Определение № 3020 от 04.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3020 гр. Варна, 04.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501454 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София, действащо чрез адв.К.З., срещу определение №3619/22.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№129 по описа за 2023 година на ВРС, с което е спряно принуд.изпълнение по изп.д.№20238920400191 по описа на ЧСИ Х.Г., рег.№892, допуснато срещу длъжника А. К. К. въз основа на заповед за незабавно изпълнение №92/11.01.23г. по ч.гр.д.№129/23г. по описа на ВРС и издаден изп.лист, на осн. чл.420, ал.2, т.2 и 3 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение.

Жалбоподателят оспорва извода на ВРС за неравноправност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.6, ал.3 и ал.13 от процесния договор за кредит, тъй като този въпрос можел да бъде разглеждан само ако уговорката е неясна и неразбираема. Оспорва и извода за вероятна неравноправност на клаузите на чл.6, т.3, чл.21 и чл.23 от договора за кредит от 2008г, тъй като не ставало ясно кои обстоятелства обосновават това. Счита, че в случая от текста на договора не може да се констатират клаузи с очевидно неравноправен характер, предвид формалната преценка, която дължи съдът в заповедното производство. Излага, че оплакванията за наличие на неравноправни клаузи следва да бъдат разгледани в рамките на висящия исков процес за дължимост на вземанията. Твърди, че в случая длъжникът не е представил писмени доказателства, че вземането не се дължи, тъй като връзката между двата договора била само целта, за която е отпуснат финансовия ресурс, като не било налице новация на задължението, а се касаело за нов договор. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна А. К. К., действащ чрез адв.В.Т., е подаден писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли 1 същата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№129 по описа за 2023 година на ВРС, е образувано по заявление на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. К. К. от гр.Варна, по извлечение от счетоводни книги за следните суми: сумата от 140217,10лв, представляваща просрочена главница, сумата от 3930,89лв-възнагр.лихва за периода 10.06.22г.-08.09.22, сумата от 6796,61лв-мораторна лихва за периода 10.06.22г.04.01.23г., сумата от 201,50лв такси и сумата от 120лв нотар.такси, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Въз основа на това заявление в полза на заявителя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е издадена заповед №92/11.01.23г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника А. К. К., и е издаден изпълн.лист за горепосочените суми.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника, като в същия срок е подадено и искане по чл.420 ГПК за спиране изпълнението по изп.д.№20238920400191 по описа на ЧСИ Х.Г..

С обжалваното определение ВРС като е приел, че клаузите от договора от 2008г. – чл.3, ал.1, чл.5 и чл.6, ал.3 са вероятно неравноправни, тъй като не са изрично договорени обстоятелствата, при които може да се промени лихвения процент, като липсвала описана и методология, че вероятно неравноправни са и клаузите на чл.6, т.3, чл.21 и чл.23 от договора от 2008г., касаещи превалутирането, тъй като не били съставени по прозрачен начин, че процесният договор е сключен след това превалутиране, което е довело до неправилно изчисляване на дължимата главница и лихвите по договора, е формирал извод за наличие на основание за спиране на изпълнението.

Според дадените в редица решения на СЕС тълкувания, които са задължителни за българските съдилища, изискването и целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета е да осигури ефективна защита на правата на потребителите, включително чрез даване на възможност за спиране на започнато принудително изпълнение във връзка с вземане по договор за потребителски кредит. С изменението на разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК / обн.ДВ бр.100/2019г./ е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител. Изменението на разпоредбата е резултат на 2 констатирана необходимост от точно транспониране в националното законодателство на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, предвид даденото й тълкуване от Съда на Европейския съюз, по-конкретно в частта за задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи, когато е сезиран с иск, основан на договор, сключен с потребител. В производството по искането за спиране на принудителното изпълнение, съдът следва да извърши преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед представения договор, сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза.

Действително в рамките на заповедното производство преценката за неравноправност може да бъде извършена служебно от съда само ако нищожността се извежда от текста на самата договорна клауза, без да е необходимо да бъдат събирани доказателства в подкрепа на релевираните твърдения, тъй като законовата уредба не предвижда заповедното производство да дублира и предрешава резултата от състезателния исков процес, в който възраженията на ответника ще бъдат предмет на доказване. В рамките на осъществявания от заповедния съд контрол за редовност на представените документи от външна страна преценката за наличието на неравноправни клаузи може да се извърши само ако тази неравноправност е установима от текста на самия договор. В разглежданият случай с молбата за спиране на изпълнението длъжникът е навел възражения за неравноправни клаузи в договорите за кредит, сключени в качеството му на потребител, свързани с начина на определяне лихвата по кредита и възможността банката едностранно да я променя, с правото да извършва служебно превалутиране на кредита, както и се позовава на неправилно изчислен размер на вземането на банката. С молбата си длъжникът е представил и писмени доказателства, а именно договор за кредит от 19.03.08г., ведно с допълнителни споразумения към него, с който обосновава твърденията си за неравноправност на клаузите и на двата договора. При така извършения анализ на доказателствата се констатират в текста на договора за кредит от 2008г. клаузи, с които е уговорена възможност за банката да променя едностранно договорения лихвен процент с едностранно изменение на БЛП, без да са налице данни за изрично уговорени обективните обстоятелства, при чието настъпване може да се измени лихвата и да е ясно и подробно описана методиката за промяна на лихвата / чл.6, ал.3 и чл.3, ал.5/. Посочените обстоятелства безспорно имат отношение към съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в претендирания размер, съотв. към настъпването на обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, след като съгласно приложение №1 към договора от 2015г. размерът на отпуснатия кредит е определен съобразно размера на задълженията по договора от 2008г.

С оглед изложеното съдът преценява, че съществува вероятност вземането да е основано на неравноправна клауза от договора и да е неправилно изчислен размерът му, поради което и са налице предпоставките на чл.420, ал.2, т.2 и 3 ГПК за спиране на изпълнението.

При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3619/22.03.2023г., постановено по ч.гр.д.

№129 по описа за 2023 година на Варненски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4