Решение № 4955 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4955 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100510286 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 28.02.2024г., постановено по гр.д. № 27562/2023г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “БАНКА ДСК“ АД срещу Б. С. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: непогасени главници в размер на 2 075, 28 лева по договор за кредит от 02.12.2020г. за периода от 05.01.2022г. до 05.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2023г., до окончателното изплащане на сумата; възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021г. до 08.01.2023г. в размер на 1 393, 88 лева и мораторна лихва за периода от 05.01.2022г. до 08.01.2023г. в размер на 105, 04 лева. Със същото решение са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери от общо 6 698, 26 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “БАНКА ДСК“ АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест относно подлежащите на доказване релевантни факти, като е възложил в тежест на ищеца да докаже основанието за приложение на законовата презумпция по чл. 32, ал. 2 от СК – да установи с каква цел е отпуснат кредита и дали парите са похарчени за семейни или текущи нужди на съпрузите.

Поддържа, че, когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков креднт, за да погаси с получените парични средства предходнн парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на нужди на семейетвото, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всичкн случан, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи /за погасяване на техни общи задължения/, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него. Аргументира становище, че обвързаността на другия съпруг възниква по силата на закона при поето от единия съпруг задължение по време на брака, като в тежест на оспорващия съпруг е да проведе успешно обратно доказване на законовата презумпция, като установи при пълно и главно доказване, че удовлетворената с кредита нужда не е семейна. Излага, че в хода на първоинстанционното производство била изяснена целта на сключения между страните договор за кредит, а именно - покриване на възникнали текущи разходи и задължения с продължителен характер на кредитополучателя и неговото семейство, които не биха могли да бъдат обединени под друга категория, като например: разходи за битови нужди на семейството, вноски по кредити, поети именно за задоволяване на разходи на семейството или окончателно погасяване на такива кредити и т.н Сочи, че от приетото по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че след постъпване на сумата по процесния договор за кредит по разплащателната сметка с титуляр П.М. били извършени редица банкови операции, с които е разходвана отпуснатата от „Банка ДСК" АД сума в размер на 45 000 лева, а именно – за погасяване на задължения по два предходни банкови кредити, отпуснатите по които заемни средства били изразходени за семейни нужди.

Установени били и редица финансови операции, които са направени в периода от 02.12.2020г. до 27.12.2020г. от кредитополучателя към търговски 2 дружества, които предоставят телекомуникационни услуги /„Теленор“, Булстатком/, извършвани са плащания за битови сметки и хранителни продукти. Въпреки това, първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявените искове са частично основателни, включително неправилен е изводът, че погасеното задължение по договор за кредит Експресо-смарт карта от 22.11.2017г., със страни „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и П.Н.М. е лично, тъй като ищецът не е представил доказателства за противното. Оспорва се и изводът, че представеният брачен договор, сключен през 2021г. поради влошените отношения на съпрузите, е индиция, че поетото задължение по договор за кредит Експресо-смарт карта от 22.11.2017г. е било за задоволяване на лични нужди на кредитополучателя П.М.. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да са уважат в пълните им размери.

Въззиваемата страна Б. С. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваните му части за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Конкретно се сочи, че по делото не е установено, че предходните парични задължения са били ползвани за обши нужди.

Посочените цели на кредитите са за лични и семейни нужди и не е задължително същите да се приемат единствено за семейни нужди. Освен това, следвало да се има предвид и сключеният между съпрузите брачен договор, които урежда имуществените отношения между тях. Аргументира становище, че обвързаността на съпруга не възниква по силата на закона, а следва неучаствалият в кредитното правоотношение съпруг да е запознат с условията по договора и да е дал съгласие за теглене на кредита. В случая, обаче, такова уведомяване и съгласие не било дадено. Поддържа становище, че солидарността на длъжника е уредена в облигационното право и по смисъла на ЗЗД,за да възникнат права и задължения за едно лице като съдлъжник /солидарен длъжник/, то съшото следва ла приеме условията на конкретната сделка. Счита за недопустимо по силата на закона да възникне солидарна отговорност без солидарният длъжник да е запознат с условията, при които приема да бъде сьдлъжник, а съпрузите по презумпция да се приемат като солидарно обвързани. Навежда доводи, че подписаният между съпрузите 3 брачен договор и приетите уговорки и декларации в същия, ведно с изслушания свидетел в първоинстанционното производство, установяват, че ответницата е имала тежка брачна връзка, а спрямо нея е упражнявано домашно насилие. При тази ситуация, не може да се приеме, че двамата съпрузи заедно са участвалн икономически в разходите за домакинството, още повече, че в случая те са приели изрични уговорки помежду си относно теглените кредити. Нуждите на семейството, като защитеност, обич, разбиране, равенство, зачитане и др. са липсвали, което личи и от съдържаиието на сключения брачен договор. Въззиваемата излага, че ищцовото дружество не е доказало за какво е изразходвана сумата по предходните банкови кредити, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените претенции. Позовава се и на постигнатите уговорки в сключения брачен договор, според които обслужването на кредитите ще бъде извършвано от този съпруг, който е кредитополучател по същите. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му от банката част.

По делото е постъпила въззивна и насрещна въззивна жалба /с характер на допълнение към отговора на въззивната жалба/ от ответницата Б. С. М., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в частта, в която са уважени предявените искове. Поддържа, че имуществените отношения между съпрузите са уредени със сключения брачен договор, поради което не са налице предпоставки за ангажиране на нейната солидарна отговорност.

Оспорва да има качеството на солидарен длъжник по процесния договор за банков кредит. Твърди, че П.Н. по своя воля е погасил задължение по предходни кредитни правоотношения, както и че отпуснатите заемни средства не са изразходени за семейни нужди. Излага, че отношенията между съпрузите са били влошени, поради което са сключили брачен договор, в който изрично е уговорено. че всеки носи последиците от кредитите, които е теглил.

Последното обстоятелство следвало да се цени като признание, че П.Н. е използвал средствата по процесния кредит за собствени нужди. Наведени са подробни съображения, че нормата на чл. 32, ал. 2 от СК е противоконституционна, както и че същата е неприложима, тъй като ответницата не е била запозната с условията по договора за кредит. Сочи, че ищцовото дружество не е доказало за какво е изразходвана сумата по предходните договори и не е установило датата на сключване на тези 4 рефинансирани кредити. Счита, че при отказ от наследство не следва да се прилага чл. 32, ал. 2 от СК, още повече, че П.Н. е починал при висящо дело за развод.

Насрещната страна „БАНКА ДСК“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа, че представеният брачен договор е непротивопоставим на кредитора, тъй като е сключен след сключването на процесния договор за банков кредит. Счита, че солидарната отговорност на съпрузите произтича от закона – чл. 32, ал. 2 от СК, а не от договора. Оспорва относимостта на твърденията за влошени отношения между съпрузите към предмета на предявения иск. Сочи, че процесният договор за кредит е бил отпуснат за текущи потребности на кредитополучателя. Аргументира становище, че от представените и неоспорени писмени доказателства, както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява по несъмнен начин, че средствата по отпуснатия кредит са изразходвани за общи нужди на семейството. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му от ответницата части.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително, се установява, че ответницата и П.Н.М. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със смъртта на П.М., настъпила на 29.11.2021г. На 02.12.2020г. между "Банка ДСК" ЕАД и П.М. /кредитополучател/, през време на брака му с ответницата Б. М., е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 45 000 лева. Сумата е била усвоена на 02.12.2020г., на която дата същата е постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателя.

Срокът на издължаване е уговорен на 120 месеца, при ГПР от 6, 36 % и 5 променлив лихвен процент на договорната лихва, който при сключване на договора е 5, 85 %. Въз основа на представеното извлечение от разплащателната сметка на П.М., както и от неоспореното заключение на основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 02.12.2020г. от банката-ищец е удържана сума от 250 лева, представляваща такса за разглеждане и одобрение. С част от получената заемна сума по процесния договор за кредит, П.М. е погасил предсрочно задължения по други кредитни правоотношения. На 02.12.2020г. е погасил задължение в размер на 19 461, 07 лева по договор за кредит № 000000128112139. На същата дата е погасил задължение по договор за кредит № 000000128485399 в размер на 15 635, 97 лева. Част от получената заемна сума е била разходвана от кредитолучателя с основание за паричен превод - „захранване К.П.“ за сума в размер на 10 000 лева. Установява се още, че сума в общ размер на 1 084 лева е платена от П.М. за задължения към доставчици на услуги – Булсатком, ЧЕЗ, Теленор, за битови сметки, плащания на ПОС терминал в хранителни вериги и бензиностанции.