Решение № 387 от 15.12.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1057/2022
- Вид
- Решение № 387
- Подписан
- 15.12.2022
- В сила
- 30.12.2022
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 387 гр. Карлово, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101057 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК , предявен от Т. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул. „З.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, в качеството на баща и законен представител на Т. Т. А., ЕГН:**********, чрез адв. Г. Г. против М. Г. Г., ЕГН:**********, адрес: гр. Б., ул. „**-та“ №*.
В исковата молба се твърди, че Т. Н. А. и ответницата М. Г. Г. живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се родили децата Т. А. А. – роден на ********* г. и пълнолетната вече Н. Т. А., ЕГН:**********.
Твърди се, че родителите понастоящем били разделени, като отношенията им свързани с упражняване на родителски права, издръжка, местоживеене на децата и режим на лични отношения били уредени със споразумение по гр. д. №1246/2016 г. по описа на РС К.. Родителските права по отношение на децата били предоставени на бащата, а майката се задължила да изплаща издръжка в размер на 115 лева за всяко от тях.
През учебната 2021-2022 г. малолетният Т. Т. А. бил редовен ученик в *-ти клас в СУ „Х. П.“ – гр. К., а разходите свързани с облекло, учебни 1 помагала и извънучебни занимания нараснали в годините. Самото дете вече навлязло в пубертета, което било свързано с допълнителни грижи и разходи.
През годините ответницата често забавяла плащанията по така присъдените издръжки, което от своя страна довело до жалби от страна на бащата до прокуратурата, като ответницата била съдена, за това, че не изплаща издръжка на децата си.
На 30.05.2017 г. бащата Т. А. подал жалба до ДСИ, при PC К., като било образувано ИД № 47/2017 г., по описа на PC К., поради неизпълнение на задълженията й да заплаща присъдената издръжка. По същото изпълнително дело била извършена публична продан на имот на ответницата, с която сума били изплатени част от задълженията й.
Поради забава и неплащане на остатъка от издръжката по жалба на бащата Т. А. било образувано НОХД № 618/2018 г. по описа на PC К., по което ответницата била призната за виновна за извършено престъпление по чл.183, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Въпреки това тя продължавала да забавя с месеци плащането на дължимата издръжка.
През годините ответницата не предоставяла никакви средства за децата си и не полагала никакви грижи за тях, въпреки нуждите им. Това не се променило и след отпадане на задължението за издръжката спрямо пълнолетното вече дете Н. А.. Когато се е налагало да се закупуват по-скъпи неща необходими за малолетния Т. като учебници, помагала, дрехи, обувки, телефони, лаптопи и др., единствено бащата покривал всички разходи. За него били необходими повече ежедневни средства за храна, за тетрадки, учебници и учебни помагала, дрехи и обувки, но също така и средства за уроци, интернет, телефони, лаптоп, както и средства за транспорт до училище. Увеличени били разходите за отопление, осветление и за храна, особено в последните няколко месеца, което създавало финансови трудности на бащата.
Твърди се, че ответницата нямала особени финансови затруднения и можела да заплаща издръжка на сина си в размер на 280.00 лева.
С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената със съдебна спогодба, отразена в протокол № 151/21.02.2017 г. по гр. дело №1241/2016 г. по описа на PC К. издръжка, 2 която ответницата следва да заплаща на детето си Т. Т. А., като я УВЕЛИЧИ от 115.00 лева на 280.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата, чрез адв. И. Д., оспорва иска по размер.
Не оспорва, че от съвместното съжителство с ищеца имат родени две деца – пълнолетната Н. Т. А. и малолетният Т. Т. А., роден на ********* г.
Признава факта, че по гр. д. №1241/2016 г. на РС К. родителите постигнали споразумение, по силата на което тя заплаща месечна издръжка в размер на 115 лв. на сина си Т., като преустановила изплащането на издръжка на пълнолетното дете.
Не възразява и срещу твърдението от страна на ищеца за честите си забавяния за изплащане на издръжката на двете деца. Не отрича, че през 2017 г. срещу нея било образувано изпълнително дело, по което била наложена възбрана на единствената нейна собственост, която някога била имала – къща с дворно място в с. К., останала й в наследство от нейния я баща. Къщата наистина била продадена при насрочена втора продан по изпълнителното дело, значително под пазарната й стойност, като сумата по нея била директно преведена на ищеца. Три дни преди извършването на публичната продан на имота, ответницата била осъдена на пробация за неплащане на издръжка. А няколко месеца след проданта била осъдена втори път, също на пробация, за остатъка от неплатената издръжка, за която продажната цена на имота не достигнала. Тоест не веднъж, а два пъти била осъдена по дела от общ характер.
Категорично възразява срещу твърдението, че не полагала никакви грижи за децата си, въпреки нуждите им. Както било много добре известно на ищеца, след раздялата им през 2015 г., след повече от петнадесетгодишно съжителство и изгонването й от негова страна от апартамент, който той закупил по време на това съжителството, но на свое име, тя останала сама с децата им, буквално на улицата, като взела само личните си дрехи. Освен да напусне жилището, ищецът я накарал да остави леката кола, която имали, отново записана на негово име. Наела квартира, чийто наем бил 100 лева, а тя 3 работела за 400 лева и без никаква финансова подкрепа от ищеца няколко месеца сама отглеждала децата. Виждала, че й е невъзможно да им осигури удобствата, които имали в така нареченото им семейно жилище, както и финансите, с които баща им разполагал, като международен шофьор. Тогава провела разговор с децата и сама им предложила да се върнат да живеят заедно с него. Те се съгласили, а при разговора с баща им той заявил, че ако децата отидат при него, майка им не трябвало да стъпвам в дома им и да не контактува с тях. Вследствие на това решение децата отишли да живеят при баща си, като последвало дело със споменатото вече споразумение. Така по време на продължителните си месечни курсове извън страната той предпочитал да наема жена, която да се грижи за тях, вместо ответницата като тяхна майка да го прави.
Ищецът не знаел как тя причаквала децата си по улицата, за да ги види и как те се притеснявали той да не разбере, че контактуват с нея. Знаел, обаче, че на телефоните им нейният номер бил блокиран и тя нямала никаква връзка с тях. Не можела да участва в личните им празници и виждала как децата се притесняват при срещите си с нея, за да не ги види някой, че разговарят. Имало случай, при който пресрещнала дъщеря си в ден, в който малкият й син имал рожден ден и поискала да купи торта, която тя да занесе вкъщи. Дъщеря й се притеснила и отказала, защото не знаела как да я внесе там и да не се разбере, че е от майка й. Ответницата се почувствала ужасно, когато родната й дъщеря я помолила да не ходи на бала й при завършване на образованието й. Така, че въведените в исковата молба твърдения за тотална незаинтересованост от ответницата към децата й, не отговаряли на истината.
Ответницата не оспорва, че съгласно чл. 143 СК, че всеки родител е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка излага следните аргументи:
От 2016 г. живеела на семейни начала с И. И., в дома на неговите родители, а от това съжителство на ****** г. се родил синът им И. И. И., който в момента бил в п. група. Работела в „Б. р. – *****“ ЕООД, като от 01.07.2022 г. била преназначена на четиричасов работен ден с основно месечно възнаграждение 370 лв. Партньорът й работел на същото място, но на осемчасов работен ден. Всеки месец той заплащал на каса на „У. Б.“ по 450 4 лв., с която погасявал кредит, изтеглен, за да направят годни за живеене помещенията, в които се нанесли, когато заживели заедно. Кредитът щял да бъде изплатен през 2028 г.
Ответницата твърди, че от м. юли 2022г. месечните й доходи били 290.56 лв., а на съпруга й – 654.31 лв., т. е. разполагали на месец с общо 944.87 лв., от които погасявали кредит с месечна вноска от 450 лв. От средата на лятото получила болка в областта на мишницата на лявата си ръка и след преглед от специалист се установило, че има фибром в описаната област.
Било й препоръчано, като единствено възможно, оперативно лечение, предвидено за 29.09.2022 г. Колко време след това щяла да остане в болничен и съответно – щяла да получава по-ниско възнаграждение, самата тя не знаела.
Това били нейните финансови възможности и материално състояние, за които ищецът твърдял в молбата, че нямала особени финансови затруднения. В същия момент не споменавал нито факта, че закупил на свое име жилище по време на съвместното близо 15-годишно съжителство и я накарал да го напусне, без да вземе нито една вещ, закупена от тях през този период. Не посочвал и никакви данни за своето възнаграждение като международен шофьор, което също било от значение при оценяване на възможностите на всеки родител поотделно.
В този смисъл, на първо място, не била налице така описаната незаинтересованост от нейна страна по отношение на детето й, а тя самата била лишена от непосредственото си участие си като майка. На второ място, финансовите й възможности били минимални, противно на твърденията на ищеца.
С оглед изложеното ответницата моли, искът за увеличение на издръжката на малолетното дете да се уважи до размер от 180 лева, като претенцията над тази сума да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представените удостоверения за раждане, че Т. Н. А. и М. Г. Г. са родители на малолетния Т. А. А. и 5 пълнолетната Н. Т. А..
Безспорно е също така и се установява от приложения в препис Протокол № 151/21.02.2017 г. по гр. дело №1241/2016 г. по описа на PC К. , че родителите са постигнали споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата, като местоживеенето им е определено при него. На майката е определен режим на лични контакти с децата и е задължена да им заплаща месечна издръжка в размер на 115.00 лева за всяко от тях, считано от 15.11.2016 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.
Представено е копие от удостоверение за раждане на детето И. И. И., роден на ******** г., от което е видно, че негови родители са ответницата М.
Г. и И. И. И., ЕГН: **********.
От представената служебна бележка от СУ „Х. П.“ – гр. К. се установява, че през учебната 2021/2022 г. детето Т. А. А. е записан като ученик в дневна форма на обучение и редовно посещава учебни занятия.
От представеното удостоверение изх. №274/27.10.2022 г. е видно, че за периода м. октомври 2021 г. – м. април 2022 г., включително, Т. Н. А. е получил от „А. т.“ ЕООД общо 4301,74 лева брутно трудово възнаграждение, или средно по 614,53 лева месечно.
Представени са служебни бележки изх. №97/28.10.2022 г. и изх.
№98/28.10.2022 г. от „К.М.Д . Л. ООД“ – гр. П., от които се установява, че за периода от м. април до м. септември 2022 г., включително, ищецът е получавал месечно трудово възнаграждение от в размер на 637,87 лева, нето (822,00 лева, бруто).
Ответницата представя Допълнително споразумение от 01.07.2022 г. към трудов договор №227/30.01.2020 г., от което е видно, че от тази дата работи на четиричасов работен ден в „Б. р. – В.“ ООД, гр. П., на длъжност „работник, рибно стопанство“. От представеното удостоверение изх. №СБ2022-44/07.09.2022 г. се установява, че за периода м. септември 2021 г. – м. август 2022 г., включително, тя е получила общо 5870,64 лева нетно трудово възнаграждение (7493,07 лева, бруто) или средно 489,22 лева на месец (624,42 лева, бруто). Видно е, че след сключване на допълнителното споразумение и 6 преминаването й на непълен работен ден, месечните й трудови доходи са в размер на 290,56 лева.