Определение № 563 от 25.09.2026, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Разград, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20263300500292 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ф. А. Н., чрез пълномощник, уточнена с молба вх. № 11331/14.09.2026 г. против разпореждане № 3066/17.07.2026 г., постановено по гр.д. № 699/2026 г. по описа на РС – Разград, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на разноски в производство, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса за производството, поради което е отправено искане до съда за отмяна на атакуваното определение.

Предвид предмета на обжалване – произнасяне по молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, в това конкретно производство – с охранителен характер, не е налице процесуално правоотношение с насрещната страна, поради което и връчване на препис от частната жалба не се дължи.

Частната жалба е подадена от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Същата е уточнена с допълнителна молба, след връщане от въззивната инстанция за администриране на същата.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да отхвърли искането за освобождаване от разноски в производство – за заплащане на адвокатско възнаграждение за определяне и назначаване на особен представител на ответника С. Д.

Д., РС - Разград е приел, че ищцата е представила непълна информация относно нейното семейно и имуществено състояние, което възпрепятствало съда да прецени дали ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на разноски за определяне и назначаване на особен процесуален представител на ответника С. Д. в размер на 664,68 евро и следователно не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът е дал точни и ясни указания какви доказателства следва да му бъдат представени за осъществяване на необходимата преценка.

Обстоятелствата, които следва да се преценят при формиране на извод относно наличието 1 на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК са доходите на лицето и на членовете на неговото семейство от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и др., доходите, които могат да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждимо имущество и правата върху секвестируемите вещи, дялови участия и други имуществени права, съпоставени с размера на дължимите разноски.

В конкретния случай ищцата Ф. А. Н., видно от представената декларация по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК и допълнително пояснение с нарочни молби и доказателства към нея е вдовица, получава пенсия в размер на 449,71 евро, притежава 4/6 ид.ч. от невдвижим имот в с. Е., в който живее, не издържа непълнолетни деца, не притежава моторни превозни средства, както и влогове и депозити. Не получава доходи от дивидент и няма дялово участие в търговски дружества.

Декларирала е, че не получава доходи от наем, рента или аренда. Посочено е, че не е в добро здравословно състояние.

При така декларираните фактически положения , дори и да се приеме ,че ищцата получава сума около 400 евро рента, то не може да се направи извод, че същата разполага с достатъчно финансови възможности да обезпечи заплащането на дължимото адвокатско възнаграждение за определяне и назначаване на особен процесуален представител на ответницата С. Д. в размер на 664,68 евро. Макар първият съд да е констатирал, че в представената пред него декларация ищцата не е вписала като собствен част от недвижим имот с идентификатор *** КККР на с. Е. и размера на получаваната от нея рента /посочена като получаван доход в исковата молба/, не е отчел факта, че този имот е предмет на повдигнатия пред него правен спор за установяване на собствеността върху него, поради което непосочването му в декларацията не следва да се взема в предвид при определяне наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Не може само въз основа на това несъответсвие, според първия съд да се формира извод за липса на предпоставките за освобождаване от заплащане на определения депозит за назначаване на особен процесуален представител на единия от ответниците. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата е заплатила дължимата се за производството държавна такса, като искането й е за освобождаване от заплащането на адвокатско възнаграждение за особения процесуален представител на неоткрития ответник С. Д..

Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. Съвкупната преценка на всички установени обстоятелства от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК – гражданско, здравословно и имуществено състояние, съпоставени с размера на дължимите разноски, позволяват да се направи обоснован извод, че ищцата Ф. А. Н. не разполага с достатъчно средства за заплащане на депозита за възнаграждение на особения процесуален представител на ответницата Д. в размер на 664,68 евро, нито разполагат с възможност да извлича доходи от притежавано имущество, доколкото имотът, за който е посочено в исковата молба, че се получават арендни/наемни плащания е спорен, предмет именно на производството пред първия съд. Това обуславя извод за наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК по отношение на ищцата Ф. Н. за освобождаване от заплащането на разноски в производството, поради което искането й за освобождаване от заплащане на разноски в производството следва да бъде уважено, като молителката следва да бъде освободени от заплащането им.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции по основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови друго, съобразно мотивите на въззивната инстанция за освобождаване от заплащане на разноски в производството.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3066/17.07.2026 г., постановено по гр.д. № 699/2026 г. по описа на РС - Разград, с което е оставена без уважение молбата на Ф. А. Н. за освобождаване от заплащане на разноски в производството по чл.83 ал.2 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Ф. А. Н., с ЕГН **********, от заплащане на разноски в производството, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Връща делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3