Определение № 873 от 28.09.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 415/2022
- Вид
- Определение № 873
- Подписан
- 28.09.2022
- В сила
- 23.09.2022
- Състав
- Ивелина Солакова, Пенко Цанков, Георги Драгoстинов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 873 гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгoстинов
Пенко Цанков като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20224100500415 по описа за 2022 година За да се произнесе, съобрази :
Производство по реда на чл. 423 и следващи от ГПК. Постъпило е възражение от О. А. Д., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 08/19.01.2015г. , издадена против Д. по ч.гр.д. № 19/2015г. на РС – Свищов.
Във възражението се твърди, че за издаване на заповедта длъжникът е узнал едва на 22.02.2022г. , когато негов упълномощен адвокат се е запознал с изпълнително дело № 177/2022г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие района на ВТОС, образувано въз основа на издадения въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 08/19.01.2015г. , по ч.гр.д.
№ 19/2015г. на РС – Свищов. Длъжникът сочи, че не е уведомен за издаването на заповедта, не му е връчена тази заповед, а освен това сочи, че от 2012г. до момента има постоянно местопребиваване на територията на Великобритания. Твърди, че към момента на издаване на заповедта не е имал обичайно местопребиваване в България.
Моли съда да приеме възражението му и да спре изпълнението на издадената заповед със съответните последици.
Едновременно с възражението по чл. 423 от ГПК Д. е депозирал и възражение по реда на чл. 414 от ГПК против заповедта.
В отговор на така подаденото възражение лицето, в чиято полза е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение- „Енерго про продажби “АД гр. Варна заема становище за неговата неоснователност.
Сочи се, че заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Твърди се, че длъжникът е узнал за издадената против него заповед за изпълнение на парично задължение, на 06.03.2019г., когато от банковата му сметка са удържани суми по наложен от ЧСИ запор в размер на 21,83 лв.
1
Развива подробни съображения и моли съда да остави без уважение депозираното възражение.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид възражението на длъжника и доводите на взискателя, както и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Срещу О. А. Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 08/19.01.2015г. , по ч.гр.д. № 19/2015г. на РС – Свищов, за солидарно заплащане заедно с Маргрета Д.а на суми в полза на молителя „Енерго –Про Продажби “АД Варна. С разпореждане от 105.03.2015г. заповедният съд, констатирайки, че заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47 от ГПК, е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на нея.
Въз основа на този изпълнителен лист са образувани последователно изпълнителни дела 574/2015г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев и след прекратяване на това дело поради перемпция, изпълнително дело № 177/2022г. по описа на същия ЧСИ. От данните по двете изпълнителни дела се установява, че длъжникът Д. не е получавал лично нито покана за доброволно изпълнение, нито някакъв друг документ, адресиран до него от ЧСИ. Всички съобщения до него и по двете изпълнителни дела са върнати с отбелязване, че лицето не живее на постоянния си адрес и че е в чужбина. На 06.03.2019г. от сметката на длъжника Д. в „Уникредит Булбанк“ АД в изпълнение на наложен от ЧСИ Виктор Георгиев запор по изпълнително дело № 574/2015г. , са преведени по сметката на ЧСИ 21,83 лв. Следващият превод на суми от сметката на длъжника в тази банка в изпълнение на запор, наложен от ЧСИ Георгиев по изпълнително дело № 177/2022г., датира от 12.01.2022г. С молба от 22.002.2022г. по посоченото изпълнително дело адвокат П. С. от АК Добрич, пълномощник на длъжника Д., е поискала да се запознае с изпълнителното дело.
При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Подаденото възражение по чл. 423 от ГПК е допустимо, доколкото от данните по делото се потвърждават твърденията на длъжника, че той е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, едва на 22.02.2022г. Възражението на взискателя, че длъжникът е узнал по-рано за издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение, е неоснователно. От приложеното изпълнително дело № 574/2015г. на ЧСИ Георгиев, не може да се направи извод, че длъжникът е узнал както за издадената срещу него заповед за изпълнение, така и за извършеното от банката плащане на сума в размер на 21,83 лв. на 06.03.2019г. Видно от приложеното ч.гр.д. № 19/2015г. на РС Свищов и от данните по цитираните изпълнителни дела, заповедта за изпълнение на парично задължение не е връчена на длъжника лично, а единственият доказан момент на узнаване от страна на длъжника за издаването й е моментът, в който пълномощникът му е поискал да се запознае с изпълнително дело № 2
177 /2022г. на ЧСИ Виктор Георгиев. В този смисъл възражението по чл. 423 от ГПК, което е постъпило в съда на 22.03. 2022г. ( видно от пощенското клеймо, с което е изпратено), е допустимо, като подадено преди изтичането на преклузивния срок, посочен в този законов текст.
По същество възражението е основателно, като в случая съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 т. 2 от ГПК, каквото е наведеното и от длъжника основание при условията на алтернативност.
Очевидно е, че заповедта за изпълнение на парично задължение не е връчена лично на длъжника, което обстоятелство не се оспорва и от взискателя. Освен това, по делото са налице доказателства, че макар да е имал регистриран настоящ и постоянен адрес, към момента на издаване на заповедта за изпълнение длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Този извод следва от представеното с възражението по чл. 423 от ГПК писмо от Глазгоу Порткълис Джобсентър Плъс, Глазгоу Обединено Кралство Великобритания, от което е видно, че още към 2012г. длъжникът е имал предоставен национален осигурителен номер и регистриран адрес в Лондон – Великобритания.
От данните по двете изпълнителни дела също е видно, че той по време на образуването им и през целия период от висящността им е бил извън страната.
При това положение с оглед разпоредбата на чл. 423, ал.3 от ГПК, след като е налице предпоставката на ал. 1 т. 2 на същия текст, съдът следва да приеме депозираното възражение. На основание предложение 2 на същия текст следва да бъде спряно изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК. В случая са налице данни относно това, че против Д. е образувано изпълнително производство под № 177/2022г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев за събиране на обективираното в процесната заповед за изпълнение вземане, поради което следва да се спре изпълнението по това производство.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на О. А. Д., ЕГН ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 08/19.01.2015г., издадена против Д. по ч.гр.д. № 19/2015г. на РС – Свищов.
СПИРА изпълнението по изпълнително дело № 177/2022г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие района на ВТОС по отношение на длъжника О. А. Д., ЕГН **********.
3
ВРЪЩА делото на Свищовския Районен съд за продължаване на производството по същото с указания по чл. 415,ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4