Определение № 17 от 09.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Плевен, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400501046 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.407 и чл.410 ГПК.

С определение № 5294/22.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 3588/2025г. на РС - Плевен /ПлРС/ съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение № 1926/13.06.2025г., издадена по ч.гр.д. 3588/2025г. на ПлРС, със заявител ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес адрес: гр.С., ж.к, „Я.“, ул. „П.Д.“ ***, и длъжник Л. К. К., ЕГН **********, в следните части: в Частта, в която се претендира главница от 310,54лв. и законна лихва върху нея от 13.03.2025г. – поради плащане; в Частта, в която се претендира главница от 162лв., и законна лихва върху нея от 13.03.2025г., както и припадащите се за тази част разноски от 77,14лв.

Постановил ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на заявителя ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес адрес: гр.С., ж.к, „Я.“, ул. 2 „П.Д.“ ***, за направените по делото разноски за остатъка от 147,86лв., в която Част приел, че определението има характер на разпореждане за издаване на изпълнителен лист и подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ПлОС за длъжника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител.

Срещу определението е постъпила частна жалба 34987/23.10.2025г., подадена от Л. К. К. с ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „К. – длъжник - в 1

Частта за разпореждането да се издаде ИЛ с твърдения, че е неправилно.

Оплаква се, че не дължи сумите, посочени в Заповед за изпълнение № 1926 от 13.06.2025г., издадена по ч.гр.д. №3588/2025г. на РС – Плевен, както и разноските за завеждане и водене на заповедното производство срещу него.

Посочва, че причината за това да подаде възражение срещу Заповедта за изпълнение е била тази, че същият не е собственик на недвижимият имот, Част от етажна собственост с административен адрес: гр.С., ж.к. „Я.“ ул.

„П.Д.“ ***, а именно на Офис № 2 в сградата.

Навежда доводи, че в качеството му на физическо лице, жалбоподателят Л. К. К. няма задължения към Етажната собственост. Собственик на недвижимия имот е „КА ЕМ КОНСУЛТ“ЕООД гр.С., с ЕИК ***, което е придобило гореописаният имот на 15.09.2009г. по силата на Договор за продажба на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ от ЕТ „К. 66 Л. К.“.

Излага съображения, че направеното възражение срещу Заповедта за изпълнение е било направено именно поради тази причина. А като причина за съществуването на задължение към кредитора, К. посочва, че е искал да плати от името на „КА ЕМ КОНСУЛТ“ЕООД, а не в лично качество, но от страна на кредитора е последвал отказ. Посочва, че плащане на едната част от задължението след издаване на Заповедта за изпълнение се е осъществила, т.к. в Заповедта е била посочена сметката на кредитора.

Моли съда да отмени определението на ПлРС и да постанови друго по същество на спора, по силата на което да бъде обезсилена в цялост Заповед за изпълнение № 1926 от 13.06.2025г., издадена по ч.гр.д. №3588/2025г. на РС – Плевен, в това число и в Частта за разноските, както и да му присъди разноски по настоящото дело в размер на 100,00лв. за адвокат.

От насрещната страна – ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес гр.С., ж.к, „Я.“, ул. 2 „П.Д.“ *** чрез Управителя Образцов вход ЕООД гр.С., ЕИК *** е депозиран писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който се изразява становище, че частната жалба е недопустима и неоснователна, а постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

Твърдят, че липсва правен интерес от обжалване, доколкото определението има характер на разпореждане в Частта за издаване на изпълнителен лист за разноските и подлежи на обжалване след връчване на 2 поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, а към 10.12.2025г. – датата на подаване на Отговора, изпълнително дело все още не е образувано срещу длъжника.

Считат в тази връзка, че за въззивника не съществува правен интерес от обжалване, доколкото обстоятелството за частичното обезсилване на Заповедта за изпълнение поради отказ от иска е в негова полза.

С отговора се възразява и срещу направеното оплакване в жалбата относно факта, че въззивникът не е собственик на Офис № 2, който е в режим на Етажна собственост в ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес: гр.С., ж.к. „Я.“, ул.„П.Д.“ ***, като считат това оплакване за процесуално недопустимо т.к. възражението е материалноправно, а тези възражения към изпълняемото право са изключени в изпълнителни процес и не подлежат на разглеждане в настоящото производство.

От въззиваемата ЕС чрез дружеството Управител навеждат доводи, че при реализиране на въззивната проверка, предвидена в чл.407, ал.1 от ГПК, същата е за законосъобразност на постановеното разпореждане, а не се изразява в разрешаване на материалноправен спор, свързан с предмета на делото.

Твърдят, че проверката разрешава процесуалноправен въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на Акта, въз основа на който е поискано издаването на изпълнителен лист. Считат, че правилно първоинстанционният съд е постановил издаване на изпълнителен лист за разноските, доколкото кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедното производство, и поради това, че е отпаднал правният интерес за предявяване на иска за съществуване на вземането, че длъжникът е имал възможността да обжалва Заповедта за изпълнение в Частта за разноските, но не е сторил това и тя е влязла в сила.

От ЕС чрез ЕОО дружество възразяват също и срещу искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от въззивника, като считат същото за неоснователно, т.к. частна жалба е подадена лично от жалбоподателя, а не чрез пълномощник в лицето на адвокат. Молят съда да я остави без уважение като неоснователна и да им присъди направените в настоящото производство разноски – 400лв. за адвокат.

3

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.407 ал.1 ГПК – л.22 от делото на ПлРС.

Частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с административен адрес адрес: гр. С., ж.к, „Я.“, ул. „П.Д.“ ***, като заявител в заповедното производство на 19.08.2025г. са подали молба, в която са посочили, че правят Отказ от иска си по смисъла на чл.233 ГПК, за сумата от 162лв. за монтаж на топломер, а остатъкът от 310,54лв. е заплатена от длъжника – физическото лице Л. К. К. след издаване на Заповедта за изпълнение.

Твърдели са обаче, че разноските по делото в размер на 225лв. не са заплатени от длъжника и са поискали за тях да им бъде издаден Изпълнителен лист.

ПлРС след като се запознал с това изявление, както и с представените доказателства от кредитора за плащане на суми по заявлението на 04.07.2025г.

/след връчване на Заповедта на длъжника на 01.07.2025г./, съдът намерил, че интересът на заявителя за предявяване на установителен иск срещу длъжника за заплащане на главницата за сумата от 310,54лв. по издадената по делото Заповед е отпаднал – налице е плащане, поради което приел че следва в тази Част Заповедта да се обезсили.

Но в претендираната част за разноски Заповедта не може да бъде обезсилена, а следва да се издаде изпълнителен лист на заявителя, в т.см. е т.10в от ТРОСГТК № 4/2013г. на ВКС на РБ.

Отделно, поради изявлението на кредитора, че се отказва от иска за сумата от 162лв., и обстоятелството, че за периода от 19.08.2025г. /датата на молбата на кредитора, сочеща, че той е запознат с хода на делото/ до 19.09.2025г., иск за тази сума не е подаден, то за тази сума Заповедта също следва да се обезсили, в който случай обезсилването следва да обхване и припадащите се към тази сума разноски от общо платените по заповедното производство.

Съдът изчислил, че припадащите се разноски към сумата от главницата в размер на 162лв., възлизат общо на 77,14лв., и за тази сума също обезсилил Заповедта, като се разпоредил на кредитора - заявител да се издаде 4

Изпълнителен лист само за разноски в размер на 147,86лв., отговарящи на Частта от главницата, която длъжникът е заплатил след получаване на ЗИ.

Тези изводи се споделят от настоящия състав на ОС Плевен.

Длъжникът Л. К. К. няма правен интерес от обжалване на определението в Частта за обезсилване на Заповедта за изпълнение поради плащане, отказ от иска и припадащата се Част от разноските в заповедното производство на сумата от 162лв., от който иск се е отказал заявителя – то е в негова полза.

Вярно е, че частната жалба против разпореждането за издаване на ИЛ в Частта за разноските е преждевременна поради невръчена ПДИ, но доколкото е в срок от връчване на цялото определение – подлежи на разглеждане по същество в Частта й против разпореждането за издаване на ИЛ.

Както и ПлРС е цитирил – съгласно т.10В от ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС на РБ за предявяване на иск за установяване на съществуване на вземане за разноските в заповедното производство не са налице прроцесуалните предпоставки на чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК – т.е. заявителят няма правен интерес да предявява такъв иск – издава му се ИЛ.

След като е извършено плащане на сумата от 310,54лв. след получаване на ЗИ, то за тази сума длъжникът е признал дълга и дължи разноски в заповедното производство. Материалноправните възражения, че не е собственик на Офис № 2 в ЕС и поради това не дължи разходите на Етажната собственост освен, че не могат да се обсъждат в производството по издаване на ИЛ и обжалването на разпореждането за това, не се подкрепят от представените писмени доказателства. Няма документ за собственост на Офис № 2 на името на ЕТ К. – 66 - Л. К. – ЕИК *** – заличен търговец, за да може при продажбата на търговското му предприятие недвижимия имот Офис № 2 в ЕС да се окаже придобит от ЕООД КА ЕМ Консулт 99 ООД гр.С., ЕИК ***.

Видно и от актуалното състояние на регистрацията на ЕООД - Апорт на такъв имот в Дружеството не е правен.

Ето защо определението в обжалваната му Част следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

Такива за настоящото дело на жалбоподателя – длъжник и ответника по 5 жалбата – заявител не следва да се присъждат. Общото правило за разноски по дело по чл.407 ГПК – Част от изпълнителното производство - не е приложимо по жалба в Частта за разноски, за които е издаден ИЛ.

Приложими са правилата за производството по чл.248 ГПК по исковото, в което не се дължат разноски по обжалване на определението по чл.248 ГПК.

В този смисъл е Решение № 1646 от 30.06.2022г. на СГС по в.гр.д. № 6263/2022г., в което са посочени и четири определения на ВКС на РБ за недължимост на разноски при обжалване на определението по чл.248 ГПК.

Идеята е, че начисляването на разноски върху разноски оскъпява процеса и ненужно обременява страните по един вече решен по същество материалноправен въпрос.

Исканията за разноски за настоящото производство и на двете страни са неоснователни – подлежат на отхвърляне.

Настоящото определение няма да подлежи на касационно обжалване – ТРОСГТК № 5/2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ВКС на РБ.

По изложените съображения ОС гр.Плевен

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Л. К. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. „К. – длъжник – против определение № 5294/22.10.2025г. в Частта му за разпореждането да се издаде Изпълнителен лист за направените по заповедното производство по ч.гр.дело № 3588/2025г. на ПлРС разноски в размер на 147,86лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя и ответника по жалбата за присъждане на разноски по настоящото дело, като неоснователни.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----