Решение № 83 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Рeшeниe № 51 от 19.02.2025 г. по гр.д. № 20241700100374 по описа на Окръжен съд – Перник, с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на Е. И.

Д. сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.05.2023 г. около 13:00 часа в гр. Перник, на ул.

„Кракра“ и ул. „Искър“, причинено от неизвестен водач на неидентифицирано моторно превозно средство, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяването на Гаранционен Фонд - 04.10.2023г. до окончателното плащане при посочено основание чл. 558, ал. 1, изр. второ от КЗ и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ – да заплати сума 2 213, 00 лева – обезщетение за имуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се в разходи за извършена операция, медицински консумативи, стабилизации, прегледи, лечението и др. във връзка с последиците от увреждането, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяването на Гаранционен Фонд - 04.10.2023г. до окончателното плащане, на осн. чл. 558, 1 ал. 1, изр. второ от КЗ. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв., като неоснователен.

Предмет на разглеждане е жалба на Гаранционен фонд, наричан впоследствие ответник, представляван от юрк. Й. Ш. в частта, с която предявените искове са уважени. В жалбата се отчитат като установени травматични увреждания при ищцата, но се оспорва да са резултат от виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство. Поддържа се теза, че ищцата не е доказала твърдения механизъм на увреждане – липсват данни и следи от движението на МПС, а и свидетелски показания на очевидец досежно механизма на увреждане. Първоинстанционният съд е упрекнат и за неотчетено съпричиняване от страна на пострадалата предвид внезапното й навлизане на платното за движение на неопределено за целта място. Определя приноса на 90 %. Оспорва и размера на определеното обезщетение да съответства на критерия справедливост, в частност на възприетите в съдебната практика обезщетения при сходни случаи. Упреква съдът, че не е отразил в решението си и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми. Иска се решението да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени, съответно размерът на обезщетението да бъде намален.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

В отговор по жалбата Е. Д., представлявана от адв. Н. Д. и адв. П. Д. от САК, наричана впоследствие ищцата, я оспорва. Застъпва се теза, че претърпените вреди предполагат и по-високо от присъденото обезщетение.

Оспорва се и довода за съпричиняване при твърдение пресичането да е станало по продължението на десния тротоарна ул. „Искър“, гледано в посока от ул. „Отец Паисий“ към ул. „Струма“. Смята и за недоказано твърдяното внезапно навлизане на платното за движение, както и че с оглед възрастта на пострадалата водачът е дължал по-голямо внимание.

Ищцата също обжалва решението, но в отхвърлителната му част досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Навежда се довод, че не е отчетено адекватно въздействието на претърпяните болки и страдания от увреждането, проведеното лечение и в частност неговата продължителност – повече от 8 месеца и остатъчните последици – белег и ограничено движение на лявата коленна става. Твърди се и към датата на 2 предявяване на жалбата пострадалата да сънува кошмари и да се страхува от автомобили. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел социалноикономическите условия в страната, индиция за които се твърди да е размерът на нормативно утвърдения лимит на застраховката към момента на увреждането. Застъпена е и теза, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетена натрупаната инфлация. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът да бъде уважен изцяло. Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.

Досежно размера на обезщетението в отговор по въззивната жалба на ищцата ответникът допълнително посочва, че промяната в лимитите на застрахователно покритие не почиват на изменение на икономически критерии, а отразява договорно задължение за държавата като страна-членка на Европейския съюз при хармонизиране на вътрешното право с общностното. Навежда и довод, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на прекия причинител на увреждането.

Застъпва теза, че относимите към застрахователя специални изисквания не могат да бъдат критерий за следващото се обезщетение, което подлежи на съотнасяне към конкретните икономически условия. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Въззивните жалби са подадени в предписания от закона срок от процесуално легитимирани лица. Въззивницата-ищца е освободена от задължение да внесе държавна такса, а дължимата от въззивника-ответник е внесена.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител.

Процесуалните й представители са депозирали писмено становище, че поддържат въззивната жалба. Претендира се възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за адв. П. Д. при размер, определен според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът също не изпраща представител в съдебно заседание, а писмено поддържа жалбата си. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността 3 на обжалваното решение нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Ответникът повдига спор досежно механизма на увреждане, обуславящо необходимост за формиране на самостоятелни изводи в тази насока и от въззивния съд.

С исковата молба се твърди на 01.05.2023 г. около 13:00 ч. в гр. Перник, на ул. „Кракра“ и ул. „Искър“ да е настъпило ПТП с участието на неустановен лек автомобил и ищцата, движеща се като пешеходец. Твърди се, че автомобилът не е пропуснал ищцата, която пресичала улицата. Следствие от удара ищцата получила закрита фактура на лявата подбедрица. Ищцата била откарана до дома й, но поради силните болки на 02.05.2023 г. била транспортирана до болницата, където след рентгенография на лява коленна става отишла до болница в гр. Перни. При разчитане на образно изследване се породило съмнение за фрактура, но диагнозата не била потвърдена. Поради продължаващи болки на 09.05.2023 г. ищцата отишла в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било диагностицирано закрито счупване на горния край на тибията (голям пищял) и била приета за лечение. Изписана е на 15.05.2023 г. с препоръка за продължаващо медикаментозно лечение като възстановяването й продължава и към датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2024 г. Твърди се ищцата да е търпяла силни болки, не е могла да спи по цели нощи. Страда от често главоболие, депресия, сънува кошмари, присъстващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. Останали и загрозяващи тялото на ищцата белези. Нуждата й от чужда помощ – да се грижи за хигиената си, да се облича, ангажирало семейството й. Страданията довели до тежка депресия, пълна липса на надежда и вяра. Ищцата била деен човек и явилата се зависимост я притеснявало и тормозело непрестанно. Трудно се справяла с ежедневните си домакински задължения, а необходимостта от засилена грижа към ищцата довела до конфликти в семейството й, което много я разстроило. Твърди се, че предвид възрастта на ищцата – на 78 години, възстановяването от 4 увреждането е много трудно, става бавно и влече след себе си допълнителни проблеми със здравето. Размерът на претендираното обезщетение се обосновава както с естеството на вредата, така и увеличаващата се инфлация и тенденция това да продължава. Твърди се, че за изпълнение на операцията в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ищцата заплатила 2151 лв. и 62 лв. за препис от история на заболяването. Понеже автомобилът не бил установен в рамките на досъдебното производство, на 04.10.2023 г. пред ответника било депозирано искане за изплащане на обезщетение, но това било отказано.

В отговор по исковата молба се застъпва довод, че механизмът на увреждане не е описан, нито е подкрепен с надлежни доказателства, включително и с изискуем Констативен протокол за ПТП с пострадали лица съгласно чл. 125 ЗДвП и Наредба № I13(21´01´2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационна център към Гаранционния фонд. Евентуално се въвежда твърдение ищцата да е пресякла внезапно пред автомобила, лишило го от възможност да реагира. Въвежда се и възражение за съпричиняване при твърдение ищцата да се е движела неправилно по пътното платно – не се е уверила, че може да пресече безопасно, а е предприела пресичане на необезопасено и необозначено място и без да се съобрази с интензитета на движението, разстоянието и посоката на движение на превозните средства.

Оспорено е и твърдението за търпяни от ищцата болки и страдания. Смята и предявения размер за несъобразен с принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на ищцата и трайната съдебна практика към датата на ПТП – 2023 г. Признава се, че е сезиран с искане за обезщетение на 04.10.2023 г. Смята и че не дължи лихва, поради непосочена банкова сметка, а евентуално намира за меродавна датата на завеждане на иска пред съда – 17.06.2024 г.

При уточнение на механизма в съдебно заседание на 18.12.2024 г. ищцата сочи инцидентът от 01.05.2023 г. да е настъпил на кръстовището на „Кракра“ и ул. „Искър“. Преди да пресече се огледала наляво и надясно и видяла, че няма коли. Тръгнала с ускорена крачка като пресякла платното на ул. „Кракра“ вляво от пешеходната пътека и до нея, движейки се с посока към ул. „Струма“. Ищцата била на средата на платното за движение, когато 5 автомобил, движещ се от ул. „Искър“, завил наляво по улица „Кракра“ я ударил ищцата със задната си врата. От удара ищцата паднала на земята върху лявото си коляно. От колата излязла жена, която помогнала на ищцата да се изправи, а с колата я закарала до дома й.

Установява се образувано досъдебно производство под № 458/2023 г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР. В протокол за разпит на ищцата от 03.10.2023 г. по досъдебно производство № 458/2023 г. по описа на Първо РУ-Перник, сочи произшествието да е настъпило при връщането й от магазин за плодове и зеленчуци на ул. „Кракра“ към дома й, находящ се на ул. „Струма“ (№ 14, според посочения адрес в исковата молба). Движела се по тротоара от лявата страна на ул. „Кракра“ с посока към ул. „Искър“. Когато стигнала до ул.

„Искър“ спряла и се огледала. Пресичала през средата на кръстовището, защото искала да продължи по ул. „Искър“ в посока към ул. „Струма“. Почти непосредствено преди удара, когато вече била по средата на кръстовището, видяла автомобил да прави ляв завой. Този автомобил я закачил със задната си лява врата (дръжката на вратата) лявата й ръка, при което паднала на средата на кръстовището (на самия път) на лявата си страна. Почувствала силна болка в лявото си коляно. Пешеходна пътека имало от другата страна на пресичаното кръстовище.

Според комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза установените увреждания при ищцата могат да бъдат обяснени със съприкосновение с лек автомобил при твърдяните от ищцата обстоятелства.