Решение № 16761 от 12.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52245/2023
- Вид
- Решение № 16761
- Подписан
- 12.09.2024
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16761 гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ................. при участието на секретаря ................. като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20231110152245 по описа за 2023 година обективно съединени иск на застрахован срещу застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 405 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба ищецът К. Г. П. с ЕГН**********, живеещ в ....................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. твърди, че сключил с ответното .................... застрахователен договор. Застрахователното събитие настъпило. Ищецът уведомил ответника за настъпването му и предала всички поискани документи. Въпреки това ответникът не изпълнил задължението си да заплати застрахователно обезщетение.
Искането е съдът да постанови решение, с което да бъде приеме за установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на ищеца следните суми:
666.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка .......... законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаването 1 на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 25. Х. 2018 година до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска по размер. Твърди още, че застрахования автомобил бил в лошо състояние при сключването на застрахователния договор. Вземането на ищеца било погасено по давност. Не оспорва механизма на настъпването на произшествието.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ
СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПООТДЕЛНО И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА
СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застрахователния договор:
На 21. ХII. 2017 година ................... с ЕГН**********, живеещ в гр. .................... собственик на лек автомобил марка .................... към същия момент, сключва с ответника застраховка ...... година. За горното явства застрахователна полица №................, представена по делото с исковата молба.
На
06. VII. 2018 година ответното застрахователно дружество е уведомено за промяната в собствеността на автомобила. Обстоятелството се установява от добавък към застрахователния договор, представен по делото от пълномощника на ответното дружество с нарочна молба, постъпила в съда на 05. IV. 2024 година.
2. По настъпването на произшествието:
На 05. VIIІ. 2018 година ищецът управлявал застрахования лек автомобил марка .................... по пътя от .................... Изпод гумите на насрещно движещ се товарен автомобил изхвръкват камъчета, които повреждат застрахованото превозно средство.
Съдът приема обстоятелството за безспорно установено, тъй като страните не спорят за него.
3. По искането за плащане на застрахователното обезщетение:
На 08. VIIІ. 2018 година ищецът изпраща на ответното застрахователно дружество представено по делото с исковата молба уведомление за настъпване на процесното произшествие. Направено е и искане за плащане на застрахователно обезщетение.
На 27. VIIІ. 2018 година ответникът изпраща на ищеца писмо с изходящ №..... с което отказва да плати застрахователно обезщетение. Писмото на застрахователя също е представено по делото с исковата молба.
4. Обстоятелства, установени от експертното заключение:
На 16. IV. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ................... представя в съда заключение на автотехническа експертиза. Видно от заключението, всички увреждания по лек автомобил марка ...................., твърдяни с исковата молба, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие, възлиза на 798.46 лева.
2
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
И ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:
На 15. Х. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Варненския районен съд. Исканата заповед е издадена от Софийския районен съд на 27. III. 2019 година по частно гражданско дело №73340 по описа на съда за 2018 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 28. VI. 2023 година съдът постановява Разпореждане №20095528, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 28. VIII. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 21. IХ. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По иска за главницата:
Според чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Тълкувайки цитираната разпоредба, съдът стига до извода, че за да се уважи предявения иск е необходимо наличието на следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие; настъпване на самото застрахователно събитие; уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок; установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи.
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, нито за уведомяването на ответника. Същите обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства. От допълнително представените от ответното застрахователно дружество документи се установява още, че то е било надлежно уведомено за промяната на собствеността на процесния автомобил.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи предявения иск като основателен.
3. По възраженията на ответника:
Спори се относно размера на щетата, т. е стойността на поправката на повреденото пътно транспортно средство. Тази стойност се установява категорично от експертното заключение и надхвърля търсеното с исковата молба.
В отговора на исковата молба се навеждат доводи за погасяване на вземането на ищеца по давност. Съдът счита обаче, че давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение във Варненския районен съд на 15. Х. 2018 година.
3
Процесното застрахователно събитие настъпва през същата година, в която ответникът отказва да плати застрахователно обезщетение. Затова съдът намира, че до прекъсването на давността не е изтекъл дори и краткия тригодишен давностен срок.
Поради изложеното съдът приема, че следва да постанови акта си по същество без да взема предвид възраженията на ответника.
4. По иска за обезщетението за забава:
Съдът уважава главния иск по изложени по-горе съображения, поради което следва да уважи и акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва като основателен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направила в исковото производство разноски от общо 725.00 лева, от които 25.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице и 400.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с уважената част от иска, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.
На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно уважената част от исковете в размер от общо 375.00 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от К. Г. П. с ЕГН**********, живеещ в ....................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. вземане за следните суми:
666.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка ....... законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 25. Х. 2018 година до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27. III. 2019 година по частно гражданско дело №73340 по описа на Софийския районен съд за 2018 година против .................... съществува.
2. ОСЪЖДА
.................... да плати на К. Г. П. с ЕГН**********, живеещ в ....................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
....................... чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. разноски, както следва:
375.00 лева по водене на заповедното производство;
725.00 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ищеца по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат Т. И. П. по 4 реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата не живее или не пребивава на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в разписката;