Решение № 2356 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2356 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20241100503772 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 7207/20.12.2023 г. по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20237880400812 – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт М.П. срещу Разпореждане (постановление) с изх. № 9994 от 05.12.2023 г. по изпълнително дело № 20237880400812 по описа на ЧСИ М.К., с което е отказано намаляване на размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение в производството по посоченото изпълнително дело, както и на размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), обективирани в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 9553 от 17.11.2023 г. и в Постановление с изх. № 9552 от 17.11.2023 г. по описа на ЧСИ М.К..

Жалбоподателят поддържа, че в настоящия случай се дължи адвокатско възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) в размер 200 лв. Моли съда да отмени постановлението за разноски в частта, с която са признати разноски за процесуално представителство на взискателя по делото в размер 350 лв., като вместо това постанови намаляване на адвокатското възнаграждение до размер 200 лв., съгласно чл. 10, т. 1 НМРАВ. Моли да бъде намален и размерът на дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като 1 намира, че при изчисляването на същата не следва да се взима предвид вземането за адвокатско възнаграждение, определено за процесуалния представител на взискателя. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В срок е депозирано писмено възражение от И.Д.С., ЕГН ********** – взискател по изпълнителното дело, чрез адв. Р.Д., САК, в което се поддържа становище за правилност на обжалвания отказ. Излага, че договореното и платено възнаграждение в размер 350 лв., не надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ. Моли съда да остави без уважение жалбата на длъжника като неоснователна и да потвърди постановлението на ЧСИ Колев като законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ М.К., в които излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Поддържа, че таксите са начислени съобразно ТТРЗЧСИ, а определеното адвокатско възнаграждение съответства на установеното от чл. 10 НМРАВ, поради което не подлежи на намаляване.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

От представените пред съда доказателства – заверен препис на изпълнителното дело, се установява, че изпълнително дело № 20237880400812 е образувано и водено по молба на И.Д.С., ЕГН **********, представлявана по изпълнителното дело от адв. Р.Д., САК. На длъжника е връчена ПДИ на 20.11.2023 г. На 28.11.2023 г. длъжникът е подал възражение за намаляване размера на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение в производството по посоченото изпълнително дело и на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. С Разпореждане (постановление) с изх. № 9994 от 05.12.2023 г. по изпълнително дело № 20237880400812 по описа на ЧСИ М.К., е оставено без уважение възражението.

Длъжникът е уведомен за отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на 06.12.2023 г. и на 20.12.2023 г. в деловодството на съдебния изпълнител е регистрирана процесната жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

С влизането в сила на 01.03.2008 г. на новия ГПК, обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

2

В случая жалбата е насочена именно срещу изричния отказ на ЧСИ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като жалбата е в законоустановения двуседмичен срок, тъй като отказ за намаляване е обективиран в Разпореждане (постановление) с изх. № 9994 от 05.12.2023 г. по изпълнително дело № 20237880400812 по описа на ЧСИ М.К., връчено му на 06.12.2023 г., а жалбата срещу отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение и приетите такси е подадена на 20.12.2023 г.

За да се произнесе по намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител, съгласно практиката на съдилищата, а именно определение № 170/25.03.2011 г. по ч.гр. д.№ 297/2010 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 634/2010 г. на Апелативен съд - София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010 г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010 г. и др. Необходим е именно изричен акт – отказ на съдебния изпълнител да уважи възражението за прекомерност на разноските, за да се произнесе съдът по жалбата и има практика, че подаването на жалба при положение, че няма произнасяне на ЧСИ е преждевременно и делата се връщат именно за произнасяне на ЧСИ по искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че независимо от това, че в самата покана за доброволно изпълнение са включени претендираните разноски, доколкото в срока за възражение длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение и съответно намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, то именно отказът на ЧСИ да бъдат намалени е актът, който подлежи на инстанционен контрол от съда, съобразно изложеното по-горе. Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от 10.07.2017 г., използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски“ (в редакцията към ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Предвид горното обжалваното разпореждане безспорно има характер на акт, съставляващ произнасяне по разноските по изпълнението и подлежи на обжалване, а подадената жалба по горепосочените съображения е допустима за разглеждане по същество.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от лице, което има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

По съществото на подадената жалба съдът намира следното:

Относно адвокатското възнаграждение:

Отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специалната разпоредба на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради 3 плащане, направено след започване на изпълнителното производството, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В разглеждания случай длъжникът е изпълнил доброволно задълженията си, но след започване на изпълнителното производство, поради което настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 НМРАВ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер 200 лв. (чл. 10, т. 1 НМРАВ). Освен това, когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 НМРАВ, което съставлява ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е изготвил съответна молба, в която е посочил и способи на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 426, ал. 2, изр. първо и второ ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ в размер 200 лв. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ води до извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите.

В разпоредбата на чл. 426, ал. 2, изр. трето ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т.

2 на чл. 10 НМРАВ. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 10, т. 2 НМРАВ. За съдебният изпълнител съществува възможността, ако изпълнителното производство продължи и се премине към 4 принудително събиране на вземането, да определи на следващ етап дължимите от длъжника разноски по водене на изпълнителното дело, но едва след изтичане срока за доброволно изпълнение.

С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. преценката за липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство в случая, настоящият състав на СГС намира, че следва да бъде отменен отказа на ЧСИ Колев да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя, в частта за сумата над 200, 00 лв. до пълния приет размер от 350, 00 лв., като вместо това намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските в изпълнителното производство за заплатено адвокатското възнаграждение на сумата от 200, 00 лв., както е поискано. Останалата част от адвокатския хонорар остава в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на договарянето. Сумата от 200.00 лв. е без включен ДДС, тъй като няма представени доказателства за регистриране по ЗДДС на адвокат Дучева.