Протокол № 122 от 14.07.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 122 гр. Пещера, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска

Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Цветанов Наказателно дело частен характер № 20265240200046 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ТЪЖИТЕЛЯТ А. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява ПОВЕРЕНИК - адв. Р. Д. - с пълномощно по делото.

ПОДСЪДИМАТА Е. Г. П., редовно призована, се явява лично и с адв. Л.

М., упълномощен ЗАЩИТНИК на подсъдимата.

СВИДЕТЕЛЯТ В. П. П., редовно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ К. В. Р., редовно призован, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. П. П., редовно призован, се явява лично.

По хода на делото:

ПОВЕРЕНИК АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

ПОДС. Е. П. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

1

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

СВИД. В. П. П. – роден на 25.02.1995 год. в гр.Пещера, служебен адрес: гр.Пещера, ул. „П. Цикалов“ № 1, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН - **********, без дела и родство със страните.

СВИД. К. В. Р. – роден на 17.12.1975 г. в гр. Пазарджик, български гражданин, българин, служебен адрес: гр.Пещера, ул. „П. Цикалов“ № 1, неженен, със средно образование, ЕГН - **********, неосъждан, без дела и родство със страните.

СВИД. Г. П. П. – роден на 08.09.1983 г. в гр. Пещера, български гражданин, българин, адрес: гр.Пещера, ул. „Д-р П. Цикалов“ № 1, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН - **********, без дела и родство със страните.

Разясниха се правата на свидетелите по чл.122, във вр. с чл.121 и чл.119 от НПК. Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК - всеки от тях обеща да говори истината.

На основание чл. 273, ал.1 НПК свидетелите се отстраниха от съдебната зала – до разпита им, с изключение на свид. Г. П..

Пристъпи се към разпита на свидетеля Г. П..

СВИД. Г. П. – Посещавал съм сигнал за конфликт между тъжителя и подсъдимата. Веднъж съм ходил с колегата П. М. на 08.02.2026 г. Изпрати ни дежурния ОДЧ - на ул. „Г. К.“ № 6а. Чакаше ни там един господин отпред италианец. Трудно се разбирахме. Той леко говори български, ние леко говорим английски и разбрахме, че иска да види детето си и майката на детето /сочи подсъдимата/ не му го дава. Един съсед отвори с чип входната врата на блока. Качихме се до етажа, позвънихме, отвори госпожата и каза, че детето е болно - ако иска бащата да го види детето – може, но само вътре в нейно присъствие, иначе няма да му го даде извън апартамента. Той искаше да го вземе със себе си, не искаше да влиза в апартамента. Имаше италианеца документи от съда - да вижда детето без присъствието на майката. Видя се с детето на вратата, вътре в апартамента не влезна. Малко дете беше, около годинка. Не видях да може да ходи детето, държаха го. Видя го за малко и това е което си спомням.

2

На въпросите на адв.Д.:

СВИД. Г. П. – Не мога да преценя дали детето е било болно, не съм лекар. Не е кашляло или нещо такова, не мога да преценя дали е било болно.

Държеше се нормално, детето не е плачело. Не съм влизал в апартамента, не съм видял други хора. Колегата им обясни, че има документи бащата - че има право да го вижда детето. Тя /сочи подсъдимата/ каза, че само в нейно присъствие ще види детето, защото е болно. Заедно си тръгнахме с колегата и италианеца - А.. Навън пак разговаряхме с колегата с А.. Той категорично не пожела да влиза в апартамент. Не е обяснил защо не иска. Показа само документите, че има право да вижда детето в този ден.

На въпросите на адв.М.:

СВИД. Г. П. – Аз видах, че италианеца носеше само документи, не си спомням такива работи – детска храна или количка. Не си спомням да е представила тя/поглежда подсъдимата/ документи, мисля, че не, каза, че е болно детето. Ние бяхме в коридора на стълбището, отвън на вратата беше разговора. Не сме влизали в апартамента. Италианецът каза, че не иска да остава с нея в апартамента.

ПОВЕРЕНИК АДВ. Д. – Нямам повече въпроси.

ЗАЩИТНИК АДВ.М. - Нямам повече въпроси.

ПОДС. Е. П. – Нямам въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия напусна залата.

В залата се въведе свид. В. П..

Пристъпи се към разпита на свидетеля В. П..

СВИД. В. П. – Ходил съм сигурно поне 4 пъти на този адрес по сигнали, дали от едната - дали от другата страна. Не мога да си спомня първия път точно коя дата е било - дъждовно време беше. Винаги съм бил с колегата К. Р..

Което си спомням е, че от ОДЧ ни пратиха на ул. „Г. К.“ № 6. Сигналът беше подаден от италианец-А. затова, че неговата жена, с която е съжителствал и имат общо дете, не изпълнява съдебно решение и не позволява той да види детето през определените часове позволени от съда. Заварихме господина отпред, разбирахме се трудно. Представи ни съответните документи и в тях пишеше, че има право да го взима детето. Пращаха ни с колегата на адреса като поредица - събота и неделя, на следваща, на по – следваща седмица.

3

Слезе госпожата пред сградата, мисля, че първия път представи болничен лист, че детето е болно. В някои от случаите бяха устно предупредени двете страни, в някои от случаите бяха предупредени писмено - да не се саморазправят, а специално госпожата - да изпълнява съдебно решение.

Наистина не мога да си спомня, по сходен начин се развиваха нещата всеки път като сме ходили. Аз лично не съм виждал детето и колегата не го е виждал. От това, което пишеше на документите, представени ни от италианеца помня, че детето е било на около годинка. Госпожата предлагаше да влезе А. - да си види детето с нейно присъствие, но и с наше присъствие.

Явно тя имаше някакви опасения, не мога да разбера защо. Той имаше претенции само да си види детето. На практика нито един път от случаите, когато аз съм бил там – италианеца не влизал да види детето. Не мога да си спомня друго обяснение да е давала госпожата – защо не му го дава - освен, че то е болно.

На въпросите на адв.Д.:

СВИД. В. П. – Госпожата слизаше пред блока. Детето не е било с нея, аз не съм го виждал. По нейни думи – то оставало горе - при роднини на госпожата. Аз няма как да знам дали това действително е било така. Не съм се замислял дали детето е наистина горе в апартамента, но съм нямал и повод да се съмнявам. Всеки път, когато съм ходил на сигнал тя е слизала долу без детето. Оставал съм с впечатлението, че винаги е имало някой при детето горе в нейния апартамент. И аз имам две деца и не съм ги оставял на такава възраст без надзор. Не помня пред мен А. да е твърдял, че иска да го взима със себе си детето. Не помня добре какво пишеше в документите – може и да е пишело, че той има право да вижда детето в присъствието на другия родител, не знам.

Докато аз съм бил там на сигнали – италианецът не е искал да влиза с госпожата в апартамента, за да види детето. Иначе тя предлагаше той да влезе с наше присъствие. Не съм виждал той нещо да носи за детето.

На въпросите на адв.М.:

СВИД. В. П. – Първият път ни представи болничен лист госпожата – че детето е болно. Не си спомням госпожата да е представяла документи или доклади от социалните. Единия път имам спомен, че беше придружена от мъж - неин чичо, около 50-годишен. По принцип при посещенията ни агресия нямаше между тях. Господина - италианеца нищо не е казвал да го притеснява, 4 госпожата я притесняваше явно нещо. Аз не съм разбрал той да е имал желание да вземе детето – да го види без нея. То според мен той няма и как сам да го обслужва това дете.

ПОВЕРЕНИК АДВ. Д. – Нямам повече въпроси.

ЗАЩИТНИК АДВ.М. - Нямам въпроси.

ПОДС. Е. П. – Нямам въпроси.

Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия напусна залата.

В залата се въведе свидетеля К. Р..

Съдът премина към разпита на свидетеля К. Р..

СВИД. К. Р. – Да не ви подлъжа поне два пъти съм пращан по сигнали за конфликт между страните – на ул. „Г. К.“. Единият път беше студено, зимата е било, не зная точно кога. Аз съм мл. автоконтрольор - колегата пише докладните. Помня, че при пристигането ни на адреса първия път установихме един гражданин отвън, който се представи като италианец и каза, че е имал проблеми с бившата си жена, свързани с детето му по някакъв начин. Със сигурност беше събота и неделя, защото зная, че ни „забавляваха“ събота и неделя и така. Представи италианецът едно определение, според което трябвало да вижда детето си в съответния ден. Аз не разбрах точно колко голямо е било детето, но е било малко – под 5 г. май, колегата провеждаше повечето разговори. Госпожата беше горе на етажа. В единият от случаите слезна и каза, че детето е болно. Нямам конкретни спомени, наистина. Тя каза, че италианеца не може да взима детето, защото било болно. Тя искаше някакви протоколи да изготвим, не зная и аз какви. Не ни е канила в дома си, аз нямам такъв спомен. В мое присъствие нито съм се качвал, нито съм виждал детето. Най-вероятно господина – италианеца искаше да го вземе детето. Не ни е обяснявал къде ще го води. Първо - той не говореше много добре български и оттам възникваха много неточности. Италианеца си беше пеша отпред, когато отивахме на адреса с колегата. Не съм видял нищо да носи със себе си от типа на детска количка или друг багаж.

На въпросите на адв.Д.: