за извършване на обществен превоз на пътници ,както и без карта за разчитане на регистрираните от тахографа данни,чиято дата и място на извършване са ясно посочени в акта и НП

,които не страдат от твърдяните пороци по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не споделя направените в жалбата възражения, за допуснато нарушение изразяващо се в посочване в един и същи АУАН и НП на нарушени правни норми от два различни нормативни акта, тъй като както в ЗАНН, така и в ЗДвП, ЗАвПр и свързаните с него подзаконови актове липсва подобна забрана. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му.

По отношение на първото от нарушенията съдът намира следното: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба /в приложимата редакция/ "Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. ". В АУАН и НП са посочени установените факти, дата и място на извършване на нарушението, а самото нарушението е описано, като се сочи, че автобусът не е представен на годишен технически преглед в срок до 01.01.2020г. Съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 181, т. 1 ЗДвП има смесен характер - същата съдържа както правилото за поведение, така и санкцията за неговото неспазване, поради което следва да обърне внимание, че така вмененото нарушение предвижда и описание на конкретен срок, в който превозното средство е следвало да бъде представено за преглед с оглед неговата категоризация. Конкретно, доколкото се касае за автобус, категория МЗ, чийто срок за периодичен преглед съгласно разпоредбата на чл. 147, ал.

3, т. 2 ЗДвП е шест месеца, то в АУАН и НП е следвало да бъде посочено кога е последната дата, на която е бил извършен предходния технически преглед и до коя дата е следвало да бъде извършен последващ такъв. Описание на първия от горепосочените факти липсва в АУАН и обжалваното НП.Наред с това санкционната разпоредба установява административнонаказателна отговорност за непредставянето в определен срок на превозното средство за технически преглед е на собственика /за физическо лице/ или длъжностно лице /за юридическите лица/ на моторното превозно средство. В конкретния случай собственик на ППС не бил водачът на автобуса /,а юридическото лице „******“ ЕООД, чието е задължението по чл. 147, ал.

1 ЗДвП и поради това неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на санкционната норма на чл.181 т.1 от ЗДвП.По тези причини НП следва да бъде отменено и в тази му част.

В конкретния случай от съставения акт и от гласните доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници, като към момента на проверката не е притежавал удостоверение за психологическа годност, при което актосъставителят, а в последствие и АНО са приели, че водачът е извършвал превоз на пътници с автобус ,без да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП /няма удостоверение за психологическа годност /, което са квалифицирали като нарушение на чл.33 т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС. Съдът намира, с оглед словесното описание на нарушението и събраните по делото гласни доказателства, че в случая жалбоподателят не е изпълнил задължението си да притежава изискуемото при извършване на обществен превоз на пътници удостоверение за психологическа годност.Безспорно е установено по делото от разпита на свидетелите по акта С.К. и Б.Б. ,че такъв документ не е бил наличен към момента на проверката. Видно е и от приложеното към АНП извлечение от регистъра на психологическите изследвания на водаичи , че към датата на осъществения превоз водачът М.И. не е разполагал с удостоверение за психологическа годност/то е било валидно до 10.09.2019 г./. Ето защо и съдът намира, че е налице действително осъществено нарушение на нормата на чл.33 т.3 от Наредба №2 от 2002г. на МТС доколкото се касае за водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност.Съгласно нормата на чл. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания психологическата годност се установява с психологическо изследване.