Решение № 125 от 18.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Невена Пл. Великова

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500151 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано e по въззивна жалба, депозирана от първоначалния ищец и настоящ въззивник о т С. Н. Н., чрез адвокат В. Д. срещу решение № 329/ 22.10.2025 г., постановено по гр. д. № 952/2024 г., по описа на Районен съд Костинброд (КРС), с което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск на ищеца С.

Н. Н., ЕГН ********** срещу ответника „Ю.“ ООД, ЕИК ********* - на осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконна и отмяна на заповед № 337/16.09.2024 г. за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и Е ОТХВЪРЛИЛ иска на ищеца С. Н. Н., ЕГН ********** за осъждане на ответника „Ю.“ ООД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 2799,00 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестие - три месеца, на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда – 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

С решението си КРС е възложил в тежест на ищеца С. Н. Н. сторените 1 от ответника „Ю.“ ООД съдебни разноски в размер на сумата от 1800,00 лева.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като счита, че първоинстанционният съд е установил еднопосочно фактите по казуса и твърденията само на ответника.

Счита, че издадената от работодателя заповед за уволнение е незаконна, тъй като вече ТПО на ищеца с ответника е било прекратено едностранно от първия, в каквато насока развива подробни оплаквания и се позовава на съдебна практика на ВКС в подкрепа на изложеното.

Претендират се разноски, сторени пред районния и въззивния съд.

В срок е подаден писмен отговор от въззиваемата страна – първоначален ответник „Ю.“ ООД, чрез адвокати Ч. и Д.– А. от САК, в който по подробно изложени съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Процесуалният представител на въззиваемия намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено при адекватна оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Претендира разноски пред въззивния съд.

От фактическа страна съдът възприема за установено следното:

Страните са се намирали в трудово правоотношение (ТПО) по силата на сключен между тях трудов договор № 50 от 01.03.2021 година, като ищецът заел длъжността „шофьор на товарен автомобил / международни превози“ с уговорен шестмесечен срок за изпитване срещу възнаграждение в размер на 650 лева – минимална работна заплата (МРЗ). Уговорено било място на полаганне на труд по седалището на ответника за осемчасов работен ден и тримесечно предизвестие за прекратяване на договора по инициатива на работника. За 2024 г., МРЗ е била в размер на 933,00 лева.

Било извършено командироване на ищеца извън страната за срок до три месеца, съгл. Заповед № 2024/1152, считано от 27.02.2024 г., като от представено предписание на Д“ИТ“ на ответника е предписано да изплати в пълен размер сумите за осъщественото командироване.

В резултат на горното, на ищеца не били изплатени дължими суми по неизпълнени от работодателя задължения, установени с подзаконов нормативен акт - Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, а именно: възнаграждение за 11 работни дни през месец юни 2024 година, вместо да му бъдат изплатени командировъчни в размер на 103 евро на ден /при командироване над 105 дни/ са му били изплатени по малко - малко над 87 евро на ден. През месец декември 2024 година му била преведена допълнителна сума от 316,91 лева, представляваща доплащане на командировъчни за месец юни 2024 година.

На 14.08.2024 година ищецът депозирал пред ответника заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 327, ал. 1, т.

3, предл. последно - прекратяване на ТПО от работника без предизвестие.

Налице е уведомление от ответника до ищеца от 13.09.2025 г., с което работодателят го уведомява, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.

2

На 16.09.2024 г. ответникът е издал заповед № 337 за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ - прекратяване от работника с предизвестие, като в заповедта е отбелязано, че на работника се дължи обезщетение за неизползван отпуск, а така също и задължение за заплащане от работника на обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждение за неспазено предизвестие.

Както уведомлението, така и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са изпратени чрез куриер за връчване на ищеца, които ги е получил на 18.09.2024 г., но е отказал да подпише документа за получаване на заповедта.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Софийски окръжен съд намира следното:

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Костинбродски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Костинбродси районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата .

Същото не е правилно, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция не съвпадат с тези, сторени от районния съд в атакувания съдебен акт.

Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че в опровержение на 3 изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд, следва да се изложи следното:

При предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят е достатъчно само формално да направи оспорване на законността на уволнението, като в хода на съдебния процес работодателят носи цялата доказателствена тежест да установи и обоснове при условията на успешно проведено пълно и главно доказване посоченото в заповедта за уволнение основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка срещу работника.

В тежест на ищеца е да докаже, че правота на работодателя да прекрати трудовия договор с работника чрез налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ не е било надлежно и правомерно упражнено, а в тежест на ответника е да докаже законността на прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО).

В настоящия казус ищецът е провел успешно пълно и главно доказване при реализираното оспорване на прекратяване на ТПО, като установява, че първи надлежно и правомерно е упражнил потестативното си право да прекрати сключения договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3, предл.последно КТ, чрез изпратено писмено заявление, получено от работодателя на 14.08.2024 година, като обжалваната заповед за прекратяване на ТПО на работника с ответника датира от по – късна дата, през месец септември 2024 година.

Нормата на чл. 327 от КТ представлява материално, субективно преобразуващо право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя, като неговото упражняване не е с свързано с предварително уведомяване на последния.

Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се осъществява с едностранно волеизявление, което следва да е ясно, недвусмислено, безусловно и в писмено форма, както е сторено в случая.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен извършена промяна мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение от страна на работодателя освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и неизпълнение на други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.

Горното обуславя обективно работодателят да е в неизпълнение, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, ал.1, т. 3 КТ.

Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.

Законът не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяване на трудов договор без 4 предизвестие от работника. И за двата случая нормата сочи, че трудовото правоотношение се счита за прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/. Т.е., законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посоченото от работодателя или от работника за прекратяване на договора.

Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основания по чл.327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника основание.

Въпросът дали преобразуващото право по чл. 327, ал. 1 КТ е съществувало, т.е., дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено, може да бъде предмет на преценка и евентуално установяване впоследствие в случай, че работодателят предяви по съдебен ред притезания, възникнали като негова последица, каквото в случая не е сторено. /напр. обезщетение за неспазено предизвестие и др.)

В подкрепа на горното се яввяа и константната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 144 от 23.02.2010 г., по гр.дело № 3101/2008 г. на ВКС, І ГО, ГК и Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр.дело № 832/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, ГК/.

При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чиито фактически състав е настъпил по-рано. В случай, че писменото волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ е получено и от работодателя и е настъпило действието на прекратяването, а връчената впоследствие заповед за прекратяване на ТПО от страна на работодателя е била безпредметна /В този смисъл Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр.дело № 832/2010 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

В наснтоящия казус работодателят е издал Заповед № 2024/1152, с която е командировал ищеца за времето на изпълнение на международните рейсове, считано от 27.02.2024 година - до три месеца след началото на командироване и до завършване на поставената задача в страни от Европейския съюз. Със Заповед № 5/10.12.2008 г. на основание чл.31, ал.6. чл.32, ал.1, чл.34 и чл.35, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е изм. и допълнение от 31.01.2024 г. е определено заплащане на ставка (командировъчни плюс трудово възнаграждение) при извършване на международни превози в Европа, според продължителността в рамките па 105 дни в командировка - над 102 евро на ден плюс бонуси и според критериите по т.1. При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, видно от писмо изх.№ 24089237/04.10.2024 г. е 5 дадено задължително предписание да се изплатят в пълен размер командировъчни пари на ден, за времето на командировката. Едва на 10.12.2024 г. (четири месеца след едностранното прекратяване на ТПО от работника) ищецът е получил от ответника с банков превод сумата от 316,91 лева, представляваща командировъчното доплащане за месец юни 2024 година.