Решение № 7535 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7535 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100510968 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуален представител – юрк. Н.П.а, срещу решение № 13824 от 12.07.2024г, постановено по гр.дело № 66150/2022 год. по описа на СРС, II Г.О, 113 с-в, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, ул.“Ястребец“ № 23Б осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД срещу О. К., родена на **********г, за сумите от: 2698,04 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес гр. София, общ. Изгрев, ул. “ ********, аб. № 39196, периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г; 463,76 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 10.11.2022г, както и сума за дялово разпределение в размер на 48, 07 лв. за главница за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. и 9.91 лв. за лихва за забава от 01.12.2019г. до 10.11.2022г, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от депозиране на исковата молба – 02.12.2022г. до окончателното плащане. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, по съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна – ответник О. К., чрез назначения й особен представител адв. С. С. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ищеца като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.

Третото лице- помагач на страната на ищеца „ Техем Сървисис“ ЕООД гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца срещу ответника осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове, не са дължими поради липса на право на собственост или право на ползване / облигационно или вещно/ от страна на ответника върху процесния недвижим имот.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно недължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай безспорно установено е обстоятелството, относно несъществуването на валидно договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна 2 енергия. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. В случая между страните е оспорено обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, т.е дали същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, от приобщените по делото по искане на ищеца и предоставени от Столична община писмени доказателства, а именно Удостоверение за наследници на И.С. от районен съд Матерсбург в Република Австрия, преведено на български език и Нотариален акт за признаване на право на собственост на недвижим имот на основание давност от 08.06.2021г. № 10 от нотариус И.Н. с район на действие СРС и рег.

№ 40 е видно, че наследници на И.С. с ½ идеална част право на собственост от наследството са ответницата О. К. и З.Г.. С цитирания по - горе констативен нотариален акт единствено З.Г. е призната за собственик на недвижим имот на адрес гр. София, общ. „ Изгрев “, ул. „ ******** на основание давност.

Нотариалния акт е от 2021г, което води до единствения извод, че за исковия период 2019 – 2021г. топлоснабденият имот не е бил ползван от О. К..

3

Констативният нотариален акт не е оспорен, поради което има обвързваща доказателствена сила за съда. В този смисъл при правилно разпределена доказателствена тежест ищецът не е доказал наличие на облигационно отношение между него и ответника, въз основа на което да се дължат исканите суми.

Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните не възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка съдът приема за изцяло неоснователни доводите изложени в жалбата, в тази насока, конкретно относно правото на собственост на процесния недвижим апартамент от страна на ответницата О. К..

Предвид извода за неоснователност на исковете по чл. 79 от ЗЗД за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение, то акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва също правилно са отхвърлени от СРС.

По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред първата съдебна инстанция настоящият въззивен състав намира, че при липса на облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни до размерите и за периодите, посочени в диспозитива на обжалваното решение.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По отношение на разноските за въззивното производство.

С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. В процесния случай, въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което и с оглед на диспозитивното начало съдът не следва да присъди такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13824 от 12.07.2024г, постановено по гр.дело № 66150/2022 год. по описа на СРС, II Г.О, 113 с-в.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, 4 ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем Сървисис“ ЕООД, гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, гр.София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5