Решение № 11358 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11358 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110122813 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е иск от Б. Г. Б., срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С***** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 326,37 лв., заплатена при изначална липса на правно основание - нищожната клауза на чл. 9, ал. 2 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 500052454/13.05.2022г., предвиждаща заплащане на такса за „динамично плащане“ в размер на 500 лева.

Ищецът твърди, че на 13.05.2022г. сключил с ответното дружество - „Б.Е.Д.К.“ ООД, Договор за паричен заем № 500052454, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв. Излагат се твърдения, че в договора било посочено, че клиентът ще се възползва от услугата „динамично плащане“, за която съгласно чл. чл. 9, ал. 2 било уговорено възнаграждение в размер на 500 лева или 50 % от главницата. Твърди, че заплащането на допълнителната такса е включено към месечните погасителни вноски. Счита, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена. Твърди се, че клаузата е нищожна, поради противоречия с добрите нрави, тъй като уговорката водела до оскъпяване на кредита, а не се предоставяла услуга на кредитополучателя, както и поради противоречие с разпоредби на ЗПК. Сочи също, че е налице и заобикаляне на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посочва се, че уговорката не кореспондирала и с изискванията на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че е заплатила при изначална липса на основание, на ответника сумата в размер на 326,37 лв., поради което последният следва да бъде осъден да й я заплати. Ето защо предявява настоящия иск, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131. ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че между страните е налице договор за кредит, с посоченото в исковата молба, съдържание, като оспорва единствено размера на сумата, която 1 ищцата твърди, че му е заплатила на основание клаузата на чл.9, ал.2 от договора, като поддържа, че заплатената сума е в размер на 159, 08 лв.

С протоколно определение от 11.02.2026 г. съдът на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на предявения иск, чрез неговото намаляване, като същият се счита за предявен за сумата от 159,08 лв., като в частта за горницата над пълния предявен размер от 326,37лв., производството е прекратено, поради отказ от иска.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и между страните не е спорно, че ищцата е заплатила на ответника сумата в размер на 159,08 лв. - такса "динамично плащане" по договор за кредит № 500052454, сключен между страните на 13.05.2022г. С влязъл в сила съдебен акт, процесната клауза от договора, на основание на която ищцата е заплатила процесната сума на ответника, е била прогласена за нищожна. С оглед на изложеното, заплатената сума от ищцата в размер на 159,08 лв./81,34 евро е платена при изначална липса на правно основание, поради което подлежи на връщане.

При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 25,56 евро, представляваща разноски за държавна такса.

Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния представител на ищеца за оказана безплатна правна защита, на което същият има право, което възлиза на 245,42 евро, какъвто съдът счита, че е справедливият му размер, като съобрази относително ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания /единствено такова/, както и обема на осъществената процесуална защита.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 81,34 евро, получена при изначална липса на правно основание и представляваща заплатена от ищцата такса "динамично плащане" по договор за кредит № 500052454 от 13.05.2022г., която клауза е прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.04.2025г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 25,56 евро, за разноски по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв, Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. С******, сумата в размер на 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Б. Г. Б..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3