Решение № 3140 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3140 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.ова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100505854 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

Настоящото производство се развива след частична отмяна на въззивно решение № 873/15.02.2024 г. по описа за 2023 по описа на Софийския градски съд от Върховния касационен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

С Решение № 20061749/13.10.2022 г. по гр. д. № 20191110145661/2019 г. по описа на СРС, 76 състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение от 07.11.2022 г., Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на И. Б. П. сумата 3111,63 лв. - брутно възнаграждение за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г., както и сумата 349,12 лв. мораторна лихва, като исковете са отхвърлени за горниците до пълните предявени размери 6976,35 лв. и 600 лв.; на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 ГПК е присъдена сумата от 6,56 лв. сторени деловодни разноски да бъде заплатена от Министерство на вътрешните работи на И. Б. П., съобразно уважената част от иска и направена компенсация. С Решение № 20061749/13.10.2022 г. по гр. д. № 20191110145661/2019 г. по описа на СРС, 76 състав е осъдено на основание чл. 77 ГПК Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 376,58 лв. дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице съобразно уважената част от исковете. С Определение от 07.11.2022 г. по гр. д. № 20191110145661/2019 г. е изменено на 1 основание чл. 248 ГПК Решение № 20061749/13.10.2022 г., като е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на адв. Д. С., ВТАК, а не на ищеца, сумата от 6,56 лв. сторени деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 25071153/31.10.2022 г. от ищеца И. Б. П., чрез пълномощника адв. Д. С., срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост, нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че се касае за 30 минути допълнително дежурство, не както се установило от свидетелските показания 1 час. Ищецът изпълнявал служебните си задължения още не по-малко от един час над определената продължителност на смяна, през което време изпълнявал активно служебните си задължения, вкл. (но не само) участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР, докладване за състоянието на оперативната обстановка през изтеклата смяна и др. налагало се да отива поне половин час преди всяка смяна, за да приеме дежурството, както и да остане поне половин час след края на всяка смяна, за да докладва оперативната обстановка на сутрешната оперативка. Поради това бил положен извънреден труд от поне 30 минути преди началото на всяка смяна в единия ден и 30 минути след края на всяка смяна в другия ден, или общо извънреден труд поне от един час допълнително за всяка смяна.

Допуснати били процесуални нарушения от първоинстанционния съд, вследствие на които ищецът не могъл да вземе участие при изслушването на вещото лице, а съдът не изискал от ответника да представи по делото поисканите писмени доказателства, по които вещото лице е работило. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 25070649/27.10.2022 г. и от ответника Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт В.Т., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че в тази част решението е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд в обжалваното решение е приел, че ответник по иска е МВР, тъй като същото не било пасивно легитимирана страна по предявените искове, а надлежният ответник бил ОДМВР Ловеч. Поддържа, че учреждението, в което се изпълнява службата, трябва да осигури необходимите условия за това, то дължи определената заплата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата.

МВР не било надлежен ответник по исковете, доколкото служебното правоотношение в процесния период съществувало между ищеца и ОДМВР Ловеч, а министърът на вътрешните работи се явявал в случая само орган по назначаването на ищеца. Поради това счита, че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено. При условията на евентуалност поддържа, че решението е постановено в противоречие с нормата на чл. 187 от ЗМВР. Поддържа становище, че не е налице празнота в нормативната уредба, както и че разпоредбите на КТ и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не намират субсидиарно приложение, а приложима се явява действащата през процесния период Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г., която не предвижда преобразуване на нощния труд на служителите на МВР в дневен труд.

2

Позовава се на решение на СЕС по дело № 262/20, съгласно което се допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Твърди, че служителите на МВР имат права и задължения по ЗМВР, който е специален, уреждащ техните служебни правоотношения.

Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна И. Б. П., чрез пълномощника адв. Д. С., с който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника осъдителна част. Постъпила е и частна жалба от ищеца И. Б. П., чрез пълномощника адв. Д. С., срещу определение от 07.11.2022г., постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта, с която не е уважена в цялост молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Счита, че следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ в пълен размер, като следвало да се отчете и обстоятелството, че ставало дума за трудов спор, поради което и предвид основателността на исковете, макар и за част от претендирания размер, не следвало да се присъждат разноски на ответника, който станал повод за завеждане на делото. В случай, че се присъждало юрисконсултско възнаграждение, същото не следвало да надвишава сумата от 100 лева. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставена на ищеца безплатна правна помощ, както и да не бъдат присъждани разноски на ответника, или при условията на евентуалност същите да бъдат определени в размер на 100 лева, редуцирани съобразно отхвърлената част от иска.

С въззивно решение № 873/15.02.2024 г. по в. гр. д. № 20231100502538/2023 г. по описа на СГС, Възз. IV-А състав, първоинстанционното решение е било отменено в осъдителната част и вместо това исковете са били отхвърлени изцяло, като е оставена без уважение и частната жалба на ищеца срещу определението по чл. 248 ГПК.

С Решение № 234/28.04.2025 г. по гр. д. № 20248002102142 по описа на ВКС, III г. о., 2-ри състав, въззивно решение № 873/15.02.2024 г. е отменено само в частите, с които са отхвърлени: искът по чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР до размера от 3255,90 лв., представляващ възнаграждение за положени 244 часа извънреден труд - по 1 час допълнително на смяна за 244 смени за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г.; искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 600 лв.; както и в частта за разноските. Делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания да постанови мотивирано решение по тази част на спора. ВКС е оставил в сила въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за сумата 3720,45 лв., основан на преобразуване на нощния труд с коефициент 1,143.

3

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба и частната въззивна жалба са подадени в срок и от легитимирана страна, поради което са процесуално допустими.

При повторното разглеждане на спора въззивният съд е обвързан от отменителното решение на ВКС както относно обхвата на въззивната проверка, така и относно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 294, ал. 1 ГПК. В конкретния случай предмет на настоящото производство не е спорът относно преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, тъй като в тази част решението на предходния въззивен състав е оставено в сила от ВКС. Настоящото производство е ограничено единствено до претенцията за допълнително възнаграждение за твърдените 244 часа извънреден труд извън установената продължителност на смяната, до акцесорната претенция за мораторна лихва и до разноските.

ВКС изрично е приел, че предходният въззивен състав е нарушил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не е обсъдил доводите на ищеца, че е полагал труд по един час допълнително на смяна, включително участие в сутрешна оперативка при директора на ОДМВР и докладване на оперативната обстановка, както и не е формирал самостоятелни фактически и правни изводи по тази част от претенцията. ВКС е напомнил и задължителната практика, че въззивният съд следва да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи собствени решаващи мотиви, като се е позовал на т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както и на решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о., и решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о.

Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че през процесния период 01.07.2016 г. - 31.07.2019 г. между И. Б. П. и Министерството на вътрешните работи е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Началник на група „ОДЧ“ при ОДМВР - Ловеч и е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период. Това е било прието за безспорно и от предходния въззивен състав, а ВКС не е поставил този въпрос под съмнение.

По възражението на ответника за липса на пасивна материалноправна легитимация на МВР съдът намира, че същото е неоснователно. Още предходният въззивен състав е приел, че ищецът разполага с правен интерес да ангажира отговорността именно на Министерството на вътрешните работи – служебното правоотношение е комплексно и от един юридически факт възникват административен и служебно-трудов елемент на правоотношението. В същия смисъл е и практиката на ВКС по Решение № 14/17.02.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г., III г. о.

По съществото на спора:

Правото на допълнително възнаграждение за извънреден труд възниква при действително 4 положен труд извън установеното работно време. Същественото е реалното полагане на труд, а не единствено наличието на формално писмено разпореждане. ВКС приема, че извънреден е трудът, когато се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, а липсата на книга за извънреден труд или непредставянето не е самостоятелно основание да се откаже възнаграждение, ако такъв труд е фактически положен. Това е изрично посочено в Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г. о., както и в Решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на ВКС.