Решение № 13 от 01.02.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. С., 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора М. Р. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно административно наказателно дело № 20232200600604 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С Решение № 113/25.09.2023 г. по АНД №108/2023г. по описа на Районен съд- Н. З. обв. П. Х. П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325б, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 лева. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.първо вр. ал.1 от НК.

На основание чл.53, ал.2 от НК е отнета в полза на държавата 1 бр. гладкоцевна пушка „Байкал ИЖ 43Е“, кал.12 с № 9443162 собственост на обвиняемия.

С решението обв. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 243.50 лева в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР-С..

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от обв.

П..

В нея се твърди, че от обективна и субективна страна обвинението не е доказано и от материалите по делото не се доказва извършено престъпление, като се сочат доводи за това и се прави анализ на събраните доказателства.

От въззивната инстанция се иска да бъде отменено постановеното 1

Решение по АНД № 108/2023 г. по описа на РС-Н. З., като неправилно и незаконосъобразно.

Пред настоящата инстанция представителят на ОП – С. намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че по безпротиворечив начин се установява авторството на деянието, както и степента на увреждане на обществените отношения. Счита за неоснователно позоваването на чл. 13 от НК. Иска от ОС-С. да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Защитникът на обв. П. поддържа изцяло така подадената въззивна жалба. Счита, че така извършеното деяние е останало недоказано или извършено при крайна необходимост. Поддържа тезата, че не е доказана субективната страна на деянието. Излага твърдения, че така отглежданите животни от св. К. не са стопанисвани по изискванията, които са разписани в закона за медицинската грижа. Иска от ОС-С. да оправдае подзащитния й или в условията на евентуалност съдът да приеме, че е била налице крайна необходимост или случаят е маловажен.

Обв. П. в личната си защита се присъединява към казаното от адвоката си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

От фактическа страна

Обвиняемият П. Х. П. е роден на ******* в с. С., община Н. З., обл. С., с адрес – с. К., община Н. З., обл. С., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

Досъдебното производство се е водило за извършено престъпление по чл. 325б, ал.1 от НК.

В хода на разследването, в качеството на обвиняем, е бил привлечен П.

Х. П. за извършено престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2. предл.първо вр. ал.1 от НК.

Обвиняемият П. Х. П. бил пенсионер и живеел в с.К., общ. Н. З..

Притежавал дългоцевно, гладкостенно огнестрелно оръжие за ловни цели „Байкал“ - ИЖ43Е, кал. 12, с № 9443162, успоредка, за което имал издадено от РУ Н. З. разрешение за съхранение, носене и употреба с № 20170344757, валидно 11.05.2027г.

Свидетелят Ж. К. К. също живеел в с.К., общ. Н. З.. Свидетелят К. се грижил за бездомните животни, които обитавали двора на имота му. Те били предимно котки, които той обгрижвал - хранел ги, обезпаразитявал ги, на повечето бил дал и имена. Едно от тези животни бил котарак, кръстен от св.

К. с името „В.“. Животното било на около 10 години, от мъжки пол, на цвят бил бял с бежови петна по гърба, краката и главата. Поради напредналата си 2 възраст, котаракът бил ленив и рядко напускал двора на св. К..

Обвиняемият П. и свидетелят К. били съседи и до 11.05.2022г. поддържали добри взаимоотношения.

На 11.05.2022г. около 08:30ч., обвиняемият П. забелязал, че котаракът „В.“ влиза в двора му и захапва едно от пиленцата му. Същият замахнал с теслата, за да го удари, но котаракът побягнал към двора на св. К..

Обвиняемият взел незабавно законно притежаваното си ловно, огнестрелно оръжие, влязъл в двора на св. К., с убеждението, че последният не се намира в дома си, насочил оръжието към котарака „В.“ и прострелял животното в лявата част на гръдния кош. Смъртта на котарака настъпила незабавно. След като умъртвил животното, обвиняемият П. взел трупа му в едната си ръка хванал го за опашката и го провесил с главата надолу.

В същото време св.К. се намирал в дома си в с.К. заедно със свидетеля А. В. М.. Двамата чули възпроизведения от обвиняемия П. изстрел и непосредствено след това, свидетелят М. излязъл на двора, за да провери какво се случва. Тогава забелязал, че обвиняемият П. бил в имота на свидетеля К. и ясно видял, как обвиняемият държал в едната си ръка труп на котарак, който разпознал като котарака „В.“, а в другата си ръка държал пушка, все още отворена. Свидетелят М. попитал обвиняемия, какво е направил. В отговор, обвиняемият П. не дал обяснение за случилото се.

Заявил единствено, че лично ще уведоми свидетеля К. за действията си. След това обвиняемият, който продължавал да държи трупа на животното в ръка, напуснал имота на свидетеля К. и се отдалечил в неизвестна посока.

По повод случилото се свидетеля К. подал жалба в РУ Н. З..

На 13.05.2022г. бил извършен оглед на местопроизшествие, при който обвиняемият П. П. лично посочил мястото, където захвърлил трупа на котарака „В.“.

С протокол за доброволно предаване от 13.05.2022г., обвиняемият П. предал и законно притежаваното си оръжие /ловна пушка „Байкал“ модел ИЖ 43Е“, калибър 12, с номер 9443162, с кожен ремък на нея, без боеприпаси/, като саморъчно в протокола написал пояснения, относно обстоятелствата, поради които предава оръжието, а именно „пушката е лично моя, имам разрешително за нея, гръмнах котката с тази пушка, защото ми изяде пилетата 25бр.“/.

В хода на разследването била назначена съдебна ветеринарно медицинска експертиза и допълнителна такава, като от изготвените заключения е видно, че причината за смъртта на котарака „В.“ е изстрел от ловна пушка със сачми с размер 1,5-2 мм. Именно сачми с такъв калибър са открити в трупа на животното. Причинените травматични увреждания по гръдния кош и гръдните органи на котарака, според заключението на вещото лице, са тежки и несъвместими с живота. Именно те са довели до много бързата смърт на животното в следствие на обилна кръвозагуба и спиране на сърцето. Вещото лице е категорично, че единствената възможност за причиняване увреждания с описаните характеристики е изстрелване на 3 сачмите с огнестрелно оръжие.

В първоначалния си разпит пред въззивната инстанция обвиняемият П.

Х. П. дава обяснения по случая, в които подробно описва как се е случил инцидентът, а именно: котаракът влязъл в неговия двор и е захапал едно от неговите пиленца. П. е хвърлил теслата по него, но не е успял да го улучи.

След това влязъл в къщата си, взел законно притежаваната си пушка, отворил пътната врата в имота на св К., която не била заключена, влязъл в двора на чуждия имот и застрелял котката. След възобновяване на съдебното следствие и последващо даване на обяснения, обвиняемият твърди, че пиленцата му продължават да изчезват, тъй като съседът му е „дотътрил“ друг „ като този същия котак“. Направил е опит да убие и втория котарак, но мрежата му е попречила да го стори/ „Ако можех да скъсам мрежата, но не мога да я скъсам, щях да го убия на място. С ръце щях да го убия втория котак. Не мога да скъсам мрежата. Затова не го убих. Нямам пушка“/.

Тази фактическа обстановка се възприема от въззивната инстанция. В нейна подкрепа са показанията на разпитаните по делото свидетели, експертно заключение и приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства, както и обясненията на обвиняемия. При така установеното законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна от обв. П. състава на престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК.

От правна страна

Първоинстанционното решение се обжалва пред настоящата инстанция в неговата цялост. На осн. чл. 314 НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на същото, независимо от основанията, посочени от страните. Въз основа на така извършената служебна проверка, ОС-С. констатира, че диференцираната процедура по реда на Глава 28 е проведена законосъобразно и при спазване на всички процесуални изисквания за нейното приложение. Съдът е разгледал делото съгласно разпоредбата на чл. 378 от НПК. Провел е всестранно и пълно съдебно следствие, преценявайки събраните в наказателното производство доказателства.

Възприетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, установени още в хода на досъдебното производство са подложени от съда на правилен правен анализ и преценка.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че деянието е несъставомерно. Сочи се, че не са събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата на обвинението за обществената опасност на деянието, което обв. П. е извършил. Настоящият въззивен състав не може да се съгласи с това твърдение. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани със 4 защита на животните, в частност - гръбначните животни. Предмет на престъплението е котката В., която като биологичен вид е гръбначно животно, което е научно известен, ноторен факт и не подлежи на доказване.

Животното изпитва сетивност за болка и страх. Процесното животни е убито с ловна пушка, която е средство, опасно за живота на хора и животни.

Изпълнителното деяние е осъществено, чрез действие, като обвиняемият е прострелял с огнестрелно оръжие котката, от което е причинена нейната смърт. Налице и квалифициращият признак по ал. 2 на чл. 325б от НК деянието е извършено със средство, опасно за живота на хора и животни, поради факта, че е използвано огнестрелно оръжие.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината внезапен умисъл. За същият решението е взето непосредствено преди извършване на престъплението. П. е видял котката да бяга, като в устата й се намирало едно от неговите пиленца. Хвърлил е теслата по нея, но не е успял да я уцели. Веднага след това е взел пушката от дома си, влязъл е в съседния двор и е застрелял същата. Въз основа на така изложеното въззивният съд не може да се съгласи с възраженията на защитата, че липсва субективна страна на така извършеното деяние.

За съставомерността на деянието по чл. 325б от НК не е необходимо (както се твърди в жалбата) животното да е нечий домашен любимец.

Разпоредбата на НК сочи: „Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва…“, т.е. липсва необходимостта това животно да е нечия собственост или да е под нечий надзор.

ОС-С. счита, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие пред първа инстанция не е доказано по несъмнен начин, че котаракът е бил агресивен спрямо други животни или хора. Налице са единствено твърденията на обв. П. (които имат характер на защитна теза) и на св. Д. (които са косвени доказателства, тъй като същата е чула мълва в селото, че имало котарак, който нападал пиленца). Налице са непротиворечиви данни единствено за еднократен акт на агресия спрямо пиленцата на обв. П. – именно в деня на извършване на деянието.