Решение № 643 от 25.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. София, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100507372 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 31.01.2020г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 19.10.2020г., постановено по гр.д. № 10295/2018г. на СРС, ГО, 29 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу ЕМ. С. Ц. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 2 514, 48 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. “****” № ****, за периода от м.06.2014г. – м.04.2016г. и за сумата от 55, 38 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2014г. до м.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 49577/2017г. по описа на СРС, ГО, 29 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница за топлинна енергия за сумата над 2 514, 48 лева до пълния предявен размер от 3 291, 20 лева и за периода от м.05.2013г. до м.06.2014г., включително и за цена на услугата дялово разпределение – за сумата над 55, 38 лева до пълния предявен размер 1 от 69, 66 лева – като погасени по давност, както и са отхвърлени изцяло исковете за обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия и върху цената на услугата дялово разпределение – съответно за сумата от 611, 87 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.07.2017г. /като погасен по давност в една част и неоснователен в друга/ и за сумата от 17, 44 лева за периода от 15.09.2014г. до 11.07.2017г. – като неоснователен.

Решението, в частта, в която са уважени предявените искове за главници, както и в частта, в която е отхвърлен иска за цена на услугата дялово разпределение и съответно – по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за отхвърляне на иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, е влязло в законна сила като необжалвано.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД . Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържа, че за исковия период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008г. и съответно – Общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014г. В чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008г. било предвиден ред и срок за заплащане на месечните дължими суми от потребителите. Според посочената разпоредба задължението следвало да се изпълни в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В този смисъл жалбоподателят счита, че задължението за плащане на месечните фактури е с падеж на изпълнение – до края на месеца, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. По различен начин бил определен срокът за заплащане на потребената топлинна енергия в чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014г., в сила от 12.03.2014г., където било посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период. Клиентите дължали обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва само върху сумата по издадената обща фактура. Задълженията за заплащане на дължимите суми, 2 посочени в ежемесечните фактури, е срочно – определен е 30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на продавача. В случая задълженията по общата фактура от 31.07.2014г. станали изискуеми едва на 15.09.2014г., като от този момент следвало да тече давностният срок за вземанията. Съответно – сумите по общата фактура от 31.07.2015г. ставали изискуеми на 16.09.2015г. По тези съображения счита, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл установения в нормата на чл. 111 от ЗЗД срок за погасяване на вземането по давност. В жалбата се поддържа, че приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия обвързвали и ответника, тъй като той не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По тези съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове за главница за топлинна енегргия и за обезщетение за забава върху това главно парично вземане да се уважат в пълните им размери.

Ответникът по жалбата ЕМ. С. Ц. не изразява становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът ЕМ. С. Ц. е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което 3 дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга дялово разпределение. По отношение на релевираното възражение за погасяване на част от вземането за топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение по давност са развити съображения, че същото е основателно за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г., включително.

Първоинстанционният съд е приел, че изискуемостта на вземането за този период е настъпила в месеца следващ месеца на ползване на топлинната енергия /конкретно от деня, следващ изтичането на месеца на потребление/, а не е в зависимост от издаването на общата фактура в края на отоплителния период. По тези съображения е отхвърлил иска за главница за сумата над 2 514, 48 лева до пълния предявен размер от 3 291, 21 лева и за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г. По същите съображения е отхвърлен иска за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.06.2014г. и за разликата над сумата от 55, 38 лева до пълния предявен размер от 69, 66 лева. Претенциите за мораторна лихва за забава върху двете главни парични вземания са отхвърлени изцяло – в едната си част на основание чл. 119 от ГПК поради погасяване на главното вземане, а в друга част – като неоснователни.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът ЕМ. С.

Ц. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, бул. “****” № **** и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г., включително, топлинна енергия възлиза на общо 3 291, 21 лева с включени изравнителни сметки.

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г., 4 са погасени по давност.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително 5 доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

За част от процесния период – от м.05.2013г. до 12.03.2014г., са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008г. Според чл. 33, ал. 1 от същите, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът по чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008г. е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни /за периода от м.05.2013г. до м.02.2014г., включително/ – според Общите условия от 2008г. за продажба на топлинна енергия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От 01.07.2013 год. – когато вземането за стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период /м.05.2013 год./ е било изискуемо, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.07.2017г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за периода от м.05.2013г. до м.02.2014г., включително, до каквито изводи е стигнал и районният съд.