Определение № 4877 от 30.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4877 гр. Варна, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И. Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100502032 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби с вх. № 56518/14.07.2026 г. и вх. № 60585/28.07.2026 г. по регистратурата на ВРС срещу решение № 2432/15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 9069/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав, депозирани от И. Г. Т. чрез процесуални представители, както следва – първата чрез адв. И. И., а втората – чрез адв. В. И..

При извършената служебна проверка за допустимост на въззивното производство настоящият състав констатира, че са налице процесуални пречки за разглеждане на подадените срещу първоинстанционното решение въззивни жалби.

От материалите по делото се установява, че препис от първоинстанционното решение е връчен на 30.06.2026 г. на адв. И. И., осъществявал процесуалното представителство на ищеца пред първата инстанция.

На 14.07.2026 г. от името на И. Г. Т., чрез адв. И. И., е подадена въззивна жалба вх. № 56518/14.07.2026 г. срещу първоинстанционното решение.

При администриране на жалбата първоинстанционният съд е констатирал нередовност относно представителната власт на подалия я адвокат и с разпореждане № 17100/15.07.2026 г. е оставил същата без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. И. И. за процесуално представителство пред Окръжен съд – Варна към датата на депозиране на въззивната жалба в съда, или с нарочна молба да потвърди извършените без представителна власт действия по подаването й.

В изпълнение на дадените указания , на 22.07.2026 г. И. Г. Т. лично е депозирал молба вх. № 58899/22.07.2026 г. В молбата жалбоподателят изрично заявява, че е оттеглил пълномощието на адв. И. И., както и че не потвърждава извършените от него без представителна власт процесуални действия по подаване на въззивна жалба вх. № 56518/14.07.2026 г. Наред с това страната е посочила, че ще упражни правото си да подаде нова въззивна жалба чрез новоупълномощения си процесуален представител – адв. В. И..

Действително в същата молба жалбоподателят е посочил и че направеното от него изявление „не съставлява оттегляне на въззивна жалба по чл. 264 от ГПК“. Това изявление обаче следва да бъде преценено във връзка с останалото съдържание на молбата.

Молбата от 22.07.2026 г. е депозирана в отговор на конкретно дадените от първоинстанционния съд указания жалбоподателят да удостовери представителната власт на 1 адвоката, подал жалбата, или да потвърди извършеното от него процесуално действие. В отговор страната не е потвърдила действието, а напротив – изрично е заявила, че пълномощието е оттеглено и че не потвърждава подаването на жалбата от 14.07.2026 г., като едновременно с това е заявила намерението си да подаде „нова въззивна жалба“.

При наличието на изричен отказ от потвърждаване на извършеното от името на страната процесуално действие по подаване на въззивната жалба, същата се явява недопустима и не може да обуслови надлежното сезиране на въззивния съд. Изявлението на въззивника, че не оттегля подадената жалба, не променя горния извод. Процесуалните действия по подаване на жалбата са ненадлежно упражнени, поради което и нередовната жалба не може да се счита потвърдена само с изявление за неоттеглянето й.

На следващо място, на 27.07.2026 г. чрез ЕПЕП от името на И. Г. Т., чрез адв. В. И., е подадена нова въззивна жалба с вх. № 60585/28.07.2026 г. по регистратурата на ВРС срещу първоинстанционното решение.

Последователността на процесуалните действия съответства и на изрично заявеното от самия жалбоподател в молбата от 22.07.2026 г. намерение да подаде „нова въззивна жалба“. Ето защо жалбата, подадена чрез ЕПЕП на 27.07.2026 г., не следва да бъде квалифицирана като уточнение или допълнение към жалбата от 14.07.2026 г., а като самостоятелно упражняване на правото на въззивно обжалване. Още повече, като се има предвид, че допълване и уточняване е допустимо само въз основа на дадени от съда указания във връзка с предмета на жалбата, както и при условие, че същата е редовна. А както вече беше посочено, с жалбата от 14.07.2026 г. съдът не е валидно сезиран.

Респективно същата не може да бъде допълвана или уточнявана, след като няма дадени такива указания и възможност от съда.

При това положение следва да се приеме, че въззивната жалба от 27.07.2026 г. е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК, въззивната жалба се подава в двуседмичен срок от връчването на решението на страната. Видно от приложените по първоинстанционното дело съобщения, препис от решение № 2432/15.06.2026 г. е връчен на 30.06.2026 г. на адв. И. И., който към този момент е бил надлежно упълномощен процесуален представител на ищеца, доколкото по делото не са били налице данни за оттегляне на предоставената му представителна власт. Поради това извършеното на 30.06.2026 г. връчване е редовно и е поставило началото на срока за въззивно обжалване. Последващото уведомяване на съда за оттегляне на пълномощието не засяга редовността на извършеното преди това връчване. Ето защо двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 14.07.2026 г.

Подадената чрез ЕПЕП на 27.07.2026 г. въззивна жалба е депозирана след изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и като просрочена е недопустима.

Обстоятелството, че първоинстанционният съд е предприел последващи действия по администриране на постъпилите книжа и е изпратил делото на въззивния съд, не обвързва последния. Въззивният съд дължи самостоятелна служебна проверка дали е надлежно сезиран, включително относно представителната власт при подаване на жалбата и спазването на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Поради изложеното настоящият състав намира, че въззивната жалба от 14.07.2026 г., по отношение на която представляваният изрично е отказал да потвърди извършеното от негово име процесуално действие, както и самостоятелната въззивна жалба, подадена чрез ЕПЕП на 27.07.2026 г. след изтичането на срока за въззивно обжалване, следва да бъдат върнати, а образуваното въз основа на тях въззивно производство – прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2032/2026 г. по описа на Окръжен съд – ВРЪЩА въззивна жалба вх. № 56518/14.07.2026 г. по регистратурата на ВРС от И.

2

Г. Т., чрез адв. И. И., и въззивна жалба вх. № 60585/28.07.2026 г. по регистратурата на ВРС от И. Г. Т., чрез адв. В. И., подадени срещу решение № 2432/15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 9069/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3