Решение № 75 от 06.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. БР.а

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000609 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „Д.Т.” ООД, гр. П., ЕИК ********* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 159/ 2021 г. по описа на П. окръжен съд, решение № 260163 от 27. 06. 2022 г. в частта, с която „Д.Т.” ООД, гр. П., ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. Л. П., ЕГН **********, гр.С. сумата от 41 200 евро, дължима на основание сключен помежду им на 27.01. 2011 г. договор за заем и издаден като обезпечение на задължението по него от „Д.Т.” ООД, гр. П. запис на заповед от дата 27.07. 2018 г за 41 200 евро с падеж 27.01.2019 г. , както и сумата от 4011, 60 лв. деловодни разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, иска се отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намира за установено следното:

На 09.03.2021 г. в П. окръжен съд постъпва изходяща от В. Л. П., ЕГН **********, гр.С. искова молба против „Д.Т.” ООД, гр. П., ЕИК *********. Образува се т. дело № 159/2021 г.

С нея е предявена установителна искова претенция по чл. 422 от ГПК, с която се иска 1 да се признае съществуването на вземане на ищцата към ответника в размер на 41 200 евро, за което била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело № 16 461/ 2020 г. по описа на ПРС и което вземане е породено от издаден от „Д.Т.” ООД на дата 27.07. 2018 г. запис на заповед за 41 200 евро с падеж 27.01.2019 г.

В отговора на исковата молба са направени възражения за неоснователност на тази искова претенция като част от тях са такива за нередовност на самия запис на заповед с оглед разпоредбите на чл. 535 от ТЗ.

В ДИМ с оглед на тези възражения ищцата при условията на евентуалност предявява осъдителна искова претенция за осъждането на „Д.Т.” ООД, гр. П. да заплати на В. Л. П. сумата от 41 200 евро като дължима по сключен между тях договор за заем.

В обстоятелствената част на същата се говори за договор за заем сключен между страните на 27.05.2010 г. за сумата от 41 200 евро и срок на връщане на същата 27.11.2010 г.

Споменава се и че във връзка с този договор за заем бил подписан от ответника Запис на заповед от 27.05.2010 г.

Сключването на самия договор станало във връзка с решение на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество от 26.05.2010.

По- надолу се споменава, че заемът не бил върнат в срок, поради което по съгласие на страните се прибягнало до подписване на нов договор за заем от 27.01.2011 г. за същата сума с падеж 27.07.2011 г. Във връзка с него също бил издаден Запис на заповед от 27.01.2011 г.

Отново се споменава, че полученият заем не бил върнат в договорения срок и с оглед трайното закъснение за погасяване между страните се изградила практика периодично да се преиздава Записа на заповед обезпечаващ същия като се унищожава стария, а и да се попълва от ищцата заемодател декларация удостоверяваща съгласието й за удължаване срокът на действие на договора за заем от 27.01.2011 г.

На тази база се говори за съставни на 6 броя декларация за времето от 27.01.2016 г. до 27.07.2019 г. Посочено е съдържанието на същите и определения в тях нов падеж.

По този повод в обобщение следва да се посочи, че с всяка декларация срокът за връщане на заема се определял на 6 месеца от издаването й, а при изтичането му се попълвала нова и т.н.

Последната декларация била от 27.07.2018 г. В нея ищцата се съгласила срокът за връщане на заема да се удължи до 27.01.2019 г. Длъжникът пък издал Запис на заповед, по който се претендира вземането по главната искова претенция.

След постъпване на споменатата ДИМ, първоинстанционният съд с определение № 261268 от 21.07.2021 г. отделил предявения при условията на евентуалност иск по чл. 240 от ЗЗД и го е изпратил на заместник председателя на съда за разпределение и образуване на ново дело.

Било образувано такова под № 548/2021 г., по което се осъществила процедура по 2 двойна размяна на книжа, т.е. във връзка с иска по чл. 240 от ЗЗД е подаден отговор на 20.08.2021 г. от ответника, допълнителна искова молба на 23.09.2021 г. от ищеца и отговор на същата.

В отговора не е оспорено сключването на описаните в ИМ два договора за заем, но е възразено, че по тях няма реално предаване на парични средства и същите не са породили действие. В тази връзка е споменато, че причините за сключването на тези два договора са неясни и не могат да бъдат изяснени оглед смъртта на лицето волеобразувало от името на дружеството в онзи момент.

Направено е и евентуално възражение, че вземанията по договорите за заем са погасени по давност с оглед определените в тях падежи и изтичането на 5 годишния срок много преди предявяване на иска.

В тази връзка е посочено, че представените 6 броя декларации обективират едностранни изявления на ищцата и са съставни за нуждите на настоящия процес.

Изразено е и становище, че във връзка с посочените от ищцата два договора за заем ответното дружество не е издавало записи на заповед. В тази връзка по отношение на Записа на заповед от 27.07.2018 г. е изразено мнение, че с него не е извършено признание за съществуване на вземането по договори за заем от 2010 г. и 2011 г. при условие, че в него липсва изявление за наличие на задължение по тези договори или че той е издаден за обезпечаване на същите.

Посочено е също, че дори да се приеме, че този документ материализира признание то същото е извършено след изтичане на давностния срок и няма правно значение, т.е. не може да се приеме

, че прекъсва давността.

В ДИМ от страна на ищцата е посочено, че предаването на сумата следвало от съдържанието на договорите и от факта на извършената нотариална заверка на подписите на страните по тях. Споменато е и, че то се удостоверявало и с факта на издаване на запис на заповед при условие, че в тях било уговорено издаването на такъв за обезпечаване на вземането.

Говори се и за периодично новиране на задължението с оглед непогасяването му в първоначално уговорения срок, което се свързвало с унищожаване на стари запис на заповед и издаването на нов.

В отговора на ДИМ е направено е подробно изложение за несъстоятелността на аргументите на ищеца установяващи предаването на парите и е преповторена тезата за това, че за обезпечаване на евентуалните вземания по договора за заем не са издавани записи на заповед. Оспорено и твърдението, че между страните е имало съвпадение на волеизявление/договорка/ за новиране на задълженията по договорите, като в тази връзка е направено изброяване за предпоставките, които следва да са налице, за да се достигне до извод за наличие на новация.

След постъпване на отговора на ДИМ съставът на ПОС е постановил определение № 562 от 05.11.2021 г. С него са извършени действия възстановяващи положението пред 3 разделянето на главната и евентуалната искови претенции, т.е. извършено е присъединяване на т. дело № 548/2021 г. образувано по иска с основание чл. 240 от ЗЗД към делото, по който той е бил първоначално предявен. Постановено е разглеждането му да продължи по делото с по - нисък номер ,т.е. по т. дело № 159/2021 г. по описа на ПОС.

Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства във връзка с двата иска предмет на разглеждане по т. дело № 159/2021 г. е постановено и съдебно решение.

С него искът по чл. 422 от ГПК е отхвърлен като неоснователен, като от съда е прието, че записът на заповед въз основа, на което се претендира вземането няма един от реквизитите предвидени в чл. 535 от ТЗ.

Тази част от решението не е била обжалвана и към момента е влязла в сила.

По отношение на искът с основание чл. 240 от ЗЗД след анализ на двата договора и 6 бр. декларации изходящи от ищцата е направен извод, че между страните е възникнало заемно правоотношение, по силата на което ищцата е предоставила на ответника сумата от 41200 евро. Направен е и извод, че издаденият от „Д.Т.” ООД на дата 27.07. 2018 г. запис на заповед за 41 200 евро с падеж 27.01.2019 г. обезпечава изпълнението на вземането по договора за заем и че същото не е погасено по давност.

На тази база исковата претенция за осъждането на ответника да плати на ищеца сумата от 41 200 евро е уважено.

Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

С нея са оспорени изводите на ПОС за възникнало заемно правоотношение и предоставянето във връзка със същото на сумата от 41 200 евро. На тази база е направен подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал и е посочено, че от него не може да се достигне до извод за предаване на паричната сума. Оспорен е и извода на съда, че падежът на задължението по договора за заем е 27.01.2019 г., което изключвало погасяването на вземането по давност. В тази връзка е споменато, че 6 бр. декларации изхождат само от едната страна по договора. Посочено е и че самият запис на заповед от 27.07.2018 г. не можел да се приеме за признание на вземането по договора за заем , а дори това да е така то е направено след изтичане на 5 г. давностен срок.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато 4 решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.

270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая съдът е сезиран с осъдителна искова претенция по чл. 240 от ЗЗД, т.е. с оглед твърдението за наличие на неудовлетворено притезание интересът от предявяване на претенция от този тип за защита му е налице.

По отношение на самия иск следва да се посочи, че от първоначалната редакция на исковата претенция по чл. 240 от ЗЗД материализирана в ДИМ подадена по т. дело № 159/2021 г. по описа на ПОС, както и съдържанието на подадената ДИМ във връзка с извършената процедура по размяна на книжа по т. дело № 548/2021 г. единствено става ясно, че от страна на ищеца се търси осъждането на ответника за сумата от 41 200 евро подлежаща на връщане въз основа на договор за заем.

Липсва яснота за правопораждащия това вземане факт при условие, че се говори за сключен между страните на 27.05.2010 г. за тази сума договор за заем, но и за договор за заем от 27.01.2011 г. между същите страни и за същата сума. От изложените от страна на ищеца обстоятелства не става ясно има ли връзка между двата договора и ако има в какво се изразява това, дали предаване на сумата от 41 200 евро е имало при сключването на всеки един от договорите и респективно с оглед на това изпълнението на задължението за връщане на получена в заем сума по кой точно договор се претендира.

С оглед тези неясноти в хода на настоящето въззивно производство от страна на ПАС е поискано ищецът да отстрани споменатите по- горе нередовности на исковата си претенция. Това е било сторено с молба от 19.01.2023 г.