Определение № 1001 от 08.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1001 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500540 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 278, ал. 1 вр. чл.

413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД чрез пълномощника си юрк. Ивета Тенева срещу Разпореждане №276/28.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. №255/2025 г. по описа на Районен съд- Карнобат в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 455,62 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 20.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 87,78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2023 г. до 04.12.2024 г.; 60,55 лв., представляваща лихва за забава от датата на предсрочната изискуемост 04.12.2024 г. до 26.02.2025 г.

В жалбата се застъпва становище за неправилност на съдебния акт в обжалвана му част поради допуснато съществено процесуално нарушение, поради което се иска неговата отмяна. Жалбоподателят смята, че заповедният съд не разполага с правомощието да изследва валидността на целия договор за потребителски кредит или на отделни негови клаузи. Счита, че неправилно съдът е приел целия договор за нищожен предвид установената неравноправност на отделни клаузи от същия. По отношение на претендираното договорно възнаграждение излага, че преди сключване на договора на длъжника е бил представен Стандартен европейски формуляр, чрез който последният се е информирал за условията и параметрите на окончателната сделка. Твърди, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания да е в размер до петкратния размер на законната лихва и не противоречи на добрите нрави. Счита, че ЗПК не урежда задължение за кредитора да изготвя и посочва методика за формиране на годишния процент на разходите при фиксиран лихвен процент. Акцентира върху обстоятелството, че всички императивни разпоредби на специалния закон са спазени, поради което изводите на съда за недействителност на договора поради противоречието му със закона се явяват неправилни. Във връзка със дължимата законна лихва изтъква, че същата се явява последица от 1 уважаването на главното искане, поради което е дължима. При тези съображения моли разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите от 455,62 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.12.2023 г. до 04.12.2024 г.; 87,78 лв.- лихва за забава за периода от 21.06.2023 г. до 04.12.2024 г.; 60,55 лв.- законна лихва за периода от 04.12.2024 г. до 26.02.2025 г. г. да бъде отменено, а делото върнато с указания да се издаде заповед за посочените вземания.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, като съдът споделя мотивите, изложени от първата инстанция като препраща към тях на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Производството е пред Районен съд- Карнобат е образувано по подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. А. М. за сумата общо от 3565,33 лв., от които сумата 1303,47 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №40017492981 от 18.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 26.02.2025 г. до окончателно изплащане, сумата от 455,62 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.12.2023 г. до 04.12.2024 г., сумата от 487,56 лв.- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;

670,35 лв.- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“; 500 лв.- неплатени такси за събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 19.02.2024 г.; 87,78 лв.- лихва за забава от 21.06.2023 г. до 04.12.2024 г.; 60,55 лв.- законна лихва от 04.12.2024 г. до 26.02.2025 г., както и 251,31 лв.разноски в заповедното производство. Кредиторът твърди, че е сключил договор с потребителя Б. М. за отпускане на кредит за сумата от 1500 лв.

Твърди, че длъжникът е заплатил пет вноски по погасителния план в размер на 151,77 лв., след което е преустановил изпълнението на договорните си задължения. Сочи, че падежът на последната вноска е настъпил на 20.06.2023 г., поради което след този момент длъжникът е изпаднал в забава за неизплатената част от кредита и дължи общо сумата от 3565,33 лв.

След разглеждане на заявлението и при осъществяване на правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните е нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК на възстановяване подлежи единствено чистата стойност по кредита след приспадане на петте платени вноски от по 151,77 лв., т.е. 399,59 лв.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни, съответстващи на материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. Видно от приложения към заявлението договор общото задължение по отпуснатия кредит е 3642,33 лв., от които 1500 лв.- главница. В договора годишният 2 процент на разходите по кредита е посочен като абсолютна стойност от 48,86% без посочени компоненти, като по този начин само формално са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така посочен същият не надвишава законовия максимум, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК от петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС. От друга страна, се установява, че към този процент не са включени възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 1425лв., тъй като ако бяха ГПР щеше да е в размер надвишаващ дори 100 %.

В процесния случай закупуването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е предвидено като изрично условие за сключване на договора за потребителски кредит, но е търговска практика на кредитора, с която се цели да се прикрият действителните разходи по кредита. Този извод се налага от характера на услугите съгласно приложимите към договора Общи условия, включително начина и условията за предоставянето им, както и приобщаването им към общата сума по кредита чрез включването им към месечните погасителни вноски по погасителния план. Това са разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му, следователно следва да се квалифицират като „общи разходи по кредита“ и следва да бъдат включени в ГПР, което видно не е сторено.

Невключването им в ГПР има за цел да създаде невярна представа относно действителния размер на разходите по кредита, така щото да съответства на уредения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. Предвид тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-714/22, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

Неоснователни се явяват заявените в частната жалба оплаквания, че съдът няма правомощията на етапа на заповедното производство да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд има правомощието да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато констатира, че искането противоречи на закона. Районният съд в рамките на своята проверка правилно е приел, че искането противоречи на закона, доколкото неточното посочване на ГПР е еквивалентно на липсата му в договора, което съставлява нарушение на императивното правило по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и влече нищожност на целия договор.

При извод за изначална недействителност на договора за потребителски кредит правилно районният съд е издал заповед за изпълнение единствено за главницата по договора за кредит след приспадане на заплатени от длъжника погасителни вноски. Със заявлението кредиторът сам сочи, че длъжникътпотребител е заплатил пет месечни вноски, след което е преустановил 3 плащанията. Заплатените суми следва да бъдат отнесени към чистата стойност на кредита, тъй като на връщане подлежи единствено остатъкът.

Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба- оставена без уважение.

При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължи присъждането на разноски.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №276/28.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. №255/2025 г. по описа на Районен съд- Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4