Решение № 3432 от 25.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2362/2023
- Вид
- Решение № 3432
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 26.02.2024
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.209 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 140, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.269, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.285 · Кодекс на труда
- чл.285, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.357 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.358 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.2, т.2 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3432 гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110102362 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба В. М.
Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която против O.A.В., Булстат ***, с адрес: гр. *** са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: 802 лева – частичен иск от сума в размер на 1632 лева, представляваща паричната равностойност на безплатна храна за периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до оконачателното плащане, както и 120 лева – частичен иск от 482,14 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата, начислено за периода от първата дата на последващия месец на престирането на работната сила до датата на подаване на исковата в съда. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Между страните по делото е налице трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор №*** В изпълнение на трудовия договор, ищецът приел да заеме длъжността „изпълнител – опертивен дежурен на ОСС“. Трудовият договор е сключен на осн. чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70 КТ, с основно месечно възнаграждение в размер на 265 лева. Сочи, че от назначаване на работа, работел с поставени месечни поименни графици за периода, за който било установено сумарно изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя.
1
Твърди, че работният ден бил 12 часов, като това фактическото положение било уредено с вътрешен административен акт, а именно - със заповед № РД - 16 -7711 - 7/01.06.2016 г. на областния управител, с която било наредено въвеждане на работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно изчисление на работното време, с период 6 месеца. На 28.05.2020 г. трудов договор №*** бил прекратен, като на следващата дата между страните се сключил нов трудов договор с №*** г., въз основа, на който приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“, с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв., дължими до края на календарния месец, в който е престирана работна сила, и работно време по график, на смени.
Сочи, че длъжностната характеристика на работната позиция изпълнител - оперативен дежурен на ОСС, определяла, че същият следва да дава денонощни дежурства и да оповестява ръководния състав на Областна администрация - Варна и общините при настъпване на някое от следните събития: привеждане на областта в различни състояния и степени на готовност при военно време; кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии; мобилизация, разсредоточаване и евакуация; подпомага и организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.
Заповед № РД - 16-7711-7/01.06.2016 г. за осигуряване на денонощно дежурство в Областна администрация - Варна е била отменена със заповед №РД-21-7711-6, като била въведена работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“ при сумарно изчисление на работното време с период на отчитане 4 месеца. Навеждат се твърдения, че независимо от специфичната организация на труд, работодателят не бил осигурявал безплатна храна през периода на действие на трудовите договори до 31.12.22 г., нито е изплащал на ищеца нейната парична равностойност, въпреки че същият изпълнявал работа на 12-часов работен ден при сумарно изчисляване на работно време и на нито един от служителите назначени на същата. Сочи, че за периода от датата на издаване на заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016 г. на областния управител - 01.06.2016 г. до 31.12.22 г., ищецът имал отработени общо 816 дни, като следвало да му бъде изплатена сумата от минимум 2 лв. на смяна/работен ден, представляваща компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение.
Предявява акцесорна претенция за осъждане на ответника за му заплати и обезщетение за забава, считано от първата дата на последващия месец на престирането на работната сила. Твърди, че служителите на длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“, многократно се обръщали към държавната администрация с надежда O.A.В. да разреши поставения проблем и да преустанови правонарушението, като сочат, че считано от 01.01.2023 г., е в сила заповед №РД23-7706-35/21.02.23 г., с която е определена стойността на безплатната храна - 5,92 лв./отработена смяна.
2
Излага съображения, че след отпадането на ал. 3 начл. 285 КТ, законът не забранявал компенсиране на безплатна храна спарично обезщетение.
Намира, че при липса на заповед на работодателя, стойността на дължимата храна следва да се определи по реда на чл.5 от Наредба №11/21.12.2005 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Въвежда възражение за погасяване на претенцията, за периода от 01.06.2016 г. до 29.02.2020 г., с изтичане тригодишен давностен срок. За периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, оспорва исковете като несъобразени с правно-фактическата обстановка по трудовото правоотношение, както и с фискалния статус и възможностите на ответника.
Заявява, че последният е юридическо лице на бюджетна издръжка, а областният управител е второстепенен разпоредител с бюджет към Министерски съвет, поради което е зависим от фискалната политика на централния орган и не може да взема решения в разрез с правните норми, от които се ръководи дейността на първостепенния разпоредител. Излага съображения, че бюджетът на областната администрация се определя, утвърждава и контролира от първостепенния разпоредител, поради което, за ответника не е налице възможност да извършва разходи и да увеличава задълженията си извън указанията на първостепенния разпоредител.
Представя детайлна справка за счетоводната обстановка, през процесния период, като сочи извод за обективна невъзможност да изплаща средства за храна със задна дата.
Твърди, че от изброените в чл. 140, ал. 3 КТ придобивки за полагащите нощен труд, единствено задължението на работодателя е да осигурява на работниците и служителите ободряващи напитки, с цел да се компенсира основното неудобство на нощния труд - безсънието. Храната не е облага, свързана с времевия режим на работа, в т.ч. и защото този период от денонощието не е обичаен за хранене. Работата на служителите ОМП не са при външни условия, за да се приеме, че служителят би се облекчил при изпълнение на смяната от наличието на топла храна. Сочи, че областният управител изпълнява задължението да осигурява средства за тонизиращи напитки, като съгласно счетоводните записвания, отделените за целта средства са в размер на 25 лева месечно. Намира, че безплатна храна се дължи само в случаите, изрично предвидени в чл.285 КТ вр. чл. 4, ал. 2 Наредба № 11/2005г, като замяна на същата с парична равностойност е недопустима. Сочи, че кумулативно изискуемите предпоставки по чл.285, ал.1 КТ не са налице. Твърди, че съгласно Указание на МТСП и МЗ за прилагането на Наредба № 11/2005 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна, специфичният характер на труда и специфичната организация на труда са фактори, които следва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 КТ, за да се породи задължение на работодателя за осигуряването на безплатна храна. В случая не са налице рискови фактори по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005 г., като дори няма 3 изискване за работа на открито. Не са налице вредоносни условия, дискредитиращи здравния статус, като единственото отклонение от нормалния житейски режим е задължението на служителя да стои буден нощем, а това обстоятелство не може да бъде неутрализирано с предоставянето на храна.
Заявява, че според длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, основните ангажименти на служителя се изразяват в познаване, съхранение, оповестяване при нужда и наблюдение - активност, която нито протича в екстремна среда, нито изисква необичайни усилия, нито излага на увреждащи влияния при изпълнението. Тези задължения са свързани предимно с познаване, напр. на разположението и предназначението на техническите средства за оповестяване, свръзка и наблюдение в дежурната стая. Според длъжностната характеристика ищецът следвало още да съхранява документи, да познава реда на Щаба за координация, да познава реда за оповестяване на населението и областния управител, да следи състоянието на контролирани обекти, да спазва правила от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, да спазва правила за безопасни условия на труд и пожарна безопасност и да участва ежемесечно в двучасово обучение на оперативните дежурни. Навежда твърдения, че оценката на риска за процесната длъжност не разкрива необичайни нива на опасност или увреждащо въздействие. Оповестяването при форсмажорни обстоятелства не води до специфични натоварвания за служителя, поради което неговата трудова дейност не попадала в приложното поле на чл. 285 КТ.
Сочи, че необходимите компетентности за заеманата длъжност са сведени до умение за работа с наличната свързочна апаратура в дежурната стая, способност да се анализира бързо информацията и да се докладва синтезирано, и точно, но същите не обуславят извод за специфична организация или специфичен характер на труда, каквито са производствата, свързани с вредни за здравето последици, за неутрализиране на които, на работниците следва да се осигури предвидената с Наредба №11, предпазна храна - мляко, витаминни препарати, пектиносъдържащи напитки и други специфични антидоти и неутрализиращи агенти при определена експонация във вредни условия. Заявява, че смисълът на безплатната храна е в здравната превенция, а не в икономическата облага.
Навежда твърдения, че в края на 2022 г. ищецът е получил ваучери за храна Sodexo на стойност 600 лв, което надхвърляла номинално, по евентуална дневна ставка за храна по Наредба №11, сумата за години отработени смени. Сочи, че според Указание за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея при спазване на условията на чл. 285 КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна. При горните доводи, настоява за отхвърляне на предявените искове.
4
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: през процесния период страните се намират в трудово правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при ответника длъжността „изпълнител – опертивен дежурен на ОСС“; през процесния период, ответникът не е предоставял на ищеца безплатна храна и не му е заплащал суми за храна.
Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал трудовите си функции на 12-часови работни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Със заповед № РД-16-7711-7/01.06.2016 г.областният управител на област Варна разпорежда въвеждане на работа по график на служителите, назначени на длъжност „изпълнител оперативен дежурен на ОСС“, при сумарно изчисление на работното време, с период на отчитане 6 месеца.
Сключеният от ищеца трудов договор № *** е прекратен и на същата дата, с работодателя по този договор е сключен нов трудов договор - №*** г.
По силата на този договор, работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС“, с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв., платимо до края на текущия месец, в който е престирана работната сила. Определено е работното време да бъде по график, на смени.