Решение № 719 от 03.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Варна, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Х.а - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно наказателно дело № 20243110201810 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То по жалба на И. Х. Д. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Варна ул. „Битоля“ №31, ет.6, ап.15 депозирана чрез процесуалния представител адв. Д.Д., вписан в ВАК срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 6192845 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че той е незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъкват се аргументи, че възз. не е извършил нарушение, тъй като автомобилът не се намирал в негово владение от месец август 2021г..

В съдебно заседание, въззивникът се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и 1 законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 6192845 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 01.07.2022 г. в 20:11 часа, в населено място- гр.Варна, по бул.“Първи май“ до БАН, в посока към кв.“Галата“ е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Опел Астра” с рег.№ РР 1577 АХ установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ ARH CAM S1 с № 120сс8е, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 68 км./ч., като превишаването е 18 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На горепосочената дата, в часовия интервал от 19:00ч. до 21:00ч. АТСС било въведено в експлоатация от служител на полицията.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз. И. Х. Д.. Било констатирано, че срещу същия вече е издаван ЕФ Серия К №5202841 от ОД на МВР-Варна за същото нарушение за скорост, влязъл в сила на 13.12.2021г.. Поради това на 27.07.2022г. бил издаден електронния фиш, предмет на настоящата жалба, с който било прието, че нарушението е извършено „повторно“ и на въззивника Д. като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на въззивника на 28.03.2024г.

На 11.04.2024г. възз. депозирал в ОД на МВР-Варна жалба срещу ЕФ, в която посочил, че автомобилът, с който е извършено нарушението не е в негово владение от 2021г.

Междувременно на 29.06.2023г. Д. сезирал органите на Прокуратурата /Районна прокуратура-Варна/ със сигнал, че през лятото на 2021г. е продал автомобила „Опел Астра” с рег.№ РР 1577 АХ на изплащане на лицето И.П.Т. и от тогава автомобилът не бил в негово владение. По случая прокурор при ВРП възложил проверка на органите на МВР-Второ РУ-Варна. В хода на същата били изяснение обстоятелствата посочени в сигнала на Д.. В рамките на пр.пр.№ 8677/2023г. по описа на РП-Варна, преписка №365000-37843/2023г. по описа на Второ РУ-Варна било констатирано, чрез снети сведения от Д. и И.Т., че автомобилът през 2021г. бил „продаден“ от Д. на Т. не по установения ред- без писмен договор с нотариална заверка на подписите. Било констатирано още, че през месец септември 2022г. Т. от своя страна „продал“ автомобила на лицето Н.В.Н. от с.Карапелит, който на 10.09.2022г. го представил на 2 годишен технически преглед. На Н. били снети писмени сведения и му бил съставен протокол за полицейско предупреждение, като му било указано да уреди придобИ.ето на автомобила по законоустановения ред. При тези данни прокурор при РП-Варна преценил, че липсват данни за престъпление от общ характер, а се касае за граждански правоотношения между страните, в които няма основание за намеса на прокуратурата.

Поради това с постановление от 27.10.2023г. отказал образуването на досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени, а именно материалите по АНП , писмо от РП – Варна № 8677/2023г. от 10.05.2024г. ведно със заверени за вярност копия от материалите по пр. преписка № 8677/2023г. по описа на РП – Варна и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ 819000-26665 от 15.05.2024г. ведно със заверени за вярност копия от: справка за собственост на л.а. „Опел Астра“ с рег. № РР 15 77 АХ, ЕФ серия К № 5202841, справка относно връчването и влизането му сила и справка за нарушител/водач на името на жалб. Д..

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 27.07.2022г. т.е. -по-малко от месец от установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.

Преследвателната давност за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация

3 на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 01.07.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 27.07.22г. /видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 28.03.2024г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

4

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл.

189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.

4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 01.07.2022г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице – 28.03.2024г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.

Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.