Решение № 311 от 16.04.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Благоевград, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103125 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. П., ЕГН **********, от гр. ***** против „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****.

Ищецът заявява, че на 12.08.2024г. между него ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 262966, по силата на който ответникът му бил отпуснал заем в размер на 2500 лева. Смята, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Излага подробни доводи в тази връзка.

Ответникът заявява, че признава предявения иск. Иска да се приложи разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск по чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД, с който се претендира да бъде обявeнa нищожността на договор за потребителски кредит № 262966 от 12.08.2024.

Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е и пред компетентния съд.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска се явява основателно по следните съображения:

Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.

От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се разпорежда.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

1

На първо място, ответникът с изявлението му, обективирано в писмения отговор на исковата молба, е направил изрично признание на предявената от ищеца срещу него искова претенция.

На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото е вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит (т. е. материално субективно облигационно право). В този контекст правата, признатите от ответника, не противоречат нито на закона, нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл.

237, ал. 3, т. 1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се разпорежда.

В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовата претенция следва да бъде уважена.

Относно разноските:

Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно правния спор.

Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото.

Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, но в хода на същото е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а трябва да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д. № 992/2015 г., II т. о. на ВКС, където е разгледана точно такава хипотеза). В настоящия случай е спорно дали ответникът е станал причина за завеждане на делото. Съдът намира, че ответникът е станал причина за предявяване на иска, тъй като преди подаване на исковата молба е сключил с ищеца договор за потребителски кредит, който противоречи на императивна правна норма, а именно чл. 11, т. 10 ЗПК, като същият накърнява добрите нрави. В тази връзка следва да се има предвид, че извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото.

Горните принципни положения, пренесени в полето на настоящия казус, дават основание за извод, че ищецът има право на търсените от него разноски. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 896 лв. Исканото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. То е нужно да се фиксира на 400 лв. Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на приетото в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са 2 длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, а преценката трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като не следва да се пропуска, че все пак става въпрос за квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна, на фона на признанието на исковата претенция. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която е ориентирана към доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищеца не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства, които са малко по обем. Спорът включва имуществено притезателно право на невисока материална стойност. Разгледаната правна проблематика не е с особено висок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение следва да се редуцира в размер на 400 лв. На ищеца следва да се присъдят и разноски за държавната такса в размер на 238,71 лв. Ето защо общият размер на разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, възлиза на 638,71 лв.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр.

Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за потребителски кредит № 262966/12.08.2024г., сключен между Н. Г. П., ЕГН **********, от гр. *****, като заемополучател и „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****, като заемодател.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от **** да заплати на Н. Г. П., ЕГН **********, от гр. *****, разноски в производството в размер на 638,71 лв.

/шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3