Решение № 155 от 09.05.2025, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Ботевград, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20241810101713 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Ц. Д. Х., ЕГН: **********, със съд. адрес: АДРЕС, срещу Община Ботевград, АДРЕС, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът иска да се установи по отношение на ответната община, че именно той е собственик на н. и.

(чл. 124, ал. 1 ГПК).

В исковата молба (ИМ) на Ц. Д. Х. се твърди, че той, а не Община Ботевград, е собственик на н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, последно изм. било от 17.05.2024 г.; адресът на имота: АДРЕС, площ – 328 кв. м., трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – незастроен н. и. за жилищни нужди, № по предходен план – 691, кв. 4, съседи: № ***, ***, ***.

Владението били придобито от бащата на ищеца – Д. В. Х., б. ж. на с. Осиковица, общ. Правец, през 1975 г. до датата на смъртта му – 23.04.2005 г. По-късно владението на Д.

Х. било наследено от съпругата му Н.Ц.а Х.а, б. ж. на гр. Ботевград, починала на 21.02.2018 г., и неговите деца: ищецът Ц. Х. и брат му В. Д. Х., починал на 02.02.2016 г., след чиято смърт последният бил наследен от майка си Н Х.а и брат си Ц. Х., а след смъртта и на майката през 2018 г. – единствен наследник на цялото владение на този н. и. бил Ц. Х.. В о. с. з. на 11.03.2025 г. ищецът измени иска си, като посочи, че е придобил имотът чрез давностно владение в периода от 23.04.2005 г. (смъртта на баща му) до настоящия момент, който е и предмет на делото (чл. 79, ал. 1 ЗС), като присъединява към своето владение и владението на неговите праводатели (чл. 82 ЗС), които е наследил (чл. 5, ал. 1, чл.

9, ал. 1, чл. 8, ал. 1 ЗН).

С оглед на изложеното ищецът моли Ботевградския районен съд (БРС) да приеме за установено по отношение на ответната община, че именно той е собственик на процесния н. и. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) Община Ботевград счита, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен. Съображенията й са следните: Процесният н. и. би актуван с 1

Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 6100/29.04.2024 г., вписан в Службата по вписванията към БРС на 14.05.2024 г. на основание чл. 61, ал. 4, във вр. с ал. 2 ЗУТ и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, тъй като същият имот бил отреден за „озеленяване“. Оспорва се КККР на гр.

Ботевград, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2021 г. на ИД на АГКК, в която било записано, че нямало данни за собствеността на имота. Видно от комбинираната скица на имота същият бил „терен за озеленяване“. В тази връзка общината била поискала поправка на грешката. Освен това със Заповед № 2103/27.07.1964 г. на ИК на ОНС – гр. Ботевград имотът бил отреден за озеленяване. Процесният имот не бил могъл да бъде отчуждаван съгласно чл. 62, ал. 2 и 7, чл. 62а, ал. 2, чл. 51, чл. 103, ал. 4 ЗУТ и чл. 32, чл. 28, т. 5 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Възразява се, че наследяването, въз основа на което се претендира правото на собственост, не се било случило, тъй като можело да се наследяват права, но не и фактическата власт (владението) върху н. и. по арг. от чл. 49, 61 и 64 ЗН. С оглед на изложеното ответната община моли БРС да отхвърли процесния иск като неоснователен.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От Удостоверение за наследници № 189/19.06.2024 г. на Община Ботевград (л. 10) е видно, че: Д. В. Х., ЕГН: **********, починал на 23.04.2005 г., е бил наследен от съпругата си Н.Ц.а Х.а, ЕГН: **********, починала на 21.02.2018 г., и двамата си синове: ищецът Ц. и В. Д.и Х.и, съотв. с ЕГН: ********** и **********. В. Д. Х. е починал на 02.02.2016 г., без да е оставял възходящи или съпруга, и бил наследен от майка си Н.Ц.а Х.а и брат си Ц. Д.

Х., но понеже майката Н.Ц.а Х.а е починала по-късно, единствен наследник по закон на всички тях (семейство Х.и) е по-малкия брат Ц. Д. Х.. Всичко това следва по арг. от чл. 5, ал.

1, чл. 9, ал. 1, чл. 8, ал. 1 ЗН.

От показанията на св. Соня Маринова Кръстева и Павел Кръстев Стефанов следва, че семейство Х.и е стопанисвало процесния имот още преди 2005 г., а след това (от 2005 г.) той се ползва преимуществено от Ц. Х. за земеделски нужди.

На 27.02.2024 г. Ц. Д. Х. подал Молба – декларация за признаване на правото на собствено върху н. и. чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС чрез кмета на Община Ботевград до нотариус в р-н на д-е БРС (л. 8 и сл.) досежно н. и. с идентификатор № ***. От Скица на поземлен имот (ПИ) № 15218363/05.03.2024 г. н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, последно изм. от 14.10.2021 г., адрес на имота: АДРЕС, има площ – 328 кв. м., неговото трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – незастроен н. и. за жилищни нужди, № по предходен план – 691, кв. 4, съседи: № ***, ***, ***; данни за собственост: няма (л. 11). От удостоверение за данъчна оценка на по чл. 264, ал. 1 ДОПК на Община Ботевград от 13.03.2024 г. (л. 12) е видно, че Ц. Д. Х. като „собственик“ е плащал данъците на процесния н. и. за 2024 г. не е имал дължими, т. е. неплатени, задължения.

С АПОС № 6100/29.04.2025 г. на кмета на Община Ботевград процесният н. и. е бил актуван като общинска собственост на основание чл. 59 ЗОС, във вр. с чл. 61 ЗУТ (л. 38). На 19.04.2024 г. е издадена комбинирана скица за имота от Община Ботевград (л. 4), от която следва, че имотът 306.578 бил отреден за озеленяване съгласно действащия регулационен план на к. „Зелин“. На 29.04.2024 г. била допусната поправка в КККР досежно този имот, видно от Скица на ПИ № 15-449414/29.04.2024 г. (л. 36), касаеща начина на трайното му ползване, който бил променен – от незастроен н. и. за жилищни нужди (съгласно Скица на ПИ № 15-218363/05.03.2024 г., л. 11) – на за друг вид озеленяване. На 30.04.2024 г. същ. община издала удостоверение за данъчна оценка на имота (л. 39), в което вписала като собственик себе си (Община Ботевград). На 17.05.2024 г. била допусната нова поправка в КККР, видно от Скица за ПИ № 15-501158 от същ. д. (л. 42), като било вписано, че имотът бил „собственост“ на Община Ботевград; докато в предходните две скици е било посочено, 2 че липсват данни за собствеността. Със Заповед № 2103/27.06.1964 г. на Държавна комитет по строителство и архитектура, издадена на основание § 60 от Правилника за прилагането на ЗПИНМ (отм.), е одобрен регулационен план на к. „Зелин“, в който процесния н. и. фигурира с кадастрален № 691, кв. 4.

От съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че: (1) Процесният н. и. е с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ботевград от 2011 г., а по предходен кадастрален и регулационен план на същ. гр., к. „Зелин“ от 1964 г. – с кадастрален № 691, кв. 4. (2) Границите му са междуречието на реките Ечемишка и Червена киселица, УПИ I-693 и ул. „Двадесета“ о. т. 28 до о. т. 29, с площ 434 кв. м. (3) ПИ е включен в кадастралната карта като „урбанизирана територия“ от 2011 г. В разписания лист към плана от 1964 г. на същ. н. и. е отбелязано, че той е за „озеленяване“, макар че на самия план к. „Зелин“ този ПИ не е бил означен със знака за „озеленяване“. (4) От 1964 г., когато е одобрен и влязъл в сила кадастралният регулационен план на к. „Зелин“ планът не е изменян в частта на процесния н. и. с кадастрален № 691. През 2011 г. този план е отменен и заменен с новоизработената кадастрална карта. (5) Процесният н. и. с идентификатор *** по настоящем 328 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, за трайно ползване: за друг вид озеленени площи, при съседи: ПИ с идентификатор ***, 1044 (р. Ечемишка), 1080 (улица). (6) Имотът не е застроен и няма отбелязани данни за собственост. (7) През 2024 г. е бил съставен обсъдения по-горе АПОС. (8) От 1975 г. досега ПИ е със статут на урбанизирана територия, видно от приложената комбинирана скица от Общ. Ботевград.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с установителен иск (УИ) по чл. 124, ал. 1 ГПК на Ц. Д. Х. срещу Община Ботевград, с който се моли БРС да приеме за установено по отношение на ответната община, че именно ищецът е собственик на н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, последно изм. било от 17.05.2024 г.; адресът на имота: АДРЕС, площ – 328 кв. м., трайно предназначение – урбанизирана територия, № по предходен план – 691, кв. 4, съседи: № ***, ***, ***, придобит на основание давностно владение в периода от 23.04.2005 г. (датата на смъртта на баща му Д. В. Х.) до настоящия момент (чл. 79, ал. 1 ЗС), като присъединява към своето владение и владението на неговите праводатели (баща му Д. В. Х., майка му Н.Ц.а Х.а и брат му В. Д. Х.; чл. 82 ЗС), които е наследил (чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 8, ал. 1 ЗН).

Общината възразява срещу иска и твърди, че, напротив, имотът е бил нейна собственост по силата на 61, ал. 4, във вр. с ал. 2 ЗУТ, чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, тъй като имотът бил отреден за озеленяване, поради което следвало че бил публична общинска собственост, а като такъв не бил могъл да бъде придобит по давност, тъй като е вещ извън гражданския оборот.

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти).

Съдът указва на страните, че всички обстоятелства са спорни (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ищецът носи доказателствена тежест, за да установи, че от 23.04.2005 г. до датата на приключване на съдебното дирене пред БРС е упражнявал фактическа власт върху процесния н. и. (чл. 68, ал. 1 ЗС). Позоваването на придобивната давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) чрез предявяването на УИ от ищеца (чл. 124, ал. 1 ГПК), за да придобие собствеността, тъй като давността не се прилага служебно (чл. 84 ЗС, във вр. с чл. 120 ЗЗД), не подлежи на доказване: самото изявление за придобиване на собствеността е искът – предмет на делото.

Ответната община носи доказателствена тежест, за да установи, че процесният н. и. е придобит от нея като публична общинска собственост по силата на чл. 61, ал. 4, във вр. с ал.

2 ЗУТ и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, като съдът й указва, че актуването на имота като такъв няма доказателствена сила в тази връзка, при което общината не е представила никакви 3 доказателства за твърдението си, че имотът е придобит от нея на твърдяното правно основание (чл. 146, ал. 2 ГПК).

Съдът намира, че предявеният УИ е доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен. Съображенията му за това са следните:

От разпита на св. Соня Кръстева и св. Павел Стефанов се установи, че ищецът Ц. Х. упражнява фактическа власт по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху процесния н. и. с идентификатор № *** в периода от 23.04.2005 г. досега. Впрочем фактът не е бил оспорван от Община Ботевград. В допълнение следва да се посочи, че това владение на ищеца е продължение на владението върху същия н. и., започнато от баща му през 1965 г., а по-късно продължено, освен от ищеца, още и от майка му и брат му, които след това са починали и са били наследени изцяло от ищеца (чл. 82 ЗС, във вр. с чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 8, ал. 1 ЗН).