Решение № 48 от 17.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Стара Загора, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря М. Ж. Т. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235500600072 по описа за 2023 година Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от подсъдимата по НЧХД № 691/ 22 г. по описа на КРС Ж. Т. Т., против присъда № 85 от 05.12.2022 година, с която същата е призната за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление, на три пъти в периода 16.11.2019г.- 24.11.2019г. /съответно на 16.11.2019г, 17.11.2019г. и на 24.11.2019г./, в гр.Казанлък, като родител не е изпълнила съдебно решение № 38 /22.01.2019г. по гражданско дело № 49/2019г. на Районен съд Казанлък,влязло в сила на 22.01.2019г., относно режима на лични контакти на бащата И. А. К. с роденото от брака дете И.н-Е.

И.ва К.а, ЕГН:**********, а именно всяка събота и неделя от месеца без преспиване от 09,30часа в събота до 17.00ч. на същия ден и от 09.30ч. в неделя до 17.00ч. на същия ден - престъпление по чл.182 ал.2 НК вр. чл.26 ал.1 от НК, като на осн.чл.78а ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и и е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител И. А. К. направените по делото съдебни разноски в размер на 1100 лева.

1

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради това че същата е постановена в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, при неправилно тълкуване на закона и липса на пълен анализ на съебраните дсоказателства. Счита, че не е извършила престъпление по чл. 182 ал.2 НК вр. чл.26 ал.1 от НК. Прави искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която тя да бъде оправдана, респ. за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КРС. В съдебно заседание същата лично поддържа жалбата. Защитникът на подсъдимата, адв. Х.М., е отказал да получи съобщението и е заявил, че отказва да бъде защитник на подсъдимиата по настоящото дело. Новият и защитник по настоящото дело, адв. Ч. от АК-Стара Загора, поддържа жалбата като заявява, че присъдата страда от липса на мотиви и необоснованост.

Поради което моли същата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която подзащитната му да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното и обвинение. Алтернативно, ако съдът счете, че присъдата страда от липса на мотиви- да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Подсъдимата Ж. Т. Т. поддържа казаното от защитника си и моли да бъде оправдана.

Повереникът на частния тъжител И. А. К., адв. Р. Ж. от АК-Стара Загора, както и самият тъжител, вземат становище за неоснователност на жалбата като молят присъдата да бъде потвърдена. Претендират и за заплащане на направените по делото разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 600 лева, които молят да им бъдат заплатени от жалбоподателя.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НЧХД № 691/ 22 г. по описа на КРС, както и с оплакванията в жалбата, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема напълно приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:

В мотивите си районният съд обосновано е приел за безспорно установена очертаната фактическа обстановка въз основа на събраните по съответния процесуален ред доказателства. Правилен и законосъобразен, 2 напълно кореспондиращ със събраните по делото доказателства, е изводът на съда, че подсъдимата Ж. Т. Т. е извършила вмененото и в частната тъжба престъпление против семейството по чл.182ал.2 вр. с чл.26ал.1 от НК като в условията на продължавано престъпление, на три пъти, в периода 16.11.2019г.- 24.11.2019г. /съответно на 16.11.2019г, 17.11.2019г. и на 24.11.2019г./ в гр.Казанлък, като родител, не е изпълнила съдебно решение № 38 /22.01.2019г. по гражданско дело № 49/2019г. на Районен съд[1]Казанлък, влязло в сила на 22.01.2019г., относно режима на лични контакти на бащата И. А. К. с роденото от брака дете И.н-Е. И.ва К.а, ЕГН:**********, а именно: всяка събота и неделя от месеца без преспиване от 09,30часа в събота до 17.00ч. на същия ден и от 09.30ч. в неделя до 17.00ч. на същия ден, с което е извършила престъпление по чл.182 ал.2 НК вр. чл.26 ал.1 от НК.

Въпреки че подс.Ж. Т. не се признава за виновна и дава обяснение по обвинението, в които твърди, че не е извършила вмененото й деяние, тъй като e имала основателна причина да не предаде детето в уговорените дати, поради това че е било болно или разтроено, по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът е достигнал до правилни и обосновани фактически и правни изводи.

От обективна страна се касае до неизпълнение на съдебно решение, постановено в производство по чл.127 от СК за привременни мерки, на РСКазанлък, а именно решение № 38/22.01.2019г. по гр.д.№49/19г., влязло в сила на 22.01.19г., съгласно което с оглед определения режим на лични контакти между детето и тъжителя, той е имал право да го взема при себе си всяка събота и неделя без преспиване. Без да преповтаря случилото се на посочените дати между страните, което намира за ненужно, тъй като фактите по делото са правилно установени, съдът намира че действително поради изключително лошите отношения мужду страните и това, че тъжителят живеел с друга жена, както и поради постоянните разправии при тези срещи, детето често не искало да ходи при баща си, като на посочените три дати, посочени в тъжбата, се е стигнало до неизпълнение на съдебно решение относно режима на личните отношения на детето с бащата. Подобно незаконосъобразно поведение на подсъдимата е било констатирано и в други случаи извън прецесните с оглед подадените множество жалби на тъжителя до РП-Казанлък и РУ „П“-Казанлък, Отдел „Закрила на детето“-Казанлък, а също и в подавани от него сигнали на тел.112, за което по делото са събрани и 3 гласни доказателства, а така също писмени такива: решение по гр.дело № 49/19г. по описа на РС-Казанлък, Постановление за отказ да се образува ДП от 01.11.19г. на РП-Поморие, докладни записки на полицейски служители. Както правилно е приел съдът, от всички тях е безспорно установено, че на инкриминираните дати: 16.11.2019г. /събота/, 24.11.2019г./ неделя/, и на следващият ден - 17.11.19г., подсъдимата Т. е отказала да изпълни съдебното решение относно режима на лични контакти като предаде детето на тъжителя К. под предлог, че е болно, с температура, или че е разстроено. Същевременно самата тя е допринесла за това детето да се чувства така и да не иска да отиде при баща си, поради това, че вдигнала скандал на тъжителя за това, че отказва да и даде пари за лекарства/30 лева/, респ. не му вдигала телефона, когато и звънял, а на втория ден била забелязана на разходка с детето навън. Съдът основателно е дал вяра на свидетелите, които тъжителят е водел със себе си в тези дни- св.А./негов баща/, както и тези на незаинтересовани свидетели- св. св.С.Н./ полицейски служител, извършвал проверките по подадените сигнали/ и С.М./чичо на тъжителя/, като същевременно не е дал вяра на показанията на св.Я. Т. и св.Е.П. /съответно сестра и майка на подсъдимата/. Обосновано са преценени като обективни но нямащи отношение към въпросното обвинение показанията на св. В.М. и на св.К.К./ които описват скандалите при посещенията на тъжителя във въпросните три дни/. Всички тези свидетели ако и да потвърждават твърденията на подсъдимата, че на въпросните дати детето било болно, респ. разстроено от разправиите помежду им, не потвърждават версията и, че двамата с тъжителя се били разбрали той да не го взема, както и че по препоръка на лекуващия лекар то е било разхождано от майката на чист въздух вместо да бъде предадено на бащата. Поведението на подсъдимата би било приемливо. в случай на нормални съпружески отношения, но с оглед наличието на съдебно решение, което е постановено именно с цел да уреди по законов път в интерес единствено на детето липсващата воля между страните за доброволно уреждане на отношенията по повод на отглеждането и възпитанието му, както и режима на лични отношения с неотглеждащия родител, същото се явява незаконосъобразно. В случая преценката кое е в интерес на детето и кое не се извършва по силата на закона в едно охранително производство въз основа на постигнато доброволно споразумение между двамата родители. Подсъдимата е нямала право да пречи на осъществяване на този режим на лични отношения на тъжителя с детето 4 при никакви обстоятелства. Единствено добрата воля на бащата да остави детето при майката в случай на болест или нежелание на детето при един дипломатичен и добронамерен подход, би могло да представлява изключение от този режим и е в интерес на детето. В случая такова съгласие не се установява от доказателствата по делото. Освен това този режим е бил определен от съда в производство по чл. 127, ал.1 от СК по споразумение между страните, и неговите времеви рамки/всяка събота и неделя от месеца без преспиване от 09,30часа в събота до 17.00ч. на същия ден и от 09.30ч. в неделя до 17.00ч. на същия ден/, не са твърде разширени като винаги би могъл да бъде променен и ограничен. Това обаче следва да стане с ново съдебно решение като инициативата следва да бъде на отглеждащия родител. В случая изтъкваните от подсъдимата причини говорят именно за това, че тя съзнателно не е изпълнила на посочените дати съдебно решение относно този режим на лични контакти на бащата с детето. С което е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.182, ал.2 от НК, като от субективна страна деянието е извършено в условия на пряк умисъл като форма на вина в качеството си на родител. С поведението си на посочените три дати подсъдимата Т. е накърнила обществените отношения, свързани с охраната интересите на детето. Засегнатите обществени отношения са много съществени, доколкото същите пряко касаят интереса на детето и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с бащата. Чрез установения със съдебно решение режим на лични отношения се постига възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители.

Правилни и законосъобразни са и правните изводи на съда, който предвид гореизложеното е достигнал до извода, че подсъдимата Ж. Т. следва да бъде призната за виновна и наказана за извършеното от нея престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, затова че на посочените дати в условията на продължавано престъпление /чл.26 ал. 1 от НК/ не е осъществила съответните дължими действия, и по този начин е осъществила изпълнителното деяние на това престъпление като „не изпълнила“ съдебно решение за осъществяване режима на лични контакти на неотглеждащия родител с детето. В случая е налице неизпълнение на съдебно решение, тъй като за трите инкриминирани дати подсъдимата е отказала да изпълни 5 съдебно решение като предаде детето на тъжителя. Изпълнителното деяние на това престъпление е резултатно- в резултат на нейните действия, и по- скоро бездействие, се е стигнало до непредаване на детето на бащата в дните, които са били определени за осъществяване на лични контакти. Безспорно подсъдимата е съзнавала, че има издадено съдебно решение, регламентиращо нейно задължения спрямо тъжителя, както и че последният я е търсил по повод неговото изпълнение и въпреки това не го е изпълнила. Предвид което и от субективна страна деянието е доказано по несъмненен начин.

Съдът законосъобразно при налагане на наказанието на подсъдимата Т. е отчел наличието на предпоставките на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подс.Т. от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание, тъй като към момента на извършване на деянието, същата е неосъждана, а за извършеното от нея деяние по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда две наказания - пробация и глоба от 2000 лв. до 5000 лв.. Освен това от деянието да не са причинени имуществени вреди. При определяне вида и размера на наложеното административно наказание обосновано съдът не е отчел каквито и да е отегчаващи вината и отговорността обстоятелства.