Решение № 5831 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5831 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100506682 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20018919 от 07.03.2022 г., постановено по гр. дело № 53098/2020 г. по описа на СРС, ГО, 63 -ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София" ЕАД срещу Й. К. М. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за сумата от 668,31 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, общ. Искър, ж.к. „******* с абонатен № 104347 за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.07.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми и 51,94 лева - такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.07.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 29387/2020 г. по описа на СРС, 63 с-в., като са отхвърлени предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 668,31 лв. до пълния предявен размер от 681,56 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г., иска за законна лихва за забава в размер на 81,67 лв. за периода от 15.09.2018г. до 02.07.2020г., иска за такса за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 51,94 лв. до пълния предявен размер от 54,20 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г., както и иска за законна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 10,43 лв. за периода от 01.07.2017г. до 02.07.2020 г.

Със същото решение Й. К. М. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1

1 ГПК сумата от 65,25 лева - разноски в заповедното производство и сумата от 348,00 лева разноски в исковото производство, а „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на адв. С. К. от САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 39,00 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените главен и акцесорен установителни искове, предвид конкретното оплакване в жалбата, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Р.Петракиева, с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от дължими суми са погасени по давност, сочейки че съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ /в сила от 11.07.2016 г./, дължимите суми следва да се заплащат в 45 дневен срок, след изтичане на периода,за който се отнасят. Ето защо и вземанията по общата фактура от м.07.2018 г. ставали изискуеми на 15.09.2018 г., поради което и обективиранте в същата вземания не били погасени по давност. По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата, излагайки подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично са уважени предявените от ищеца обективно съединени главен и акцесорен искове, е подадена въззивна жалба и от ответника Й. К. М.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, тъй като ищецът не е установил, че към процесния период ищецът не е установил е потребител на топлинна енергия, т.е. че е вещен ползвател на процесния недвижим имот, до който ищецът е доставил топлинна енергия. Изтъква, че неправилно е приложен институтът на погасителната давност, като не е съобразил, че издаването на общата фактура през м.юли 2018 г. не заличава изтеклата до този момент давност, като неправилно е уважил иска за периода от 05.2017 г. до 30.06.201г. Сочи още, че не била спазена процедурата на чл. 36, ал.

2 от ОУ, касаещи сумата за такса дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата, сочейки че правото на собственост е абсолютно и безсрочно.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подал отговор на въззивните жалби, не изразява становище по същите и не се представлява в съдебно заседание.

2

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса от въззивника ищец, а въззивникът ответник е бил освободен от заплащането на такава, поради което са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Във връзка с оплакванията в жалбата на „Топлофикация София” ЕАД:

По отношение на единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, следва да се отбележи следното:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази връзка фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една от страните по 3 облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общата условия, одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, отнасящи се за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Издаването на изравнителната сметка обаче не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общата условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С оглед на изложените съображения задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 08.07.2020 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 08.07.2020 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова „обща“ фактура. Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общата условия, приети през 2016 г., а именно в 45-дневен срок от датата на издаването на фактурата.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че е законосъобразен извода на 4 районния съд, с който е приел за погасени по давност вземанията на ищеца за главница периода от 01.05.2017 г. – 31.05.2017 включително. В този ред на мисли е неоснователна жалбата на ответника, че вземането на ответника за м. юни 2017 г. е погасено по давност, тъй като същото е станало изискуемо едва на 15.07.2017 .г, т.е. след подаване на заявлението и давността за него е била прекъснта – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Във връзка с оплакванията в жалбата на ответницата Й. К. М.:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.