Решение № 5437 от 07.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5437 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100505438 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2382 от 12.02.2024 г. постановено по гр. д. № 1484/2023 г. на СРС, 138-ми състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Ж. Д. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.******* дължи на СОФИЙСКА ВОДА АД с ЕИК: ******* и адрес: гр. София, *******, БИЗНЕС ЦЕНТЪР И.Ц.Б., сумата от 345.00 лева - главница за потребена вода за кл. №******* за период от 08.03.2019 г. до 01.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и 15.00 лева - мораторна лихва за период от 08.04.2019 г. до 01.04.2020 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от по ч.гр.д. № 74351/2021г. на СРС, III ГО, 138 с-в, като за разликата до пълните им предявени размери са отхвърлени като неоснователни исковете.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника Ж. Д. К. срещу решението в частта на уважаване на исковете с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че с постановеното решение, неправилно съдът е приел, че потреблението на ВиК услуги в имота възлиза на стойността, за която са уважени исковете. Като не е съобразил, че в проведеното производство не е доказано реалното 1 потребление на ВиК услуги, съдът неправилно е постановил решение, с което е уважил в една част от исковете. Освен това поддържа, че вземанията са погасени по давност и съдът не е съобразил това при постановяване на решението си.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода” АД не е подала писмен отговор на подадената въззивна жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.

269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.

За да уважи в една част предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца същият има качеството на потребител на ВиК услуги.

Приел е за установено, чрез приетите пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ потребление на ВиК услуги за периода 08.03.2019 г. до 01.04.2020 г., възлизащи на стойността, за която са уважени исковете при съобразяване като неоснователно 2 направеното възражение за погасяване по давност на вземанията от страна на потребителя- ответник.

Така посочените изводи се възприемат от настоящия състав.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.

Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период, което се установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София. В последната е отразено вписване на договор от 17.12.2004 г. за прехвърляне на правото на собственост върху водоснабдения имот – гр.София, ЖК.******* в полза на ответника.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.

3

1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998 г. до 04.08.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ищеца и основаната на това договорна обвързаност с ответното дружество.

Отразените в справката факти не са оспорени от ответника, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./ Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищецът „СОФИЙСКА ВОДА” АД. В границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е 4 възникнало и неговия размер.

Съдът намира, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ и ССЧЕ, които настоящия състав възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че дружеството-ищец действително е доставило за процесния период количества питейна вода за обект собственост на ответника за периода 08.03.2019 г. до 01.04.2020 г., които възлизат на стойност 345.00 лева при съобразяване установеното – че количеството им е определено според действащата цена на услугата за един потребител по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., което не е оспорено от ответника.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, в случая е установено чрез ангажираните доказателства и констатациите на СТЕ, че в имота няма монтиран индивидуален водомер за отчет на потребените количества вода.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл. 34а, ал. 5 от посочения нормативен акт, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца, като, в случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.