Решение № 53 от 10.02.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Русе, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Г.ева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520201673 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Н. Р. И. от гр.Русе, срещу НП 25-1085-003384/28.10.2025 издадено от Начални Група в ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“ Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 1 79, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 300,00 лв. ( 153.39 евро), за извършено нарушение по чл. 2 0, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че констатациите и при издаденото НП са нарушени административно производствените правила и неправилно е приложен материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се представлява от адв. К. АК-Русе, който поддържа жалбата. Излага подробни основания за отмяна на НП и неправилността на констатациите в него и неправилното прилагане на материалния закон.

Въззиваемата страна - ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени

1 и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.10.2025 г., около 05:15 часа, жпод. Н. Р. И., в качеството си на водач на МПС – лек автомобил Волво ХЦ 70, с рег.№ СС 2345 МС, в гр. Русе, на ул. "Св.Дим.Басарбовски" до водоснабдяване и канализация ООД, в посока на движение кв. Средна кула, през тъмната част на денонощието, в условията на мокра пътна настилка и нормална видимост, претърпял ПТП, след като преминава през канализационна шахта губи контрол над автомобила и се блъска в намиращия се от ляво бетонен стълб на електропреносната система.

На местопроизшествието били изпратени свидетелите Й.Р.С. и Г. Н.

П. – полицейски служител при ОД на МВР-Русе.

На 08.10.2025г. свидетелят Г. Н. П. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали №1082/436, в който била посочена причината за настъпване на ПТП-то, а именно, че при избиране скоростта си на движение не се съобразява с атмосферните условия, мократа пътна настилка и ширината на пътя, за да бъде в състояния да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат, отклонява се в ляво по посоката си на движение и се блъска в бетонен стълб на електропреносната система. Изготвена е и план схема на ПТП. Като пострадал бил вписан самая водачка на автомобила от Н. Р. И. и е посочено, че бил с натъртване в областта на тялото.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Г. Н. П. приел, че с поведението си жалбоподателят Н. Р. И. е осъществил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия GA № 4628905/08.10.2025 г., който бил подписан с отбелязване, че има възражения от Н. Р. И.. Такива били депозирани в срока, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Във възраженията си, както и в жалбата Н. Р. И., твърди, че капака на шахтата не е стърчал, а е бил на мястото си, когато е преминал през нея усетил много силен удар в долната част на автомобила. Като последния направо подскочил, отворили се въздушните възглавници, които го ударили и тогава загубил управление, след което се ударил в стълба.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Група при Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на 20, ал. 2 от ЗДвП на 2 основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.

Видно от приложена справка на л.6 от делото по повод подаденото възражение е извършена проверка от ПИ Цветомир Петров, който е направил извода, че капака на канализационната шахта е бил видим за И., и след като той преминава през нея, той е отхвръкнала, в резултат, на което е нанесъл щети на долната част на автомобила.При което се е отворила въздушната възглавница, след като се е блъснал с предната част във бетонния стълб.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН, НП, Констативен протокол за ПТП с пострадали и справка за нарушител водач, гласни доказателства показанията на свидетелите Й. С. и Г. Н. П., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, 3 респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жпод. Н.

Р. И. не е осъществил състава на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Видно от така цитираната разпоредба, законодателят е изброил примерно факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост на движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средство да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, тоест при пътни условия и ситуации, 4 когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие.

Видно от така изложеното разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия.

В АУАН-а и в наказателното постановление, актосъставителят, съответно административнонаказващият орган, приели и описали като нарушение това, че с действията си жпод. Н. Р. И. е нарушил посоченото погоре задължение, като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с ширината на завоя, атмосферните условия ясно време и мокра пътна настилка, интензивността на движението. Посочили, че в резултат от това възникнало ПТП е с пострадали лица.

Нито в хода на административното производство са били събрани, нито пред съда са представени безспорни доказателства, че така възникналото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка със скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателката., нито че е налице несъобразяване с някой/и от посочените по-горе фактори.От събраните доказателства става ясно, че жподс. И. при управлението на автомобила си е преминал през капак на канализационна шахта, който при преминаването е отхвръкнал, в резултат, на което е нанесъл щети на долната част на автомобила При липса на каквито и да било измервания на мястото на произшествието и отчитане на обективни находки – ширина на пътното платно, височина и ширина на капака на шахтата, спирачни следи, наличие на други участници в движението и др., както и на каквито и да било данни за скоростта на движение на автомобила, непосредствено преди настъпване на ПТП-то, остава неизяснено съществено обстоятелство по делото, а именно дали за настъпване на произшествието влияние е оказала скоростта на движение на автомобила, била тя превишена или несъобразена. Не е изяснено местоположението на капака на шахтата преди преминаването на автомобила на жалбоподателя, а е установено неговото местонахождение едва след възникналото ПТП.

При това положение става ясно, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение е била ангажирана 5 единствено и само въз основа на предположение от страна на административните органи, че деянието е осъществено в резултат от управление на процесното МПС, от страна на Н. Р. И., с несъобразена с определени фактори скорост. Недопустимо е привличането на едно лице към наказателна отговорност, в това число и административна такава, да почива само и единствено на предположения и субективни оценки, неподкрепени със съответните доказателства.

Предвидимо препятствие според съдебната практика е всяко обстоятелство или обект на пътя или в близост до него,което разумния и внимателен водач е могъл и е бил длъжен да предвиди при конкретните условия на движение, като предприеме адекватни мерки за избягване на ПТП.

По делото не се събраха доказателства как е била разположена канализационната шахта на платното за движение, дали капака е бил на мястото си слегнал или е бил изместен в страни от шахтата и повдигнат, а това не е било резултат от преминаването на автомобила на И.. Съдът счита, че дори и да се приеме хипотетично, че преди преминаване на автомобила управляван от И. през шахтата, капака й е бил леко повдигнат от едната страна,това не означава, че е предвидимо препятствие. Такова би било, ако капака изобщо го няма или е изместен встрани от шахтата. дори и да е била с леко повдигнат капак от едната страна Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.