Решение № 96 от 24.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Кюстендил, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Диана Д. Лесичка като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20251500100339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от Ж. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. "*****", бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, депозирана чрез процесуалният й представител по пълномощие адв. Г. М. от АК - К., с адрес на кантората: гр. К., ул.

“*******" № *, ет. *, офис № **, срещу О., с адрес: гр.Дупница, Център площад “Свобода“ № 1.

В исковата молба се сочи, че на 01.11.2024 г. около 11 часа в гр. Дупница ищцата преминавала през площад „Свобода“ - пред сградата на О. - като внезапно единият й крак пропаднал в повредена и необезопасена решетка на водосъбирателна шахта. Тя загубила равновесие, което причинило падането й и последвал силен удар и остра болка в коляното на десния й крак.

С помощта на две случайно преминаващи жени се изправила от мястото на падането си, стигнала до автомобила, който съпругът й бил паркирал на паркинга зад общината и с негова помощ се качила в него.

През почивните дни болката в десния й крак се задълбочила до невъзможност да стъпва на него. В понеделник - на 04.11.2024 г., посетила личната си лекарка и й било издадено направление за преглед от лекар специалист по ордопедия и травматология. Консултирала се с ортопед в гр. Дупница, който след ренгенография установил, че от удара при падането е причинена фрактура на петелата на десния долен крайник, чиито фрагменти не може да се фиксират, без да се извърши операция, каквато било възможно да се извърши в някоя от ортопедичните клиники в гр. София.

Ищцата успяла да организира лечението си в Клиниката по ортопедия и травматология на Военно медицинска академия - МБАЛ-София, където на 10.11.2024 1 г. била хоспитализирана с диагноза /фрактура пателе/ закрито счупване на капачката на дясното коляно. След провеждането на съответните изследвания и предоперативна подготовка на 12.11.2024 г. й било извършено планово оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на фрактурата с репозиция и фиксация на фрагментите на петелата по метода на Вебер.

За извършването на операцията тя заплатила на ВМА сумата 600 лева, а за лекарствата, които й били изписани за лечението - сумата 72 лева.

След операцията последвал дълъг възстановителен период, през който ищцата освен силните болки в оперираният крак, търпяла неудобствата за битовото си обслужване. Придвижвала се с помощта на патерици, за да осъществява елементарните си ежедневни хигиенни нужди. Въпреки усилията й, предвид характера на причиненото й увреждане от падането - фрактура на петелата, болките в десния й крак все още продължавали и движенията в коляното й били трайно ограничени до невъзможност да кляка, за да задоволи елементарните си ежедневни битови и хигиенни нужди.

Твърди, че задължение на служителите от ответната О. е поддърЖ.о в изправност на водосъбирателните шахти, намиращи се в терени общинска собственост, каквато е площта пред сградата на общината и на площад “Свобода“, поради което счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.49 ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдена ответната О. да заплати на ищцата, сумите, както следва: 25 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат на получена фрактура пателе - закрито счупване на капачката на дясното й коляно в следствие падането й на 01.11.2024 г. в повредена и необезопасена решетка на водосъбирателна шахта, намираща се пред О., както и сумата от 672 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечението, от които 600 лева заплатени за оперативното й лечение и 72 лева за лекарства, ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането - 01.11.2024 год. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата е прецизирала наведените в исковата молба обстоятелства с твърдение, че на 01.11.2024 г., около 11.00 часа, в гр.Дупница, преминавайки през пл.“Свобода“, пред сградата на О., претърпяла инцидент, като единият й крак пропаднал в увредена и необезопасена решетка. Пояснява, че преминавайки през вътрешния двор на общината се насочила към тунела, който води към Банка „ДСК“ и пощата, и слизайки по стълбите, отминала тунелчето и реално, в близост до аптеката на М. П., пропаднала в отводнително съоръжение, което представлявало метална решетка.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.

Навеждат се доводи за нередовност на исковата молба и по конкретно несъответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като изложените твърдения относно мястото на падане били неясни, неточни, а информацията 2 недостатъчна.

Уточнява се, че ноторно било обстоятелството, че сградата на О. се намира на площад Свобода. Тя заемала значителна част в единия край на площада, като разстоянието около сградата на О., която е обърната с лице към площад Свобода, било значително. В т.см. посочването, че ищцата се е движела по площад Свобода и паднала пред сградата на О., защото е пропаднала в шахта, било крайно недостатъчно, за да може да се установи къде точно твърди ищцата, че се е случило това.

Отделно от това сочи, че ищцата не уточнявала какъв е бил периодът й на възстановяване, за какъв период от време е търпяла болки и страдания, с какъв интензитет са били те, както и има ли последващи извършени прегледи, като липсата на изложени такива твърдения счита, че препятства възможността на ответника да вземе адекватно отношение по претендирания размер на обезщетението, доколкото то било в пряка зависимост именно от вида, характера и продължителността на тези твърдени неудобства и болки, за които се твърди, че ищцата била претърпяла.

Не оспорва твърдението, че в резултат на извършен преглед на 04.11.2024 г. е установено за ищцата, че е получила фрактура на десния долен крайник, както и че на 12.11.2024 г. й било извършено планово оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология към Военномедицинска академия - гр. София.

Оспорват се обаче изцяло твърденията досежно механизма на увреждане.

Поддържа се, че получената фрактура не била в следствие на пропадане в повредена и необезопасена решетка на водосъбирателна шахта, намираща се пред сградата на О..

Твърди се, че травмата е настъпила на 03.11.2024 г., а не на 01.11.2024 г., както се сочи в исковата молба.

Оспорва се твърдението, че на площад Свобода има необезопасени решетки на водосъбирателни шахти и твърди, че ищцата умишлено не е очертала в детайли механизма на твърдяното от нея „пропадане“ в шахтата.

Сочи се, че увреждането е в резултат на поведението на пострадалата, както и че на дата 01.11.2024 г. тя не е претърпяла описания в исковата молба инцидент.

Оспорва се претенцията за неимуществени вреди изцяло както по основание, така и по размер.

Поддържа се, че увреждането не е настъпило в следствие на пропадане в необезопасена шахта, както и че не е налице причинна връзка между настъпилите за ищцата вреди и поведението на О., възложила поддръжката на съоръженията на съответните лица, което да обуслови основание за търсене на отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Определя се като необоснован размерът на претендираното обезщетение с оглед на изложените твърдения на ищцата по отношение на претърпените от нея болки и страдания. Аргументира се, че инициативата на ищцата за търсене на лекарска помощ била проявена в един доста по-късен етап след настъпване на увреждането, което недвусмислено сочело, че характерът и интензитетът на преживените от нея болки и страдания не били толкова съществени, че да й причинят сериозен дискомфорт, незабавна хоспитализация и болнично лечение.

Твърди се още, че ищцата не изпълнила дадените й препоръки и не провела задължителните курсове на рехабилитация и ЛФК за този вид лечение, като по този 3 начин тя самата способствала за забавяне на процеса на възстановяване, ограничаване на обхвата на движението на крака й и невъзможността да кляка.

Поддържани са доводи, че действително претърпените болки и страдания не били конкретизирани и не се сочело в какво са се изразявали те. Липсвала аргументация за действително преживяното от нея и след извършената операция. Не се описвали и не се представяли доказателства за продължителността на възстановителния период, нито за очаквана степен на възстановяване.

Допълва се, че от представената по делото епикриза, издадена от болничното заведение, било видно че ищцата е приета в „задоволително общо състояние“ и е изписана с „подобрение“.

Оспорва се изцяло претенцията за имуществени вреди по основание и по размер.

Твърди се, че не е налице противоправно действие/бездействие на лица, за които О. като Възложител отговаря, което да обуслови настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК по делото е констатирана липсата на спор между страните, че в резултат на извършен преглед на 04.11.2024 г. е установено за ищцата, че е получила фрактура на десния долен крайник, както и че на 12.11.2024 г. й било извършено планово оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология към Военномедицинска академия - гр. София, поради това съдът е обявил за безспорно соченото обстоятелство.

С оглед отразеното в приложената по делото Епикриза, издадена от Катедра Ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия – Клиника Ортопедия и травматология – ВМА – гр.София, ищцата Ж. И. Д. е постъпила за лечение на 10.11.2024 г. и е изписана 13.11.2024 г. Отразено е, че по данни на лицето е притъпяла в здравното заведение поради травма на дясна колянна става и усетила внезапна болка в областта на пателата. Поставена е окончателна диагноза „ФРАКТУРА ПАТЕЛЕ ДЕКС. СТ. ПОСТ. РСОМ ПАТЕЛЕ ДЕКС. А МОДО WЕBЕR.“

Видно от касов бон и рецепта изд. от д-р Д. Х. – ортопед[1]травматолог с дата 13.11.2024 г., на ищцата са предписани медикаменти, които са били закупени, като стойността им е 72 лева.

Видно от Касов бон с дата 13.11.2024 г. и фактура №129000273/13.11.2024 г. , изд. от ВМА[1]гр.София, ищцата заплатила медицнски консумативи на стойност 600 лева.

Приложено е и Медицинско направление №24309803FF04 с дата 04.11.2024 г. изд. от д-р Л. Н., за консултация с ортопед.

В Консултация от специалист д-р Р. Б. с дата 04.11.2024 г. се сочи, че ищцата паднала и се ударила в дясното коляно, като се оплаквала от болки и оток. Установено е било обективнто й състояние, както следва: дясна КС умерен оток, палпаторна болка вътреставен излив. По предната стена контузна рана с площ 5 кв.см.

4

Приобщени са и справка, издадена от „Юробанк България“ АД за движението по сметка на Л. К. Д. с дата 24.07.20255 г., както и отчет по сметка на Ж. И. Д., изготвен на 23.07.2025 г. от Първа инвестиционна банка.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. Т. Г., Л. К. Д., Е. Х. С.

Свидетелят Д. Т. Г. сочи, че познава ищцата, т.к. била майка на нейна приятелка.

На 01.11.2024 г. около обяд имала среща с нея на центъра в гр.Дупница, пред Банка „ДСК“. Била в близката аптека, намираща се до безистена и излизайки от там тръгнала към насрещната банка, където им била срещата. В този момент я видяла да пада, т.к. стъпила в една дупка на отводнителна шахта. Две жени минавали наблизо и й помогнали да стане преди свидетелят да успее да доближи. Помогнала й отиде до колата, която се намирала на близък паркинг, където я чакал съпругът й. По пътя до там ищцата едва ходела, заради което се налагало да я подпира от дясната страна.