Определение № 437 от 29.04.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 241/2025
- Вид
- Определение № 437
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.46,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1, изр. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 3, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 437 гр. Габрово, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500241 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба на БАНКА ДСК АД срещу постановеното разпореждане по ч.гр.д.№102/2025г. на РС-Дряново, с което изцяло е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК срещу Н. М. И..
В жалбата се излагат доводи, че от представените към заявлението доказателства е установено ,че страните са сключили договор за потребителски кредит на 13.03.2020г.
Поканата-уведомление за обявяването на предсрочна изискуемост е изпратена на посочения в договора адрес на кредитополучателя в гр.***. Връчването е извършено чрез ЧСИ Силвия Косева.В разписката към залепеното уведомление на адреса в гр.*** е отбелязано, че входа е заключен и няма достъп до апартамента. В КП от 09.10.2024г. е посочено,че по-късно е постъпила информация от касиера на входа,че такова лице не живее във входа. От извършената справка ЧСИ е установило ,че адресата работи във фирма АТ МВ ЕКСПОРТ ЕООД – гр.***. Поканата е връчена от управителя на фирмата , но адресата е отказал да я получи. Излагат се доводи,че в случая не е приложима разпоредбата на чл.47 ГПК, като поканата за предсрочна изискуемост е връчена чрез работодателя на адресата.
Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и да бъде уважено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумите, предмет на подаденото заявление по чл.417 ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното :
Частната жалба е подаден в срок ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане №215 от 10.03.2025г. по ч.гр.д.№102/2025г. на РС-Дряново , заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК на БАНКА ДСК АД срещу Н. М.
1
И. за : СУМАТА 28 190,47 лв. (двадесет и осем хиляди сто и деветдесет лв. и четиридесет и седем ст.) – главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.03.2025г. до окончателното й изплащане; СУМАТА 5 822,03 лв. (пет хиляди осемстотин двадесет и два лева и три стотинки) – дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.01.2021г. до 22.10.2024г. вкл.; СУМАТА 883,97 лв.
(осемстотин осемдесет и три лв. и деветдесет и седем ст.) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 10.11.2024г. до 22.10.2024г. вкл., СУМАТА 3 525,44 лв. (три хиляди петстотин двадесет и пет лв. и четиридесет и четири ст.) – законна лихва за периода от 23.10.2024г. до 05.03.2025г. вкл., СУМАТА 120 (сто и двадесет) лв. – дължими разходи при изискуем кредит, СУМАТА 770,84 лв. (седемстотин и седемдесет лв. и осемдесет и четири ст.) – държавна такса, както и СУМАТА 150 (сто и петдесет) лв. – юрисконсултско възнаграждение. Приел е ,че в случая са били налице предпоставки за извършване на връчване чрез залепване на уведомление на адреса в гр. *** по чл. 47 от ГПК, тъй като при посещение на адреса на длъжника при спазване изискванията на чл. 47, ал. 1, изр. 4 от ГПК, връчителят е събрал данни от касиера на блока, че длъжникът не живее на адреса.
Уведомление не е било залепено на този адрес. От направена справка в НБД „Население“ са били налице данни, че длъжникът има постоянен и настоящ адрес в гр. ***, на който не е бил търсен за връчване на поканата-уведомление. ЧСИ е предприел действия за връчване на документите чрез работодателя на длъжника, но съдът намира, че това действие не е извършено надлежно, тъй като липсва реално връчване на книжата чрез работодателя.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. последно от ГПК лимитира способите за връчване чрез работодател до физическо връчване на съдебните книжа на длъжника, което в конкретния случай не се установява да е извършено. Редовно връчване при отказ на длъжника да получи книжата по чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК може да се извърши от връчител по смисъла на чл. 42 от ГПК, който единствен има правомощието да удостовери връчването. В случая връчителят е удостоверил единствено изявлението на работодателя, че длъжникът е отказал да получи книжата. Поради което е следвало да се пристъпи към залепване на уведомление на адреса в гр. *** и връчване по предвидените способи в ГПК на адреса на длъжника в гр.
***.
Въззивният съд намира, че от представените към заявлението по чл.417 ГПК доказателства се установява,че поканата –уведомление до кредитополучателя по процесния договор за кредит от 13.03.2020г., за обявяването за предсрочно изискуем, е била връчена надлежно на адресата чрез работодателя , каквато възможност е предвидена в една от хипотезите на чл.46,ал.2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика връчването се счита извършено с получаване от работодателя – в случая това е станало на 04.07.2024г., съгласно удостовереното в молбата от 01.07.2024г. /л.15/ с подписа за получател от М. С. Й. – управител на АТ МВ ЕКСПОРТ ЕООД. Разпоредбата на чл.46,ал.2 ГПК, която урежда връчването чрез работодател , не предвижда изрично, че за дата на връчване следва да се приеме датата на фактическото предаване на книжата на адресата, докато изрично в чл.46 ал.4 от ГПК е предвидено, че с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е получено от адресата /в този смисъл опр.№146 от 22.03.2019г по ч.т.д.
№2574/2018г., ВКС , 1 т.о и др/.
Съгласно т. 18 от ТР№4/2013г на ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора , което настъпва с волеизявление на една от страните при 2 едновременно наличие на две предпоставки – обективния факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражняване от кредитора на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти ,обуславящи настъпването й.
В представеното извлечение от счетоводни книги за процесния договор е посочено като дата на настъпване на изискуемостта 23.10.2024г. поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване предсрочната изискуемост на длъжника Посочени са 36 бр. непогасени вноски през периода 10.11.2021 г.- 10.10.2024г., размерът на непогасената главница по кредита, на договорната лихва за периода, за който се претендира , на обезщетението за забава за посочения период и на законната лихва .
Представеният договор за кредит и ОУ не обосновават наличието на някоя от хипотезите за недействителност по чл.22 ЗПК.
Съгласно извършеното връчване на поканата-уведомление от кредитора Банка ДСК АД от ЧСИ на 04.07.2024 г. по реда на чл.46,ал.2 ГПК чрез работодателя на длъжника, предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. С оглед на това искането за присъждане на непогасената главница по процесния договор за кредит от 28190,47лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 06.03.2025 г., се явява основателно и следва да бъде уважено. Следва да се присъди и претендираната лихва за забава върху главницата за периода след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, който е посочен от заявителя - сумата от 3515,44лв. за периода 23.10.2024г 05.03.2025г. От представените фактура и сметка от 09.10.2024г. се установява, че направените от кредитора разходи за обявяване кредита за предсрочно изискуем са в размер на 120лв., като в тази част заявлението по чл.417 ГПК за тази сума като дължими разходи при изискуем кредит ,също следва да бъде уважено.
Претенцията за договорна лихва и обезщетение за забава за просрочените вноски обхваща период и след настъпване на предсрочната изискуемост - след извършеното връчване по чл.46,ал.2 ГПК на поканата-уведомление, когато такива не са дължими. С оглед на това посочените в заявлението суми за договорна лихва и лихвена надбавка за забава на просрочените вноски не са дължими в претендирания размер за посочения период и в тази част обжалваното разпореждане, с което заявлението за тези вземания е отхвърлено ,следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора следва на заявителя съразмерно уважената част от заявлението да се присъдят разноски за държавна такса от 636лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 41лв./ при определено от 50лв./. До този размер обжалваното разпореждане следва да се отмени.
На основание изложенот о ,въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №215 от 10.03.2025г. по ч.гр.д.№102/2025г. на РС-Дряново в ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 3 и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК на Банка ДСК АД против Н. М. И. за сумата от 28 190,47 лв. (двадесет и осем хиляди сто и деветдесет лв. и четиридесет и седем ст.) – главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.03.2025г. до окончателното й изплащане и за сумата от 3 525,44 лв. (три хиляди петстотин двадесет и пет лв. и четиридесет и четири ст.) – законна лихва за периода от 23.10.2024г. До 05.03.2025г., както и в частта за сумата от 636 държавна такса и сумата от 41лв. юрисконсултско възнаграждение като разноски в заповедното производство, вместо което постанови :
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Банка ДСК АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район **, ул. *** № *** , заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК против Н. М. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № *, за сумата 28 190,47 лв. (двадесет и осем хиляди сто и деветдесет лв. и четиридесет и седем ст.) – главница по договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2025г. до окончателното й изплащане; за сумата о т 3 525,44 лв. (три хиляди петстотин двадесет и пет лв. и четиридесет и четири ст.) – законна лихва за периода от 23.10.2024г. до 05.03.2025г.; за сумата от 636 разноски за платена държавна такса и сумата от 41лв. юрисконсултско възнаграждение .
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №215 от 10.03.2025г. по ч.гр.д.№102/2025г. на РСДряново в ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК на Банка ДСК АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** район ***, ул. *** № *** против Н. М. И. за сумата от 5 822,03 лв. (пет хиляди осемстотин двадесет и два лева и три стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.01.2021г. до 22.10.2024г. вкл., сумата от 883,97 лв.
(осемстотин осемдесет и три лв. и деветдесет и седем ст.) – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 10.11.2021г. / погрешно посочено в диспозитива като 2024г.
/ до 22.10.2024г. вкл., сумата над 636лв. до размер на 770,84лв. разноски за държавна такса и сумата на 41лв. до размер на 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на РС-Дряново за издаване на заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист съгласно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4