Решение № 1423 от 14.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100503694 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. П. М. срещу решението от 15.02.2022 г., постановено по гр.д. № 54580 по описа за 2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав, с което е издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на М. Г. СТ. срещу въззивника и на последния са наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3, пр.1 и пр. 2 и т. 5 ЗЗДН, и глоба, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това.

Въззивникът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което се остави без уважение молбата на М. Г. СТ. за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Г. СТ. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от 1 обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. Г. СТ. срещу М. П. М. – за защита от домашно насилие, извършено в периода 22.08.2021 г. – 15.09.2021 г., изразяващо се в актове на вербална агресия – обиди и заплахи в електронна кореспонденция. На 21.09.2021 г. по делото е издадена заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

С решението от 15.02.2022 г., постановено по гр.д. № 54580 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 158 състав, съдът е издал заповед за защита в полза на молителката М. Г. СТ. срещу ответника М. П. М. с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, задължавайки ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ЗЗДН - забрана на ответника да доближава молителката и жилището на разстояние, по-малко от 200 м., за срок от дванадесет месеца, както и по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, задължавайки ответника да посещава специализирана програма за срок от 12 месеца.

Първоинстанционният съд, също така, е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, наложил му е глоба в размер на 400 лева и го е осъдил да заплати на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото за наличието на връзка по чл.3, т.2, пр.2 ЗЗДН между молителката и ответника, за установяване на авторството на вербалното насилие, а в условията на евентуалност се наведени оплаквания относно тежестта на определените от първоинстанционния съд мерки за защита и техния срок, както и за прекомерност на размера на наложената глоба.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.

2

На първо място, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи, че по делото не се доказва страните да са били във фактическо съпружеско съжителство, респ. че молителката попада извън кръга от лица по чл. 3 от ЗЗДН и не е легитимирана да търси защита по този закон. Първоинстанционният съд правилно е достигнал извод, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство до края на месец юли 2021 г., като се е основал на депозираните по делото свидетелски показания. В тази връзка, следва да се посочи, че не е спорно между страните, а и от събраните гласни доказателства се установява, че последните са имали продължителна интимна връзка, като на няколко пъти са се разделяли и събирали.

Разпитаната свидетелката И. С. – майка на молителката дава показания, че дъщеря е живяла на няколко пъти съвместно с ответника, като последно това е било в периода от м. февруари 2021 г. до края на м. юли същата година. Тези показания се основават на преки нейни впечатления, като тя нееднократно е придружавала молителката до жилището, намиращо се на ул.

„****, помагала е да бъде пренасян багаж, носела е храна, както за въззивника, така и за детето му. В този смисъл са и показанията на свидетелката Цакова, която посочва, че страните са заживявали заедно в апартамента на въззивника, като на няколко пъти са се събирали и разделяли, а последната им раздяла е от края на месец юли 2021 г. От друга страна, изводът за съжителството между страните не се опровергава убедително от показанията на свидетеля П. М. – син на ответника. Той посочва, че действително молителката е имала отношения с баща му, които били прекратени през пролетта на 2021 г., но никога двамата не били живели заедно, молителката единствено гостувала в жилището на ул. „****, но се е случвало да преспива там. Извън установените противоречия в показанията на този свидетел относно собственото му местоживеене, следва да бъде посочено, че, както сам твърди, той не е живял в жилището на въззивника от м.юни до м. август 2021 г. – част от периода, в който се установява, че страните са живели съвместно. Що се касае до показанията на свидетеля Й.Я., съдът намира същите за откъслечни, като не изграждат цялостна представа за отношенията между страните и в голяма степен са производни, основаващи се на разговори с ответника и целящи да изградят защитна версия в полза на последния, поради което правилно показанията на свидетелите Я. и П. М. не са взети предвид в решението и изводите на първоинстанционния съд. В тази 3 връзка, следва да се посочи, че правната доктрина приема, че „фактическото съпружеско съжителство” е относително стабилен съюз между мъж и жена, който възниква и съществува като фактическо състояние, без да е необходимо спазването на някаква правно регулирана процедура. Водещ елемент в този съюз е интимната връзка и строго личния характер, като същият съюз възниква и продължава докато е налице взаимна воля за съществуването му. Обикновено съжителстващите споделят общо домакинство, без обаче това да е абсолютно задължително за целия период на връзката. Понятието „фактическо съпружеско съжителство” не е свързано и с продължителността на връзката. Предвид това и с оглед събраните по делото доказателства, включително и за професионална ангажираност на страните (стюардеса и пилот) настоящият съдебен състав приема за установено, че последните са били в интимна връзка, като са живеели на семейни начала, но в определени периоди не са споделяли общо домакинство, общи разходи и грижа за семейство, разделяли са се на няколко пъти, като окончателната раздяла между тях датира от края на месец юли 2021 г. Или, въззиваемата в настоящото производство попада в кръга на посочените в чл.3, т.2, пр.2 ЗЗДН лица, притежаваща правната възможност за търсене на защита от упражнено от страна на бившия й вече съжител домашно насилие. В тази връзка съдът отчита, че молителката попада, в групата от лица, които са най-уязвими, предвид трудната доказуемост както на връзката, така и на упражненото насилие, особено когато тази връзка е краткотрайна и насилието ескалира след раздялата.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява, извършването на актове на психическо и емоционално насилие, изразяващи се в обидни и заплашителни съобщения по електронна поща. От представените по делото разпечатки на електронна кореспонденция се установява, че до електронната поща на молителката, с адрес ****[email protected] са изпращани множество съобщения от електронни пощи с адрес ****@abv.bg, ****@abv.bg и ****[email protected] с изключително цинично, обидно, а на моменти и заплашително съдържание. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, по делото се доказва връзка между електронната поща с адрес ****@abv.bg и ответника. Още повече, че въззивникът в подкрепа на твърденията си, че молителката постоянно е търсела контакт и е демонстрирала желание да възобновят отношенията си, е представил 4 разпечатки от електронни съобщения, изпратени през 2019 г. и 2020 г., за които сам сочи, че изхождат от молителката. Съобщенията са изпращани от електронна поща с адрес ****[email protected], която не се спори, че принадлежи на молителката и са получавани на горепосочената поща, с адрес ****@abv.bg, като на по-късен етап са препратени от тази поща на поща, с адрес ****@abv.bg (най-вероятно принадлежаща на процесуалния представител на ответника) и представени по делото. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед твърденията, че посочените съобщения са изпратени до и получени от него чрез тази поща, ответникът по същество признава, че тя е използвана от него. С оглед на това, съдът намира за установено, че изпратените от посочената поща съобщения на 22.08.2021 г., в 01:47 часа, с текст- „bеееееее, ****. Беее, ама извинявай така ми казаха колегите, че си голяма ****.“ и в 01:49 часа, с текст „bеееееее, и казаха, че като лапаш, блееееееш“ са с автор ответника. Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е автор и на съобщенията, изпратени на 22.08.2021 г. и в периода 25.08.2021 г. – 15.09.2021 г. чрез имейл адресите ****@abv.bg и ****[email protected]. Въпреки че не са налице преки доказателства за принадлежността на тези адреси, като в случая следва да се съобрази доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като изложеното в нея кореспондира с депозираните по делото свидетелски показания, както и с обстоятелство, че изпратените от тези електронни пощи съобщения и съобщенията, изпратени от ****@abv.bg, са с идентичен лексикален подбор, структура и тематично съдържание. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, тъй като индивидуализира актовете на насилие по предвидения в закона начин, а останалите събрани по делото доказателства, в това число и гласните доказателства в кредитираните им части, кореспондират с нея и я допълват.

Предвид изложеното, по делото се установява извършено домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН и неговото авторство, поради което спрямо въззивника, като извършил на домашно насилие следва да бъде реализирана отговорността му по този закон. Следва да бъде посочено, че е ирелевантно дали и в каква степен страните са продължавали да поддържат отношения в рамките на процеса, като това не лишава молителката от нуждата или правото на защита по реда на ЗЗДН.

5

Настоящият съдебен състав намира, че наложените от първоинстанционния съд мерки са напълно адекватни, съответстват на естеството и тежестта на констатираното посегателство. Те са предприети именно за гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника.

Осъщественото от ответника вербално (психологическо и емоционално) насилие се характеризира с висока степен на злонамереност, агресивност и цинизъм. Насилническото поведение на ответника спрямо молителката е проявявано преднамерено, системно и продължително и не може да се приеме, че е инцидентна или спонтанна проява. По тази причина, наред с мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, съдът намира за подходящи ограничителните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 и 3 от ЗЗДН с оглед лишаване от възможността ответника да извършва други актове на насилие, вкл. ескалирането им в по-тежки форми, като първоинстанционният съд правилно е определил и техния срок. В този смисъл тези мерки не се явяват прекомерно ограничителни за ответника. В същото време, сам по себе си ответникът демонстрира висока степен на агресивност и дързост в комуникацията си с доскорошния си партньор, дори като се отчете, че интимните отношения се ползват с относително висок емоционален заряд. С оглед на това, посещаването на специализирана програма би спомогнало за изясняване на причините за тези негативни прояви при ответника, тяхното третиране и в крайна сметка избягване на бъдещото им проявление.