Решение № 6610 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6610 гр. *, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря * като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110111923 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

14.04.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град *

Н А Р О Д А

ІII ГО, сто петдесет и пети

На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар *

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 11923 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД “*” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 2, представлявано от изпълнителните директори *, против ЗД „*“ АД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, район „*“, бул. „*“ № 87, представлявано от изпълнителните директори **. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 67798/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, като по повод на дадени от съда указания предявява настоящия установителен иск. Твърди, че на 28.06.2019 г., около 8,15 ч. на АМ „*“, 135-и км по посока гр. Бургас, било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „*“, с рег. № *, и лек автомобил „БМВ *“, с рег. № **, при което настъпили вреди за лек автомобил „*“, представляващи тотална щета. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП, като увреденият лек автомобил не е могъл да се движи на собствен ход. Също така твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по отношение на увредения лек автомобил „*“, с рег. № *, имало валидна застраховка „*“, сключена с полица № 0306Х0428409, с период на покритие от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г., а по отношение на лек автомобил „БМВ *“, с рег. № **, имало сключена задължителна застраховка „*“ при ответника. Излага твърдения, че по повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета № *, по която ищецът платил на увреденото лице обезщетение в размер на 12 899 лв., като направил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и разходи за пъна помощ в размер на 384 лв. По повод на отправена регресна покана ответното дружество признало задълженията до размера от 10 890,95 лв. и на 15.05.2020 г. извършило частично плащане. Твърди, че ответното дружество останало задължено за сумата от 2 008,05 лв., като дължало и лихва за забава. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ЗД „*“ АД дължи на ЗАД “*” АД сумата от 2 008,05 лв. - главница, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по преписка по щета № *, сумата от 653,53 лв. - лихва за забава за периода от 07.12.2020 г. до 07.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество ЗД „*“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по размер. Не спори, че между ответника и собственика на лек автомобил „БМВ *“, с рег. № **, е имало сключена задължителна застраховка „*“.

2

Твърди, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10 890,95 лв., с което е възстановил претендираните вреди. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 67798/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 28.12.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ЗД „*“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „*” АД сумата от 2 008,05 лв. – главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № *, сумата от 653,53 лв. – лихва за забава за периода от 07.12.2020 г. до 07.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 103,24 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 53,24 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят ЗАД „*” АД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

От приетия като доказателство заверен препис от Протокол за ПТП № 1723155 от 28.06.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при МВР се установява, че на 28.06.2019 г. на 135 км по АМ „*“ в посока гр. Бургас, е било реализирано ПТП с участници: лек автомобил „БМВ *“, с рег. № **, управляван от **, собственост на * и лек автомобил „*“, с рег. № *, управляван от *, собственост на *, при което били причинени вреди.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от комбинирана застрахователна полица № 0306Х0428409 от 30.10.2018 г., е видно, че между „*“ ЕООД, в качеството му на собственик на лек автомобил „*“, с рег. № *, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “*” и „* със срок на покритие от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г.

От представената и приета като доказателство по делото справка от * е видно, че по отношение на лек автомобил с рег. № GA72372665, е имало сключена задължителна застраховка „*“ при ответника, с период на покритие от 09.04.2019 г. до 08.04.2020 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗАД „*” АД е била образувана преписка по щета № *, по повод постъпило уведомление, по която щета на 14.08.2019 г. застрахователят е определил обезщетение в размер на 12 884 лв., която сума е била платена на увреденото лице на 21.10.2019 г.

3

От представената и приета по делото покана е видно, че ищецът е поканил ответника да възстанови платено застрахователно обезщетение по щета № * в размер на 12 884 лв. и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Видно от представено извлечение от сметката на ищеца, на 15.05.2020 г. ответникът е наредил парична сума, в която е включена сумата от 10 890,95 лв.по процесната щета.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, оспорено в частта относно поставения от ответника въпрос, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „*“, с рег. № *, при ремонт с нови части без начислен ДДС е 28 396,47 лв., а с начислен ДДС – 34 075,76 лв. Вещото лице също така установява, че средната пазарна стойност на автомобила към момента на настъпилото ПТП е 15 547 лв., като щетата на процесния автомобил е тотална.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „*“ да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „*”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка „*“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил „*“, с рег. № *. На основание сключения договор за застраховка „*“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е определило застрахователно обезщетение в размер на 12 899 лв., с включени ликвидационните разноски в размер на 15 лв. Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „*” на прекия причинител на вредите.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „*” на причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена застраховка 4 встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил „БМВ *“, с рег. № **. По делото е безспорно установено, че вината за настъпилите вреди са действията на водача на последния автомобил. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на 34 075,76 лв. с включено ДДС, видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.

412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице до размера на обезщетение на стойност 34 075,76 лв. с ДДС и на направените ликвидационни разходи от 15 лв. или обезщетението е в общ размер от 34090,76 лв. По делото е безспорно установено, че ответникът е платил по процесната щета сума в размер на 10 890,95 лв., която сума следва да бъде приспадната от сумата от 12 899 лв. Ето защо исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.

С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но длъжникът по него не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Предвид изложеното вземането за лихва върху главницата от 2 008,05 лв. е основателно, считано от 31.12.2019 г., от която дата ответникът е изпаднал в забава, тъй като 30-дневният срок е изтекъл на 09.12.2019 г. Ищецът претендира лихва за забава от 07.12.2020 г. до 07.12.2023 г. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът определя лихвата за забава върху главницата от 2 008,05 лв. за периода от 07.12.2020 г. до 07.12.2023 г. в размер на 653,51 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата от 653,51 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 653,53 лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана.