Заповед за изпълнение № 1351 от 03.09.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 03.09.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1934 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Д.а, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Т. И. Д. с ЕГН ********** с

************** постоянен и настоящ адрес да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, законен представител Х. М. М. и П.

В., пълномощник: ю.к. Д. Р., сумите:

-450 лв. (четиристотин и петдесет лева) главница по Договор за паричен заем кредит *****/25.06.2020г., сключен със ********* ООД

-договорна лихва в размер на 28.39 лв. /двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ за периода от 25.06.2020г.-01.10.2020г.,

-мораторна лихва в размер на 182.19 лв. /сто осемдесет и два лева и деветнадесет стотинки/ за периода от 02.10.2020г.-11.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 29.08.2025 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 71.25 лева (седемдесет и един лева и двадесет и пет ст.) разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 21.25 лв. /двадесет и един лева и двадесет и пет ст./-съобразно уважената част и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв. /петдесет лева/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 165.61 лева /сто шестдесет и пет лева и шестдесет и една ст./ неустойка по чл.6.2. от Договор за потребителски кредит.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 213.66 лева /двеста и тринадесет лева и шестдесет и шест ст./ дължими такси.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 50.00 лв. /петдесет лева/ до претендирания размер от 100.00 лв. /сто лева/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за потребителски кредит № ***** от 25.06.2020 г., сключен между длъжника и ********* ООД. По силата на договора длъжникът е получил сума в размер на 450 лв., които е следвало да върне на 01.10.2020г. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2022г. вземането е прехвърлено на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, за което длъжника е уведомен.

1

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът констатира, че клаузата, която предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което искането за тези суми се отхвърли. Предвидено е не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - предоставянето на обезпечение в срок от 3 дни от усвояване на заемната сума. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не три дни след усвояване на заемната сума. Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва.

Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя.

Относно претенцията за дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ********* ООД, съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, най-напред трябва да се посочи какви точно са тези разходи-за какъв вид действия с точно посочване времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо- забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действащата към датата на подаване на заявлението редакция на чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 50 до 180 лв. Заявителят е претендирал такова в размер на 100 лева. С оглед размера на претендираното вземане и уважената част от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 50,00 лева. В случая следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева първо, защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд обичайно е повече от този в заповедното производство и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското 2 такова. ДТ е уважена съобразно уважената част от претенцията.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр АПС Бета България ЕООД IBAN: *********, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *****

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Лилия Й. Любенова Д.а )

3