Решение № 408 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. П., 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500619 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1031/04.08.2024 г., постановено по гр.д. № 863/2024 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Прокуратурата на Р.Б. със седалище гр. С., бул. “В.“ № 2 да заплати на В. Т. Т. с ЕГН ********** от село О., обл. П., ул. “П.Е.“ № 8 на основание чл.2, ал.1,т.3, предл.1 от ЗОДОВ сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.330, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда № 107/24.11.2022 г по НОХД № 1115/2022г по описа на Районен съд-П., потвърдена с решение № 53/16.03.2023 г по ВНОХД № 195/2023 г по описа на Окръжен съд П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на присъдата-16.03.2023 г до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен иска за разликата от 6 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.

Осъдил е В. Т. Т. с ЕГН ********** от село О., обл. П., ул. “П.Е.“ № 8 да заплати по сметка на Районен съд-П. държавна такса в размер на 10 лв.

Осъдил е Прокуратурата на Р.Б. със седалище гр.С., бул. “В.“ № 2 да заплати на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. на адвокат И. В. от АК-П. с адрес град П., ул. “И.В.“ № 5 адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв.

1

Осъдил е Прокуратурата на Р.Б. със седалище гр.С., бул. “В.“ № 2 да заплати на В. Т. Т. с ЕГН ********** от село О., обл. П., ул. “П.Е.“ № 8 сумата от 10 лв./ разноски по делото за държавна такса/.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Р.Б. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Решението се обжалва изцяло включително и в частта за разноските, които във въззивната жалба погрешно са записани като 6 000 лв., а в действителност са 660 лв. Тезата на Прокуратурата е, че що се отнася до първоначалното задържане на В. Т. Т., отговорността не е на Прокуратурата, а на МВР, защото задържането е за 24 часа по Закона за МВР, а по отношение продължителността на делото се твърди, че правилно Районният съд е приел, че то е приключило в разумен срок, но доколкото все пак е могло да бъде съкратено като продължителност, причината за проточването му била поведението на самия обвиняем, който с голямо закъснение поискал събирането на доказателства и това станало едва в съдебната фаза.

Неправилно съдът бил приел, че в случая намира приложение чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ и това отново се обяснява с поведението на обвиняемия, като се преразказват неговите действия и се коментират мотивите на присъдата.

Твърди се, че както размерът на претендираното обезщетение, така и на присъденото такова, не съответстват на принципа за справедливост. От една страна съдът правилно бил посочил критериите, въз основа на които да определи размера на обезщетението за обичайните неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, но от друга страна приел за установени обстоятелства, обосноваващи размера на присъденото обезщетение, които жалбоподателят счита, че не били установени и доказани. Претенцията на Прокуратурата е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на Р.Б. ищецът В. Т. Т. е твърдял, че с постановление от 13.05.2022 г на разследващ полицай при РУ-П. е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ795/2020 г по описа на РУ-П., прокурорска преписка № 3011/2020 г. по описа на РП-П., за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК. На 09.08.2022 г от РП-П. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № 1115/2022 г по описа на РС-П.. С присъда № 107/24.11.2022 г. на РС- П. ищецът е бил признат 2 за невиновен в това, че е извършил вмененото му престъпление - палеж на лек автомобил. С решение № 53/16.03.2023 г. по ВНОХД № 195/2023 г. по описа на ПОС оправдателната присъда е била потвърдена.

Ищецът е твърдял, че на 30.04 и на 08.05.2020 г. бил опериран от аденом на хипофизата. Операциите били много тежки и след провеждането им имало дълъг период на лечение и възстановяване - повече от две години. Лекарите му препоръчали през това време да не се подлага на никакви емоционални натоварвания. Случило се точно обратното - на 13.05.2022 г. ищецът бил подложен на много силен психически стрес. Основните му притеснения били породени най-вече от страха, че ще бъде осъден ефективно и преживявал възможността да влезе в затвора като съвсем реална. В резултат на постоянния стрес се променил - станал сприхав и раздразнителен, без причина повишавал тон на близките си, предпочитал да е сам и почти престанал да общува с приятелите си. Притесненията му довели до липса на нормален сън, често безпокойство и проблеми в общуването с хората .

Твърдял е, че социалната общност на село О. не била голяма и всички се познавали. Хората бързо научили, че ищецът е обвинен за палежа на колата на техен съселянин и започнали да се отнасят с него по друг начин. Възприемали го като престъпник и започнали да го подозират за всеки инцидент, който ставал в селото.

Заявил е, че ответникът следва да отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, по което е бил оправдан. Твърдял е, че справедливото обезщетение за причините вреди възлиза на сумата от 20 000 лв. и моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.330, ал.1 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2023 г. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, включително и с оглед твърдяното разпространение на информацията за образуваното производство в малкото населено място, в което живее.

Досъдебното производство, по което било повдигнато обвинение на ищеца, било образувано на 19.09.2020 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването - протокол за оглед на местопроизшествие за деяние, извършено на 19.09.2020 г. Операциите на ищеца били на 30.04. и 3

08.05.2020 г., тоест около четири месеца преди деянието. В двете епикризи от МБАЛ “Св.И. Р.“ ЕАД - С. в препоръки за хигиенно-охранителен режим било посочено: рехабилитация, ограничение на физически труд 30 дни. Ищецът бил привлечен като обвиняем на 13.05.2022 г., тоест две години след провеждане на втората операция. В епикризата от УМБАЛ “П.“ ООД - П. от 02.04.2020 г. било посочено, че В. Т. по принцип бил по-избухлив /по данни на близките му/. Липсвали доказателства, че ищецът станал сприхав и раздразнителен в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение. Твърденията за притесненията му за ефективно наказание не били доказани, тъй като същият не бил осъждан и прокурорът в пледоарията си в съдебно заседание, проведено на 24.11.2023 г., а и в протеста си до ОС-П. бил поискал налагане на наказание в хипотезата на чл.66 от НК. Твърди се, че в първоначалния разпит на ищеца като обвиняем, проведен на 13.05.2022 г., той не бил взел отношение по вината си и не дал обяснение. Едва на 18.05.2022 г. при предявяване на разследването чрез защитника си бил поискал разпит на свидетели, както и да даде обяснения след техния разпит. В. Т. бил дал обяснения едва след като се запознал с материалите, знаел е към този момент всеки един от свидетелите какви показания е дал, включително и свидетелят А.Т. и бил изградил защитната си теза. Едва в разпоредителното заседание от 29.09.2022 г. на РСП. е поискан разпит на свидетеля У., св. П., двамата приятели на В. Т., разпитани в съдебно заседание на 20.10.2022 г. В същото съдебно заседание били допуснати до разпит други трима свидетели - Т.Т., Д. Т.а /родители на В./ и С.Т. /негова приятелка/. Тъй като посочените свидетели не били разпитани в досъдебното производство, защото не били посочени от ищеца, а в мотивите на оправдателната присъда било посочено, че обвинението не е доказано от обективна страна, като този извод бил базиран на показанията на тези свидетели, се прави възражение по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като доколкото би било налице някакво увреждане, то било причинено изключително по вина на пострадалия, поради което обезщетение не се дължало. Във връзка с оспорването на иска по размер се твърди, че претенцията е силно завишена и не е съответна на принципа на чл.52 от ЗЗД. Неимуществените вреди представлявали сериозно засягане на личността и достойнството на лицето, изразявали се в претърпени болки и страдания като в тежест на ищеца било да докажа вредите в този размер. Заявената претенция от 20 000 лв. не удовлетворявала критериите за справедливост и не съответствала на степента и характера на увреждането. Макар повдигнатото обвинение да било за тежко умишлено престъпление, наказателното производство приключило в разумен срок - само за десет месеца от привличането на ищеца в качеството на обвиняем, което станало на 13.05.2022 г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 16.03.2023 г. Прокурорът във въззивната инстанция не бил поддържал обвинението, а спрямо ищец била наложена най-леката мярка за 4 неотклонение „подписка“. Оспорена е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от 16.03.2023 г. поради неоснователност на главния иск.

Установява се от доказателствата по делото, че с постановление от 13.05.2022 г. на прокурор при РП-П. В. Т. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 795/2020 г. по описа на РУ-П. за това, че на 19.09.2020 г. в село О., област П., пред частен дом - къща на ул. “К.П.В.“ № 7 е запалил имущество на значителна стойност - МПС- лек автомобил марка „Т.Р.-4“ с рег.№ РА **** КМ, собственост на „М.Б.“ ЕООД - клон П. на стойност 8 500 лв., като деянието е квалифицирано като престъпление по чл.330, ал.1 от НК. По отношение на Т. е била взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата Т. бил разпитан като обвиняем, но се възползвал от възможността на този етап от наказателното производство да не дава обяснения. На 18.05.2022 г. на обвиняемия са предявени материалите по разследването. Упълномощеният му защитник е направил искане да му бъде даден срок от ден-два или най-късно до 23.05.2022 г. да посочи имената и адресите на трима свидетели, пред които свидетелят Г.И. е признал, че той е запалил колата. Направено е искане след разпита на тези свидетели обвиняемият да даде обяснения. Това искане на защитата е било отклонено от наблюдаващия прокурор като изрично с постановление от 20.05.2022 г. е оставено без уважение искането на обвиняемия В. Т. и защитника му адв. И. Л. за разпит на свидетели.

На 27.05.2022 г. обвиняемият В. Т. е дал обяснения. С постановление от същата дата прокурорът отново е отказал да уважи направените от обвиняемия и неговия защитник искания да бъдат разпитани като свидетели Н.П., Х.У. и Р.П..

На 15.07.2022 г. е изготвено заключително мнение на разследващия полицай при РУ-П. за предаване на съд.

На 11.08.2022 г. в Районен съд-П. е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1115 по описа на съда за 2022 г. С разпореждане № 1346 от 12.08.2022 г е било насрочено разпоредително заседание и същото е проведено на 29.09.2022 г. с участието на подсъдимия и неговия защитник.

Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbd2153d-b77f-421a-9067-f83b746a3490